Как един татко учи 7-годишния си син да бъде бизнесмен
На какво ви научиха вашите родители във връзка с парите? Ако сте като мен, евентуално се били научени, че парите се печелят, откакто свършиш някаква работа, написа американският създател Джейк Джонсън в Medium.com.
Като дете ми даваха джобни за седмицата. Родители ми ми изготвяха лист с домашен задания за седмицата. Всяка седмица моя отговорност бе да изхвърлям боклука, да мия чиниите, да пущам прахосмукачката и пералнята. В подмяна на всичко това получавах сериозната сума от 5 $. Тогава ми изглеждаше добра договорка, само че какво ли разбирах? Аз бях просто дете. Заплащането ми се равняваше на към 50 цента на час. Страхотна договорка за моите родители. Сега, като татко на две момчета – Лиъм и Дилън, съм в развой на обсъждане на това по какъв начин да структурирам системата на възнаграждение в моя личен дом.
Лиъм е по-големият ми наследник Той е на 7 г. Той е страховит, интелигентен, забавен… Той също по този начин желае да изкара малко пари, написа Джонсън.
В последна сметка има хиляди неща, които той желае да си купи. Точно както всички нас, той не желае да изостава от близките. Така преди няколко месеца пристигна моментът, когато Лиъм ми изиска джобни. Първата ми мисъл бе да направя това, което моите родители ме бяха научили – да сформира лист със задания и да договоря закрепена сума джобни, която ме слага в доста преференциална позиция.
След като размислих малко по-сериозно, осъзнах, че по този метод, ще направя на Лиъм доста неприятна услуга, защото джобните дават на децата неприятни уроци във връзка с парите.
Ето няколко, за които се сещам:
Лош урок номер едно: Времето и дилемите са твоята суровина
Служителите продават своето време на бизнесмените, с цел да правят разнообразни задания. Идваш в офиса, бъхтиш по 8-10 часа, правиш каквото ти споделят и в подмяна получаваш заплата. Като чиновник твоята най-ценна суровина е времето и дилемите, които извършваш през това време.
Проблемът е, че в случай че не разполагаш с време, което да продаваш, в случай че се разболееш или пострадаш нещо, няма да изкарваш пари. Ако пък фирмите не желаят да купят твоето време, тъй като няма задоволително задания за всички, нямаш работа, без значение какъв брой надарен си.
За съпоставяне, бизнесмените продават хрумвания или артикули. На тях им се заплаща не за тяхното време или задания, а за цената, която основават при решаването на проблеми и основаването на работни места. Ако се оправят както би трябвало, те основават компании и системи, които печелят пари, даже и когато те не работят. Ако заплащам на Лиъм джобни, с цел да прави разнообразни неща у дома, това би го научило, че за мен стойност имат неговото време и свършени задания. А това не е по този начин.
Лош урок номер две: Върши единствено нужния най-малко
Като дете моята цел бе да свърша дилемите си у дома допустимо най-бързо, с цел да мога по-късно да си играя. Не се гордеех с работата си и защото ми се плащаше за моето време, се пробвах да приключвам небрежно дилемите. Това водеше до непрекъснати проблеми сред родителите ми, които желаеха нещата да се правят както би трябвало, и мен, защото аз желаех просто да свърша работа.
Често това държание се придвижва и в ролята ни на чиновници. Тъй като нямаме благосъстоятелност в компанията, задачата е да свършим дилемите, които са ни сложили, с минималния допустим резултат. Не споделям, че това важи за всички, само че го има при много хора.
Забелязвам сходна наклонност и у сина ми. Постоянно би трябвало да му подсещам да прави нещата както би трябвало. Предприемачите, въпреки това, знаят значимостта на качеството и влагането на пристрастеност в работата.
Тъй като поминъкът им зависи освен от това просто да свършат работата, само че и да я свършат както би трябвало, те се раздават в работата по метод, по който тези, които продават времето и дилемите си, не го вършат.
Лош урок номер три: В живота първо работиш, след това играеш
Естествената последица от това, че продаваш времето си, с цел да прави всякакви задания, е, че по този метод раздвояваш живота си.
В момента Лиъм към момента си мисли, че работата е някакво задължение, през което би трябвало да минеш, с цел да бъдеш свободен да си играеш. Това основава един гибелен модел на работата да се гледа като на належащо зло за изкарване на пари, тъй че по-късно човек да може да прави каквото желае.
Mного от нас споделят, че нямат самообладание да пристигна уикендът. Целта е да се избута работната седмица, с цел да може по-късно човек да се занимава с нещата, които му харесват. Предприемачите нямат тази настройка, или най-малко не тези от тях, които са положителни.Истинските бизнесмени трансформират нещата, които са тяхната пристрастеност, в техен живот. Те не живеят в очакване на уикенда. Те живеят, с цел да позволяват проблеми и да основават стойност. Така ние взехме решение да не плащаме джобни в нашия дом. Мечтата ми за Лиъм е, без значение с какво се занимава, да израсне откърмен с предприемачески дух.
