УСПЕХ: Астероидната мисия на НАСА Озирис-Рекс се завърна на Земята!
На фрагмента: капсулата на “Озирис-Рекс ” със събраните астероидни проби след днешното ѝ кацане на Земята. Photo credit: NASA TV
Днес в 17:52 ч. българско време астероидната задача на НАСА “Озирис-Рекс ” се завърна на Земята чрез меко кацане в региона на пустинята на щата Юта! Така с цялостен триумф приключи епичното 7-годишно в двете посоки странствуване до метеорита Бену, което включваше политане от Земята, кацане на повърхността на метеорита, събиране на проби, политане от повърхността на Бену, странствуване назад към нашата планета и кацане на Земята.
Днешното приземяване не бе напълно безпроблемно – главният парашут се разтвори на височина 6 000 метра вместо плануваните 1 500 метра. Това докара и до кацане три минути по-рано от плануваното. Но е реалност, че в последна сметка всичко приключи наред.
Сертификат, връчен от екипа на CosmoQuest на Светослав Александров за картографирането на метеорита Бену
А задачата бе извънредно сложна и с доста неясности и провокации. Когато “Озирис-Рекс ” дойде в орбита към Бену на 31-ви декември 2018 година, стана ясно, че повърхността на метеорита е осеяна с голям брой скали и рискове – доста повече, в сравнение с наземните телескопични наблюдения загатваха. Наложи се незабавно да се картографира повърхността на метеорита и да се подбере безвредно място на кацане, като за тази цел НАСА си партнираше с неправителствената организация CosmoQuest, която набра доброволци от целия свят – от Бразилия, Германия, Англия, Испания, Италия, Турция, Беларус, Индия, Словакия, Украйна, Русия и, естествено, България.
Кадри от кацането на метеорита Бену, получени на 20 октомври 2020 година. Photo credit: NASA
Ето за какво задача “Озирис-Рекс ” има и българско присъединяване, включително от мен (Светослав Александров, създател на блога). Нашата работа не беше по-различна от тази, която са правили в миналото експертите от програмата “Лунар Орбитър ” през 60-те години на предишния век. Също както те са картографирали лунната повърхнина въз основата на орбиталните фотоси, с цел да подберат подобаващи места за кацане на модулите на пилотираните кораби “Аполо ”, по този начин и ние трябваше да измерим всеки един кратер, всяка една канара, с цел да може екипът на “Озирис-Рекс ” да избере най-хубавото място за втурване на Бену. Работата бе трудоемка – цялостното картографиране на всяка една фотография отнемаше към половин час. Но резултатът от нашия труд си струваше – беше изготвена карта, която е по-подробна от картите на нашата лична Луна!
В последна сметка учените се стопираха на четири места – главно (Найтингейл) и четири дублиращи. От българите Светослав Александров (т.е. аз) съм работил върху Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова – върху дублиращите места.
Светослав Александров с премията от CosmoQuest за картографиране на Бену
Но с това провокациите не стопираха. На 20-ти октомври 2020 година, когато “Озирис-Рекс ” направи своето кацане върху главното място Найтингейл, се оказа, че повърхността на метеорита не е твърда! Роботизираната задача все едно се спусна върху плаващи пясъци. От софтуерна позиция кацането бе меко, при скорост 10 сантиметра в секунда, само че незабавно след достигането на повърхността “Озирис-Рекс ” потъна с 10 сантиметра… и продължи да потъва, до момента в който бе достигната дълбочина от 50 сантиметра. За голямо благополучие дригателите на галактическия уред се задействаха и съумяха да го оттласнат назад, преди да потъне – само че за благополучие откакто материалът бе събран сполучливо.
Какво следва след днешното завръщане на “Озирис-Рекс ” на Земята? Според Данте Лаурета, ръководителят на задачата, контейнерът с пробите ще бъде отворен до няколко дни, евентуално още на следващия ден. Учените ще се допрян до материал от небесно тяло, в никакъв случай недокосван до момента от човешка ръка!
НАСА ни осведоми, че “Озирис-Рекс ” бе най-сложната възвръщаема задача, извършена след края на епохата “Аполо ”, когато астронавти за финален път събираха проби от Луната през декември 1972 година.
