Вдигат цените веднага след решението за влизане в еврозоната
На портала за публично разискване https://strategy.bg/ беше оповестен за мнения и оферти планът за Закон за въвеждане на еврото. В пакета от документи се съдържа и цялостна предварителна оценка на въздействието от използването на закона, която значително играе ролята на оценка на въздействието от въвеждането на еврото в българската стопанска система. В актуалната публикация ще проучвам някои аспекти от законопроекта, до момента в който по-подробна оценка на изгодите, разноските и рисковете от въвеждането на еврото ще разясня по-нататък.
Законът съдържа няколко глави, като първата включва общите положения - предмет, цел, съществени правила и правила. Втората се отнася за разпоредбите за двойно обозначаване на цените, за едновременното обращение на двете валути, за разпространяването и обмена на банкноти и монети в евро. Третата глава обгръща аспектите на превалутирането, а четвъртата е за адаптирането на осведомителните системи, регистрите, счетоводните и другите документи за работа в евро и за формалната статистика. Петата глава дефинира способените институции и органи, които упражняват надзор, какви ограничения ще се ползват при несъблюдение на наредбите и кой ще носи административно наказателна отговорност.
Като цяло употребяваната конструкция следва стандартите при аналогични закони в други страни и дава решения на голям брой проблеми, които биха могли да зародят при прехода към единната валута.
Принципи
Основните правила, заложени при правенето на законопроекта, са отбрана на потребителите, осведоменост на популацията, успеваемост и изгодност на разноските, бистрота, последователност и автоматизирано превалутиране на суми от левове в евро. Част от тези правила обаче понастоящем не се съблюдават в задоволителна степен.
Принципът на бистрота се асоциира най-много с двойното обозначаване на цените - те би трябвало да бъдат оповестени по едно и също време в евро и в левове. Задължението за това поражда един месец след вземането на решение за приемане на еврото и завършва 12 месеца след датата на приемане на еврото в България. Тоест предстоящият интервал на деяние на тази мярка е към година и половина. Задълженията за двойно обозначаване се отнася както са стоките, по този начин и за услугите, като особено внимание в закона е отделено на финансовите услуги.
Принципът отбрана на потребителите дефинира, че един месец след въвеждане на еврото търговците не могат да усилват цените на предлаганите от тях артикули и услуги, когато това не е обосновано от справедливи стопански фактори. В спомагателните разпореждания обаче съчетанието справедливи стопански фактори не е дефинирано и по този метод предстои на пояснение от всеки обособен търговец и от Комисията за зашита на потребителите. Последната ще бъде надзорен орган във връзка с спазването на Закона при търговията на дребно и ще може да (не) постанова наказания по свое убеждение, което евентуално ще способства за друго отнасяне на някои търговци. Особено през първите три месеца след въвеждане на еврото тази Комисия ще бъде значим инструмент при опитите за задържане на цените.
Поради активността на този и на други държавни органи при формалното въвеждане се чака релативно дребна смяна в потребителските цени. Изследванията за общия резултат нормално се лимитират до 2-3 месеца преди и след въвеждането, само че не и отвън този интервал. Всъщност по-големите промени (повишения) на цените се случват преди този момент и в средносрочен и дълготраен интервал след приемането на еврото, само че те към този момент не се асоциират с смяната на валутата, макар че от време на време този развой може да има значителен принос.
Опитът на останалите стопански системи, въвели еврото, демонстрира, че точно директно след оповестяването на решението за приемане на еврото се следи повишение на цените. От една страна е допустимо преди този момент да са работили някои ограничаващи (административни) ограничения, а от друга - с цел да не се отчетат по-късно по-големи промени в цените, те се вършат авансово. За този развой значима роля играе съществуването на монополни или олигополни структури на пазарите. Колкото по-слаба е конкуренцията при предлагането в дадена стопанска система, толкоз по-силен резултат върху потребителските цени се чака по отношение на въвеждането на еврото.
Най-скорошният образец е Хърватия, където с изключение на ограниченията, планувани в България, беше належащо дори заледяване на някои цени, с цел да се ограничи натискът върху тях, защото бяха почнали да се повишават прекомерно бързо.
Принципът осведоменост се свежда до запознаване с разпоредбите и процедурите за въвеждането на еврото като парична единица, само че не се загатват типът и отбраната на банкнотите и монетите, които съставляват главно терзание на потребителите.
Според правилото изгодност и резултатност разноските за лицата не се компенсират с обществени средства. Това значи, че в случай че въвеждането на еврото носи разноски за една част от обществото и изгоди за друга, това се приема за всекидневно събитие. Нормално е и изгодите, само че и разноските да са споделени.
