Ангел Личкана пред „ШОУ”: Нямам вина за смъртта на детето!
На първи февруари тази година известният в ъндърграунд средите на Пловдив Ангел Личканов-Личкана, блъсна дете в центъра на града под тепетата. След месец престой в болничното заведение 6-годишното дете издъхна. Минута след случая самият Личкан звънна първо на репортера на „ ШОУ ” и описа за случая. Свидетели на злополуката, които по това време са били в прилежащите коли или са вървели по тротоара, до един са дали показания в полицията, че момчето се е хвърлило ненадейно и преднамерено върху джипа на баровеца. Личкана бе задържан за едно денонощие, а незабавно откакто бе освободен, бе притеглен като очевидец по почналото дело. Преди дни прокуратурата в Пловдив го притегли като обвинен. По този мотив „ ШОУ ” беседва с предприемача, който сe слави като дясната ръка на босовете на ВИС в Пловдив-покойните братя Васил и Георги Илиеви.
- Г-н Личканов, какво се случи, за какво от очевидец станахте обвинен,имате ли пояснение?
- В обвинителния акт, който получихме аз и юристите ми се споделя, че съм карал над допустимата скорост, позволена в центъра на Пловдив-тоест карал съм с 59 км. Аз настоявам, че карах с не повече от 50 км в час, колкото е позволено. Именно за това поискахме по делото да бъде назначена нова, тройна автотехническа експертиза, която да потвърди, че не съм отговорен. Имам искания по отношение на скоростта в обвинителния акт и ще потвърдя, че тя не е била 59 км.
- Как мислите, щеше ли да се стигне до това обвиняване, в случай че не бяхте общоизвестният Личкана?
- Вече ми омръзна да дублирам, че в случай че не бях Личкана доста неща нямаше да са същите. Но по този начин са решили проверяващите, по този начин са постъпили. Аз съм уверен в невинността си и знам, че ще я потвърдя. Много скърбя за детето, само че то се хвърли преднамерено пред колата ми, ненадейно и внезапно.
- Не ви арестуваха, когато ви повдигнаха обвиняването?
- Не, постановиха ми мярка „ подписка”, обвиняването гласи ликвидиране по несъобразителност.
- Какво тъкмо се случи тогава, спомняте ли си?
- Беше 1 февруари. Карах джипа си в колона в центъра на града, покрай хотел „ Тримонциум”. Пред мен и зад мен имаше и други коли. Изведнъж детето напълно ненадейно изскочи и се блъсна в огледалото на джипа. Блъсна се мощно, очевидно е бягало. Видях, че е малко момче, стопирах, изтръпнах. Нямах пояснение по какъв начин по този начин това момче връхлетя върху джипа ми. После другите хора, пешеходците описаха, че то е тичало дружно с още две деца на тротоара. Дълго се молих на Господ момчето да се оправи, отново дублирам, доста скърбя за случилото се, само че нямам виновност. Палих свещи, вървях на манастири. За страдание детето умря.
- Опитахте ли се да откриете тогава родителите, да помогнете?
- Да, всеки ден вървях в болничното заведение да се интересувам по какъв начин е детето. Не ми даваха информация, тъй като не съм директен родственик. Опитвах се да намеря майката и бащата, да им предложа финансова помощ, да поема лекуването и интервенциите на момчето. Исках да дам кръв. За страдание не ме свързаха с тях. Бях доста обезпокоен, не съм желал нищо да се крие, в противен случай. Ако си спомняте, тогава първо на вас звъннах, с цел да ви кажа, че е станал трагичен случай. От тогава мина доста време, доста вода изтече, само че не преставам да си припомням деня и да се чудя за какво детето се хвърли в колата ми.
- Мислили ли сте върху това, че постоянно роми, включително и деца, се хвърлят върху лъскави возила, надявайки се да не пострадат съществено и да изнудват след това водачите за пари?
- Мислил съм. Какво да ви кажа? Как да ви го кажа? Ако е било по този начин, а евентуално е било тъкмо по този начин, тъпо за този млад живот. Има и друга възможност. Момчетата може да са се гонили и да са пресичали погрешно. Там, където стана случаят обаче, няма нито светофар, нито пешеходна пътека. Недоумявам по какъв начин, в случай че са се гонили, ще се втурнат да пресичат сред толкоз огромна колона от коли.
