Пример за Радев е неизбраният президент Петър Дертлиев – „мъченик на демокрацията“
На кой български президент от предишното се възхищават двамата претенденти за „ Дондуков “ 2. На този въпрос отговаряха те в границите на дебата в четвъртък. Проф. Анастас Герджиков уточни Петър Стоянов, само че Румен Радев имаше по необикновен избор – неизбраният Петър Дертлиев.
Кой е Петър Дертлиев, който съгласно Радев е най-хубавият ни президент, макар, че в никакъв случай не е заемал поста?
Името Петър Дертлиев надали приказва доста на младите генерации. Ако се има вяра на Румен Радев обаче „ президентът, който не избрахме “ е станал „ страдалец на демокрацията “ и е най-хубавият ни държавен глава до тук.
Дертлиев е жертва на репресии преди и след 1944. Лекар по специалност, разказан от съвременниците си като ослепителен оратор и чист мечтател. По време на соц режима Дертлиев лежи в лагери, в това число „ Белене “, а след идването на измененията след 10 ноември оглавява възобновената социалдемокрация в лицето на БРСДП, която първоначално е част от Съюз на демократичните сили. През 1990 година е претендент за президент, само че Българска социалистическа партия не приема кандидатурата с претекста, че е краен антикомунист.
Защо „ страдалец на демокрацията?
Светлина на събитията хвърля Румен Воденичаров – един от създателите на Съюз на демократичните сили, участник в Кръглата маса (1990 г.).
„ След 10 ноември 1989-а имах много срещи с бай Тошо (Тодор Живков - б.а.). Ходех при него понякога да си съпоставям часовника, а той седеше несретник в Бояна и даже не го пазеше никой. Прехвърлях се през вратата и влизах при него. С него пиехме кафе, пушехме цигари и черпеше с уиски. Казвах му: „ Г-н Живков, толкоз ястие и пиянство е минало около вас, без да ви изкуши, а вие в този момент се сетихте да пушите цигари и да черпите с уиски. “ А той ми вика: „ Как няма да черпя, като по три каузи съм обвинен, а по три каузи съм очевидец. “ Та тогава, когато го запитах кой е по-добре да стане президент на България - Доктора или Желю, той сподели: „ Аз съм за Дертлиев. “ Така че Живков искаше България да получи като президент Дертлиев. Усещаше, че това е човек, който макар някои непремерени изявления против комунистите при започване на Велико народно събрание, надълбоко у себе си е почтен човек, родолюбец и патриот “, декларира той пред „ Епицентър “.
Самият Дертлиев също споделя какво се е случило в мемоарната си книга „ Осанна! Разпни го! “:
„ Без даже да съм помислил за това, доктор Желю Желев ми предлага да приема да бъда претендент на Съюз на демократичните сили. Отказвам – имам толкоз работа с партията си! Но Желев е неотстъпчив: „ Комунистите от ден на ден заявяват своите благосклонности към социалдемокрацията. Ти си единственият избираем. “ Увещават ме и моите другари. Отивам в Севлиево. Д-р Москов (б. р. - Атанас Москов - дълготраен водач на БСДП) е възхитен. „ Ще дойда 10 дни в София да ти се веселя! “ - споделя той. Аз правя отстъпка и оповестявам на доктор Желев единодушието си. Преди петте трагични гласувания в Народното събрание на едно друго място обаче става същинско въстание - в синята централа на „ Раковски “ 134 кандидатурата на доктор Дертлиев среща гневна опозиция. Първи скачат радикалдемократите, след това – земеделците, зелените...
“Щяла да се образува мощна президентска партия. В резултат на тази антипропаганда от 101 присъстващи депутати получавам единствено 55 гласа. Влизам в борба с три ножа в гърба “, написа Дертлиев в главата с надпис: „ С такива другари нямам потребност от неприятели “...
В последна сметка след поредност от инфарктни разисквания, президент става доктор Желю Желев.
Дертлиев си отиде от този свят през 2000 година – на напреднала възраст и след тежко боледуване.
Защо най-хубавият ни президент (по Радев) в никакъв случай не ни е бил президент?
Българските държавни глави от времето на демокрацията, действително не са доста. Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев. Последните двама обаче намерено насочат рецензии към Румен Радев, а Петър Стоянов даже беше спряган за негов кандидат за поста. От тази позиция надали Радев можеше да уточни някой от тях като собствен образец.
