Няколко любопитни статистики от историята
(на картината кучето на Херкулес открива лилавия цвят, художник: Теодор ван Тулден)
От към 1500 година прочие н. е. лилавото багрило, създадено от секретите на жлезите на някои типове черупчести, е цветът на кралете, свещениците, магистратите и императорите, а най-висококачествения цвят идва от Тир, в антична Финикия (днес Ливан).
Цената му е феноменална. През 1 век сл. н. е. кг вълна, два пъти боядисана в тирийско лилаво с най-хубаво качество, коства към 1000 денария – повече от осем годишни заплати на един елементарен римски боец. Едиктът на Диоклециан от 301 година сл. н. е. (Познат още като Едиктът на оптималните цени), който се пробва да контролира появилата се инфлация в империята, загатва най-скъпата боядисана коприна, която струва 300 000 денария за кг! Междувременно известният язвителен стихотворец Марциал твърди, че лилавото покривало на претора (държавна позиция в Древен Рим под тази на консула) в действителност коства 100 пъти повече от заплатата на боеца.
Причините за астрономическата цена се крият в приемането на самото багрило. Процедурата включва дълъг развой на лов на риба – потребление на плетени клопки, грундирани със примамка, след което се извличат на дребни количества от багрилото още веднъж с нескончаем, трудоемък и смрадлив развой от хиляди черупчести животни. Плиний Стари изяснява този развой и дава индустриална статистика, която демонстрира големия брой нужни черупки, които се употребяват в него. Той споделя, че в случай че едно мекотело е с тегло 1 грам, над 3,5 милиона мекотели ще произведат единствено 500 кг багрило.
И не преувеличава. Днес тирийското лилаво е пресъздавано, само че още веднъж с огромни разноски. Когато немският химик Пол Фридандър се пробва да направи цвета през 1909 година, той се нуждае от 12 000 мекотели, с цел да направи единствено 40 грама багрило, задоволително, с цел да оцвети носна кърпичка. През 2000 година 1 грам тирийско лилаво, изработен от 10 000 мекотели по истинската формула, коства 2000 евро.
Конете изиграват основна роля в Англо-бурската война (1899–1902), само че заплащат ужасна цена: от 518 704 коня и 150 781 мулета и магарета, изпратени на английските сили в Южна Африка по време на спора, към 2/3 (347 007 коня, 53 339 мулета и магарета) в никакъв случай не се връщат у дома.
В началото на войната английските елементи пътуват от зимата в северно полукълбо до лятото в Южна Африка, което значи, че кавалерийските коне все още са със зимните си палта и надлежно страдат съществено от жегата. Нещо повече, животните трябва първо да устоят дългото морско странствуване (до 6 седмици), преди даже да стигнат Южна Африка. След като пристигнат пък на конете постоянно не им се дава време да се възстановят от пътуването и да се приспособят към локалните условия, а вместо това те са впрегнати незабавно в деяние. Нещо повече, към 13 144 коня и 2816 мулета и магарета са изгубени при самото пътешестване в страната.
Постоянното търсене на още и още свежи животни значи, че би трябвало да се внасят в допълнение коне, само че за разлика от понитата на бурите, тези импортирани извън коне не могат да пасат южноафриканска зеленина. Така се оказва съвсем невероятно да се обезпечи задоволително храна за тях, изключително откакто бурските партизани непрестанно нападат английските линии за доставка на хранителни запаси.
След войната кавалерийският офицер Майкъл Римингтън напомня, че процесът на извеждане на животните на фронта е „ тридесетдневно пътешестване а транспортен съд, последвано от пет или шестдневно пътешестване с железопътен превоз, по-късно известно време полу-глад, по-късно малко бърза работа, след това два или три дни цялостен апетит, по-късно още работа… “. Невежеството в грижата за конете също не оказва помощ: един новопристигнал боец пита Римингтън дали би трябвало да храни коня си с говеждо или овнешко месо, и животните постоянно се яздят, до момента в който просто рухнат на земята. Резултатът от цялото това изтезание е, че междинната дълготрайност на живота на новопристигналия кон в Южна Африка е единствено шест седмици.
Блицът е най-значителното нещо, което се случва с Англия по време на Втората международна война и в доста връзки в последна сметка дефинира цялата военен опит на страната във войната на вътрешния фронт. Но това, което доста хора са склонни да подценяват, е, че причинявайки 50 000 смъртни случая, стратегическите бомбардировки над Англия от немски самолети убиват към 1/10 от броя на починалите при сходни офанзиви на Англия против Германия. Много от тези офанзиви са извършени от английското командване на бомбардировачите, което единствено губи към 50 000 екипажа си в спора.
Историята на Англия по време на Втората международна война би трябвало да бъде по-малко закрепена върху блица и да се признае, че самата тя е причинител на надалеч по-тежки бомбардировки над Германия. Това не е отклоняване или отговор на немската бърза офанзива, а по-скоро дългогодишна политика на английската страна да употребява машини за разрушение на немската военна стопанска система.
Това число е взето от Статистиката за смъртност в Лондон от 1685 година, в която са изброени аргументите за гибелта в енориите в града. Наемани са по-бедни дами, наричани „ търсачки “, които да събират данните, като са им плащани дребни суми, с цел да вървят от врата на врата и да питат кой в този дом от какво е починал. Много хора се опасяват от търсачите, тъй като те са свързвани с инфекции.
Отговорите, които получават, са странни: те включват неща като „ уплах “, „ стрес “ и „ зъби “. Последното е кратко от „ развъждане на зъби “ и се смята за съществена причина за болести и гибел при новородените в ранния съвременен интервал: през 1664 година доктор декларира, че „ никненето на зъби „ постоянно е рисково заради тежките признаци, които създава, като спазми, тресчица и други несгоди “.
Но по какъв начин никненето на зъбки предизвикват заболяване? Преди се е считало, че живите същества са формирани от специфични субстанции, наречени хумори, които съдържат разнообразни количества топлота и влага. Когато хуморите са уравновесени, тялото е крепко, само че когато те са в дисбаланс, се получава болест. Зъбите са рискови, тъй като предизвикват „ остра болежка като убождане с игли “, която от своя страна генерира „ огромна топлота “, а топлината донася заболявания, породени от горещите хумори, като тресчица. В детството телата са изключително топли (стареенето се смята за развой на охлаждане) и по тази причина се счита, че всяка спомагателна топлота при децата води до проблеми със здравето.