Имайки поради това, ето на какво го учим:
Първи добър урок за парите: В живота ние имаме отговорности
Въпреки че не получава джобни, Лиъм има задания за извършване. Всеки ден от него се чака да нахрани котката, да изхвърли боклука, да прибира чиниите и да поддържа стаята си чиста.
За всичко това той не получава нищо друго, с изключение на задоволството от добре свършената работа (надявам се, че скоро ще почувства това задоволство).
Лиъм стачкува. Той счита, че би трябвало да получава пари за тези задания. Ние обаче сме го научили, че не му се заплаща за домашна работа. Точно както мама и баща имат отговорности вкъщи, за които не ни се заплаща, по този начин има и той.
Все още не го е схванал, само че се надявам, че ще научи, че отговорността е метод на живот и на човек не постоянно му се заплаща, с цел да е виновен.
Втори добър урок за парите: Истинската стойност идва от разрешаването на проблеми
В нашия дом ти се заплаща за откриването на проблем и предлагането на решение. Научил съм Лиъм, че в случай че желае да изкарва пари, би трябвало да обръща внимание на света към него, да открива проблем, които има потребност от решение и да предлага решение. След това договаряме заплащане.
През есента да вземем за пример Лиъм видя, че дворът е цялостен с листа. Той ми предложи да почисти листата против възнаграждение. Договорихме възнаграждение от 10 $. Той свърши работата и проработи 10 $ за няколко часа, което са си много положителни пари за дете. Т
Той продължава да мисли и в други насоки. Преди няколко дни видя, че колата ни е мръсна. Предложи да я измие за 5 $. Сключихме договорка. След това направи същото предложение и на вуйна си. Заработи общо 10 $ за няколко часа и също така получи опция да си играе с маркуча.
В края на деня той гордо разгласи, че ще сътвори компания за миене на коли. “Как ще се споделя? ”, попитах го аз. “Компанията за миене на коли на Лиъм ”, отговори той гордо.
Трети добър урок за парите: За една страхотна компания е нужен страховит план
Гордеех се с Лиъм, че желае да основе компания за миене на коли, само че желаех да го науча на още няколко урока. Попитах го какви материали ще употребява, с цел да измива колите. Той сподели, че ще употребява кофа от гаража и сапуна и гъбата от мивката. Казах му, че това е добра концепция с едно изключение – тези неща не са негови, че да ги употребява. Той би трябвало да финансира бизнеса си със лични пари и материали.
След това го попитах по какъв начин ще си намира нови клиенти. Той ми сподели, че ще окачи табела. “Мислиш ли, че това ще е задоволително? ”, попитах аз. И двамата се съгласихме, че евентуално няма да е. Имаше потребност от по-добър проект за маркетинг.
Напоследък работим дружно по бизнес проект. Лиъм към този момент знае, че би трябвало да купи материали за бизнеса си и да откри находчив метод да си набави клиенти от квартала. Той научава значимостта от бизнес планирането.
Четвърти добър урок за парите: Животът е що се касае за работа, толкоз и за игра
Лиъм обожава другите планове. Преди няколко дни бе станал в 6 часа сутринта и бе отворил към 20 детски списания към него. На въпрос какво е замисли, той отговори, че се пробва да реши с каква креативна активност да се занимава.
На децата им е вродено да желаят да градят. Независимо дали става въпрос за някаква креативна активност, лего или крепости, те се впускат в планове с въодушевление.
Най-добрият непряк артикул от това да изучавам Лиъм на предприемачество е, че той научава, че работата може да е занимателна, изключително в случай че правиш нещо, което ти харесва. В последна сметка аз не разполагам с всички отговори. Аз се изучавам от всичко това, колкото и Лиъм.
Невероятно е обаче да виждам по какъв начин синът ми стартира да вижда света по по-различен метод, в сравнение с аз го виждах като дете. Тъй като той е едвам на 7 година упованията ми не са, че той ще сътвори някаква страхотна компания. Очакванията са да стартира да трансформира метода, по който мисли за парите и работата.
Надеждата ми е, че до момента в който пораства, тези ранни уроци ще положат основите за страховит триумф в живота, който явно би трябвало да бъде реализиран и с научаването на сложни уроци по пътя.
Виждам, че пристрастеността се заражда у него, когато гледа на правенето на пари като на план, който включва разрешаването на проблем, вместо да продава времето си, с цел да претупва някакви задания.
Всяко дете обича да се занимава с планове, а това важи и за мен. Виждам го по какъв начин постепенно стартира да мисли предприемачески. Независимо с какво се занимава в живота, този вид мислене ще му помогне да съумява.
