На пръв поглед Биертан изглежда като типичното провициално градче -

На пръв взор Биертан наподобява като типичното провициално градче - картинно и застинало в предишното населено място в Трансилвания. Главната му забележителност е църквата с девет укрепени бойни кули. Те се извисяват над останалия пейзаж и се виждат отдалеко. Църквата е издигната през XV-и век и е оповестена за обект от Световното културно завещание, само че това не е най-любопитният факт към нея. Между солидните зидове в двора й има малко помещение, не по-голямо от шкаф. То има особено предопределение - в продължение на повече от 300 години епископът на Биертан е затварял в него фамилните двойки, чийто брак е бил пред неуспех.

Съпрузите са заключвани за интервал до шест седмици, през които би трябвало да изгладят връзките си и да избегнат развода. Този насилствен карцер може да звучи като призрачен сън, само че историята потвърждава, че е бил сполучлив.

Благодарение на храма, и по-точно на неговата пристройка, за интервала от 3 века в Биертан има единствено един бракоразвод.
Стаята съставлява помещение с невисок таван и дебели стени. Обзавеждането в нея се състои единствено от маса, скрин и легло, което е толкоз малко, че може да мине за детско.

Докато съпрузите се пробват да разрешат проблемите си, са принудени да споделят движимостите в помещението. Разполагат единствено с една обща възглавница, една обща покривка, един общ стол. През целия си престой вътре би трябвало да вършат взаимни отстъпки един с различен и да разделят всичко.
Какво постанова ексцентричния метод за разрешаване на фамилните несъгласия?

Основната вяра в Биертан е лутеранството. Като всяко течение в християнството - и то се стреми да управлява по-голямата част от живота на хората. В предишното разводът не е изрично неразрешен, а се взема решение съгласно преценка на събитията. Бракът може да се разтрогне, да вземем за пример, в случай че е налице невярност.

Все отново общността държи двойката да направи всичко допустимо да позволи споровете си. Поради тази причина фамилии, които желаят бракоразвод, се обръщат за помощ първо към епископа. Той, на собствен ред, ги изпраща в помещението в двора на църквата.

От престоя им там се схваща дали фамилията ще преодолее разликите си, или ще се раздели дефинитивно.

Мнозина биха си помислили, че това е методът да се запазят откритите от християнската вяра правила. Само че повода, заради която жителите на Биертан са избягвали развода, е била надалеч по-прагматична.

Според законите в градчето, в случай че мъж се разведе един път, то той заплаща половината от облагата си на дамата. Ако обаче се разведе повторно - втората брачна половинка няма право да получи нищо.

По това време дамите и децата са били мощно подвластни от мъжете си и е било за предпочитане да фамилията да остане дружно.
Друга причина съпрузите да остават дружно е бил общият труд. Той е бил разпределен сред членовете на фамилията като основен за оцеляването му. Шест седмици са доста дълъг интервал на неявяване, след който обезпечаването на прехраната за цяла година напред става извънредно мъчно. Това е принуждавало затворените вътре мъж и жена да преодолеят споровете си и да излязат от наложения им " затвор ", с цел да продължат работата си.

В момента, несъмнено, дребното сумрачно помещение е превърнато в музей, само че някои от жителите на Биертан имат вяра, че даже и в наши дни този " фамилен карцер " може да послужи за урок на модерните двойки.

Улф Зиглер - актуалният свещеник в градчето - даже е получавал писма от фамилии, които желаят да разрешат проблемите си точно по този метод.

Той споделя, че съпрузите отделят все по-малко време един за различен и това е причина доста от тях да се усещат самотни. За него вниманието към колегата и диалозите с него са в основите на разбирателството и мощната взаимна връзка.

Източник: webcafe.bg