Принципът бистрота е доста значим, защото от виновните институции, органи и лица се изисква даването на своевременна, подробна, ясна, точна и разбираема информация. Това условие понастоящем не се съблюдава в задоволителна степен, защото обществената акция не е изключително информативна и се свежда до няколко рекламни послания, само че не съдържа подробна, ясна и точна информация. Все още са налице две доста основни неясноти - датата на въвеждане и валутният курс на лв. към еврото, съгласно който ще се обръщат цените, заплатите и цената на активи и пасиви. И двете неща основават неустановеност и не спомагат за доверие в процеса.
Според правилото на превалутиране периодите в договорите не се трансформират, използваният валутен курс е формалният до петия знак след десетичната запетая. Закръгляването става до втория знак след десетичната запетая (до цент) съгласно нормалните математически правила.
То обаче може да съставлява предизвикателство във връзка с цените на активите, вземанията и отговорностите в счетоводни и управнически системи. Според наредбите в ЗВЕ получените стойности се закръгляват до втория знак след десетичната запетая. При акционерните сдружения и акционерните сдружения с акции се дефинира стойност на една акция, а акционерният капитал се дефинира като получената стойност се умножи по броя акции. Така могат да се получат несъответствия сред капитала, изчислен непосредствено в евро, и получената стойност. Казусът е решен като разликата се регистрира като неразпределена облага или непокрита загуба от минали години.
Въпреки че за обособена компания разликите не наподобяват изключително внушителни, то за стопанската система като цяло резултатът към този момент е забележителен. При сдруженията с лимитирана отговорност е избран друг механизъм и цената на един дял се дефинира по отношение на превалутираната стойност на капитала. Така обаче АД и КДА се третират друго от ООД, което е образец за нуждата от по-прецизно формулиране на някои от наредбите. Равното отнасяне се ползва при възникването на в допълнение обвързване и за трите типа сдружения да показват пред Търговския указател удостоверен дубликат от устава или от дружествения контракт с конвертираната стойност на акциите или дяловете.
Други аспекти
Защитата на банкнотите и монетите евро съставлява главно терзание на потребителите.
Важен на практика въпрос е снабдяването с евробанкноти и евромонети. Принципно преди формалното въвеждане банкнотите и монетите в евро се продават, а по-късно при изтегляне от кредитните институции или от банкомати могат да се теглят единствено евро. Същевременно за период от един месец след формалното въвеждане в обращение могат да бъдат по едно и също време евро и левове, като рестото при покупки на артикули и услуги наложително е в евро. Тази процедура е приложена и в останалите страни, въвели еврото.
Българската национална банка обменя безкрайно във време и количество гратис банкноти и монети от левове в евро по формалния валутен курс. Банките и “Български пощи ” ЕАД имат обвързване да обменят гратис левове в евро до избрани размери (съответно 30 000 лева на една трансакция и 1 000 лева на едно лице) в 6-месечен период от въвеждането.
Превалутирането на салдата по сметките се случва автоматизирано съгласно формалния курс, като закръгляването става по общите правила. При съществуване на две сметки в левове и в евро при едни и същи оператор клиентът има право да закрие една от тях в двумесечен период и да трансферира средствата в другата сметка, като по тези интервенции не се дължат такси и комисиони. Всъщност това е един от източниците на намаление на разноските най-много за бизнеса, само че и за някои семейства, на които досега на въвеждане на еврото се е налагало да поддържат сметки в тази валута и в левове. Разбира се, тези спестени разноски съставляват неосъществени доходи за платежните институции, които евентуално ще се опитат да компенсират посредством повишение на други такси и комисиони.
Друг значим аспект на въвеждането на еврото е определянето на лихвените проценти по контракти за заем. При закрепените смяна не настава. По-интересен е въпросът при променливите лихвени проценти. При тях е допустимо базисният лихвен %, по отношение на който се дефинира фактическият % по заема, да се промени значително или да отпадне, в случай че Българската национална банка или Националният статистически институт преустановят оповестението на данни за него. Тогава се ползва %, който към датата на въвеждане на еврото е не по-висок от предходния. Разбира се, както при всички плаващи индикатори, последващите му стойности биха могли да се покачат и по този метод да усилят доста разноските за обслужване на заема.
Освен засегнатите в проектозакона проблеми на процедура може да възникне най-малко още един проблем - банкнотите с номинал 100 и 200 евро биха могли да основат усложнения с наличните разплащания в по-малки магазини и изключително в по-малки обитаеми места. В този случай в касите им е допустимо да не доближава наличност за ресто.
Също по този начин към момента немалка част от популацията не е добре осведомена с типа и отбраните на евро банкнотите, което усилва несигурността измежду тях и вероятността за потреблението на подправени банкноти.
Автор: Димитър Чобанов, финансист
Законът съдържа няколко глави, като първата включва общите положения - предмет, цел, съществени правила и правила. Втората се отнася за разпоредбите за двойно обозначаване на цените, за едновременното обращение на двете валути, за разпространяването и обмена на банкноти и монети в евро. Третата глава обгръща аспектите на превалутирането, а четвъртата е за адаптирането на осведомителните системи, регистрите, счетоводните и другите документи за работа в евро и за формалната статистика. Петата глава дефинира способените институции и органи, които упражняват надзор, какви ограничения ще се ползват при несъблюдение на наредбите и кой ще носи административно наказателна отговорност.
Като цяло употребяваната конструкция следва стандартите при аналогични закони в други страни и дава решения на голям брой проблеми, които биха могли да зародят при прехода към единната валута.
Принципи
Основните правила, заложени при правенето на законопроекта, са отбрана на потребителите, осведоменост на популацията, успеваемост и изгодност на разноските, бистрота, последователност и автоматизирано превалутиране на суми от левове в евро. Част от тези правила обаче понастоящем не се съблюдават в задоволителна степен.
Принципът на бистрота се асоциира най-много с двойното обозначаване на цените - те би трябвало да бъдат оповестени по едно и също време в евро и в левове. Задължението за това поражда един месец след вземането на решение за приемане на еврото и завършва 12 месеца след датата на приемане на еврото в България. Тоест предстоящият интервал на деяние на тази мярка е към година и половина. Задълженията за двойно обозначаване се отнася както са стоките, по този начин и за услугите, като особено внимание в закона е отделено на финансовите услуги.
Принципът отбрана на потребителите дефинира, че един месец след въвеждане на еврото търговците не могат да усилват цените на предлаганите от тях артикули и услуги, когато това не е обосновано от справедливи стопански фактори. В спомагателните разпореждания обаче съчетанието справедливи стопански фактори не е дефинирано и по този метод предстои на пояснение от всеки обособен търговец и от Комисията за зашита на потребителите. Последната ще бъде надзорен орган във връзка с спазването на Закона при търговията на дребно и ще може да (не) постанова наказания по свое убеждение, което евентуално ще способства за друго отнасяне на някои търговци. Особено през първите три месеца след въвеждане на еврото тази Комисия ще бъде значим инструмент при опитите за задържане на цените.
Поради активността на този и на други държавни органи при формалното въвеждане се чака релативно дребна смяна в потребителските цени. Изследванията за общия резултат нормално се лимитират до 2-3 месеца преди и след въвеждането, само че не и отвън този интервал. Всъщност по-големите промени (повишения) на цените се случват преди този момент и в средносрочен и дълготраен интервал след приемането на еврото, само че те към този момент не се асоциират с смяната на валутата, макар че от време на време този развой може да има значителен принос.
Опитът на останалите стопански системи, въвели еврото, демонстрира, че точно директно след оповестяването на решението за приемане на еврото се следи повишение на цените. От една страна е допустимо преди този момент да са работили някои ограничаващи (административни) ограничения, а от друга - с цел да не се отчетат по-късно по-големи промени в цените, те се вършат авансово. За този развой значима роля играе съществуването на монополни или олигополни структури на пазарите. Колкото по-слаба е конкуренцията при предлагането в дадена стопанска система, толкоз по-силен резултат върху потребителските цени се чака по отношение на въвеждането на еврото.
Най-скорошният образец е Хърватия, където с изключение на ограниченията, планувани в България, беше належащо дори заледяване на някои цени, с цел да се ограничи натискът върху тях, защото бяха почнали да се повишават прекомерно бързо.
Принципът осведоменост се свежда до запознаване с разпоредбите и процедурите за въвеждането на еврото като парична единица, само че не се загатват типът и отбраната на банкнотите и монетите, които съставляват главно терзание на потребителите.
Според правилото изгодност и резултатност разноските за лицата не се компенсират с обществени средства. Това значи, че в случай че въвеждането на еврото носи разноски за една част от обществото и изгоди за друга, това се приема за всекидневно събитие. Нормално е и изгодите, само че и разноските да са споделени.