- Сега по какъв начин се чувствате, с какво се занимавате, от името ви преди трепереше целият ъндърграунд?
- Добре съм, спокоен съм, тъй като съм почтен. Занимавам се с законен, ярък бизнес. А това, че някой треперил от името ми, са митове. Но... Аз съм Личкана и цялостен живот ще бъда Личкана.
Красимира ГЕШЕВА,
ПЛОВДИВ
- Г-н Личканов, какво се случи, за какво от очевидец станахте обвинен,имате ли пояснение?
- В обвинителния акт, който получихме аз и юристите ми се споделя, че съм карал над допустимата скорост, позволена в центъра на Пловдив-тоест карал съм с 59 км. Аз настоявам, че карах с не повече от 50 км в час, колкото е позволено. Именно за това поискахме по делото да бъде назначена нова, тройна автотехническа експертиза, която да потвърди, че не съм отговорен. Имам искания по отношение на скоростта в обвинителния акт и ще потвърдя, че тя не е била 59 км.
- Как мислите, щеше ли да се стигне до това обвиняване, в случай че не бяхте общоизвестният Личкана?
- Вече ми омръзна да дублирам, че в случай че не бях Личкана доста неща нямаше да са същите. Но по този начин са решили проверяващите, по този начин са постъпили. Аз съм уверен в невинността си и знам, че ще я потвърдя. Много скърбя за детето, само че то се хвърли преднамерено пред колата ми, ненадейно и внезапно.
- Не ви арестуваха, когато ви повдигнаха обвиняването?
- Не, постановиха ми мярка „ подписка”, обвиняването гласи ликвидиране по несъобразителност.
- Какво тъкмо се случи тогава, спомняте ли си?
- Беше 1 февруари. Карах джипа си в колона в центъра на града, покрай хотел „ Тримонциум”. Пред мен и зад мен имаше и други коли. Изведнъж детето напълно ненадейно изскочи и се блъсна в огледалото на джипа. Блъсна се мощно, очевидно е бягало. Видях, че е малко момче, стопирах, изтръпнах. Нямах пояснение по какъв начин по този начин това момче връхлетя върху джипа ми. После другите хора, пешеходците описаха, че то е тичало дружно с още две деца на тротоара. Дълго се молих на Господ момчето да се оправи, отново дублирам, доста скърбя за случилото се, само че нямам виновност. Палих свещи, вървях на манастири. За страдание детето умря.
- Опитахте ли се да откриете тогава родителите, да помогнете?
- Да, всеки ден вървях в болничното заведение да се интересувам по какъв начин е детето. Не ми даваха информация, тъй като не съм директен родственик. Опитвах се да намеря майката и бащата, да им предложа финансова помощ, да поема лекуването и интервенциите на момчето. Исках да дам кръв. За страдание не ме свързаха с тях. Бях доста обезпокоен, не съм желал нищо да се крие, в противен случай. Ако си спомняте, тогава първо на вас звъннах, с цел да ви кажа, че е станал трагичен случай. От тогава мина доста време, доста вода изтече, само че не преставам да си припомням деня и да се чудя за какво детето се хвърли в колата ми.
- Мислили ли сте върху това, че постоянно роми, включително и деца, се хвърлят върху лъскави возила, надявайки се да не пострадат съществено и да изнудват след това водачите за пари?
- Мислил съм. Какво да ви кажа? Как да ви го кажа? Ако е било по този начин, а евентуално е било тъкмо по този начин, тъпо за този млад живот. Има и друга възможност. Момчетата може да са се гонили и да са пресичали погрешно. Там, където стана случаят обаче, няма нито светофар, нито пешеходна пътека. Недоумявам по какъв начин, в случай че са се гонили, ще се втурнат да пресичат сред толкоз огромна колона от коли.
- Сега по какъв начин се чувствате, с какво се занимавате, от името ви преди трепереше целият ъндърграунд?
- Добре съм, спокоен съм, тъй като съм почтен. Занимавам се с законен, ярък бизнес. А това, че някой треперил от името ми, са митове. Но... Аз съм Личкана и цялостен живот ще бъда Личкана.
Красимира ГЕШЕВА,
ПЛОВДИВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