А може би Радев си е обичаният президент и прояви невзискателност давайки ни друго име…
Кой е Петър Дертлиев, който съгласно Радев е най-хубавият ни президент, макар, че в никакъв случай не е заемал поста?
Името Петър Дертлиев надали приказва доста на младите генерации. Ако се има вяра на Румен Радев обаче „ президентът, който не избрахме “ е станал „ страдалец на демокрацията “ и е най-хубавият ни държавен глава до тук.
Дертлиев е жертва на репресии преди и след 1944. Лекар по специалност, разказан от съвременниците си като ослепителен оратор и чист мечтател. По време на соц режима Дертлиев лежи в лагери, в това число „ Белене “, а след идването на измененията след 10 ноември оглавява възобновената социалдемокрация в лицето на БРСДП, която първоначално е част от Съюз на демократичните сили. През 1990 година е претендент за президент, само че Българска социалистическа партия не приема кандидатурата с претекста, че е краен антикомунист.
Защо „ страдалец на демокрацията?
Светлина на събитията хвърля Румен Воденичаров – един от създателите на Съюз на демократичните сили, участник в Кръглата маса (1990 г.).
„ След 10 ноември 1989-а имах много срещи с бай Тошо (Тодор Живков - б.а.). Ходех при него понякога да си съпоставям часовника, а той седеше несретник в Бояна и даже не го пазеше никой. Прехвърлях се през вратата и влизах при него. С него пиехме кафе, пушехме цигари и черпеше с уиски. Казвах му: „ Г-н Живков, толкоз ястие и пиянство е минало около вас, без да ви изкуши, а вие в този момент се сетихте да пушите цигари и да черпите с уиски. “ А той ми вика: „ Как няма да черпя, като по три каузи съм обвинен, а по три каузи съм очевидец. “ Та тогава, когато го запитах кой е по-добре да стане президент на България - Доктора или Желю, той сподели: „ Аз съм за Дертлиев. “ Така че Живков искаше България да получи като президент Дертлиев. Усещаше, че това е човек, който макар някои непремерени изявления против комунистите при започване на Велико народно събрание, надълбоко у себе си е почтен човек, родолюбец и патриот “, декларира той пред „ Епицентър “.
Самият Дертлиев също споделя какво се е случило в мемоарната си книга „ Осанна! Разпни го! “:
„ Без даже да съм помислил за това, доктор Желю Желев ми предлага да приема да бъда претендент на Съюз на демократичните сили. Отказвам – имам толкоз работа с партията си! Но Желев е неотстъпчив: „ Комунистите от ден на ден заявяват своите благосклонности към социалдемокрацията. Ти си единственият избираем. “ Увещават ме и моите другари. Отивам в Севлиево. Д-р Москов (б. р. - Атанас Москов - дълготраен водач на БСДП) е възхитен. „ Ще дойда 10 дни в София да ти се веселя! “ - споделя той. Аз правя отстъпка и оповестявам на доктор Желев единодушието си. Преди петте трагични гласувания в Народното събрание на едно друго място обаче става същинско въстание - в синята централа на „ Раковски “ 134 кандидатурата на доктор Дертлиев среща гневна опозиция. Първи скачат радикалдемократите, след това – земеделците, зелените...
“Щяла да се образува мощна президентска партия. В резултат на тази антипропаганда от 101 присъстващи депутати получавам единствено 55 гласа. Влизам в борба с три ножа в гърба “, написа Дертлиев в главата с надпис: „ С такива другари нямам потребност от неприятели “...
В последна сметка след поредност от инфарктни разисквания, президент става доктор Желю Желев.
Дертлиев си отиде от този свят през 2000 година – на напреднала възраст и след тежко боледуване.
Защо най-хубавият ни президент (по Радев) в никакъв случай не ни е бил президент?
Българските държавни глави от времето на демокрацията, действително не са доста. Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев. Последните двама обаче намерено насочат рецензии към Румен Радев, а Петър Стоянов даже беше спряган за негов кандидат за поста. От тази позиция надали Радев можеше да уточни някой от тях като собствен образец.
А може би Радев си е обичаният президент и прояви невзискателност давайки ни друго име…
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