Принципът бистрота е доста значим, защото от виновните институции, органи и лица се изисква даването на своевременна, подробна, ясна, точна и разбираема информация. Това условие понастоящем не се съблюдава в задоволителна степен, защото обществената акция не е изключително информативна и се свежда до няколко рекламни послания, само че не съдържа подробна, ясна и точна информация. Все още са налице две доста основни неясноти - датата на въвеждане и валутният курс на лв. към еврото, съгласно който ще се обръщат цените, заплатите и цената на активи и пасиви. И двете неща основават неустановеност и не спомагат за доверие в процеса.
Според правилото на превалутиране периодите в договорите не се трансформират, използваният валутен курс е формалният до петия знак след десетичната запетая. Закръгляването става до втория знак след десетичната запетая (до цент) съгласно нормалните математически правила.
То обаче може да съставлява предизвикателство във връзка с цените на активите, вземанията и отговорностите в счетоводни и управнически системи. Според наредбите в ЗВЕ получените стойности се закръгляват до втория знак след десетичната запетая. При акционерните сдружения и акционерните сдружения с акции се дефинира стойност на една акция, а акционерният капитал се дефинира като получената стойност се умножи по броя акции. Така могат да се получат несъответствия сред капитала, изчислен непосредствено в евро, и получената стойност. Казусът е решен като разликата се регистрира като неразпределена облага или непокрита загуба от минали години.
Въпреки че за обособена компания разликите не наподобяват изключително внушителни, то за стопанската система като цяло резултатът към този момент е забележителен. При сдруженията с лимитирана отговорност е избран друг механизъм и цената на един дял се дефинира по отношение на превалутираната стойност на капитала. Така обаче АД и КДА се третират друго от ООД, което е образец за нуждата от по-прецизно формулиране на някои от наредбите. Равното отнасяне се ползва при възникването на в допълнение обвързване и за трите типа сдружения да показват пред Търговския указател удостоверен дубликат от устава или от дружествения контракт с конвертираната стойност на акциите или дяловете.
Други аспекти
Защитата на банкнотите и монетите евро съставлява главно терзание на потребителите.
Важен на практика въпрос е снабдяването с евробанкноти и евромонети. Принципно преди формалното въвеждане банкнотите и монетите в евро се продават, а по-късно при изтегляне от кредитните институции или от банкомати могат да се теглят единствено евро. Същевременно за период от един месец след формалното въвеждане в обращение могат да бъдат по едно и също време евро и левове, като рестото при покупки на артикули и услуги наложително е в евро. Тази процедура е приложена и в останалите страни, въвели еврото.
Българската национална банка обменя безкрайно във време и количество гратис банкноти и монети от левове в евро по формалния валутен курс. Банките и “Български пощи ” ЕАД имат обвързване да обменят гратис левове в евро до избрани размери (съответно 30 000 лева на една трансакция и 1 000 лева на едно лице) в 6-месечен период от въвеждането.
Превалутирането на салдата по сметките се случва автоматизирано съгласно формалния курс, като закръгляването става по общите правила. При съществуване на две сметки в левове и в евро при едни и същи оператор клиентът има право да закрие една от тях в двумесечен период и да трансферира средствата в другата сметка, като по тези интервенции не се дължат такси и комисиони. Всъщност това е един от източниците на намаление на разноските най-много за бизнеса, само че и за някои семейства, на които досега на въвеждане на еврото се е налагало да поддържат сметки в тази валута и в левове. Разбира се, тези спестени разноски съставляват неосъществени доходи за платежните институции, които евентуално ще се опитат да компенсират посредством повишение на други такси и комисиони.
Друг значим аспект на въвеждането на еврото е определянето на лихвените проценти по контракти за заем. При закрепените смяна не настава. По-интересен е въпросът при променливите лихвени проценти. При тях е допустимо базисният лихвен %, по отношение на който се дефинира фактическият % по заема, да се промени значително или да отпадне, в случай че Българската национална банка или Националният статистически институт преустановят оповестението на данни за него. Тогава се ползва %, който към датата на въвеждане на еврото е не по-висок от предходния. Разбира се, както при всички плаващи индикатори, последващите му стойности биха могли да се покачат и по този метод да усилят доста разноските за обслужване на заема.
Освен засегнатите в проектозакона проблеми на процедура може да възникне най-малко още един проблем - банкнотите с номинал 100 и 200 евро биха могли да основат усложнения с наличните разплащания в по-малки магазини и изключително в по-малки обитаеми места. В този случай в касите им е допустимо да не доближава наличност за ресто.
Също по този начин към момента немалка част от популацията не е добре осведомена с типа и отбраните на евро банкнотите, което усилва несигурността измежду тях и вероятността за потреблението на подправени банкноти.
Автор: Димитър Чобанов, финансист
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