Извънредно заседание на НС: Обсъждат първия вот на недоверие за кабинета
На изключително съвещание на Народното събрание от 9:00 часа депутатите ще разискват импортирания избор на съмнение към държавното управление на Николай Денков за бранш " Енергетика ". Това планува програмата за работа на депутатите, оповестена на интернет страницата на Народното събрание, представена от Българска телеграфна агенция.
Миналата седмица " Възраждане ", " Българска социалистическа партия за България ", " ИТН " и нечленуващият в парламентарна група Радостин Василев оповестиха, че внасят 72 подписа за разглеждане навот на недовериекъм кабинета за бранш " Енергетика ". Разискванията бяха планувани от ръководителя на Народното събрание Росен Желязков за през днешния ден.
В претекстовете към импортирания план на решение за гласоподаване на съмнение е записано, че в недалечното минало България е била неоспорим енергиен водач в Югоизточна Европа и се акцентира, че в този момент " България е на път да се трансформира от експортьор на електрическа енергия във вносител, с всички произлизащи от това опасности ".
Припомня се, че на 12 януари тази година, на процедура с цялостно болшинство в Народното събрание, е признато решение за предоговаряне на Плана за възобновяване и резистентност в част " енергетика " и по-конкретно да отпадне задължението за понижаване на въглеродните излъчвания с 40% до края на 2025 година по отношение на 2019 година Освен това вносителите акцентират, че през юли тази година е признато решение, което подсигурява, че терени на „ Мини Марица Изток ” няма да бъдат разпродадени на разнообразни компании. На фона на всичко това, българското държавно управление изпрати на Европейската комисия Териториални проекти за обективен преход, които опонират на редица към този момент взети в Народно събрание решения. В допълнение на 13 септември 2023 година Министерският съвет одобри Пътна карта за климатична индиферентност. Според тази карта закриването на термичните централи става необратимо. До 2026 година базовите мощности на въглища би трябвало да се понижат до 2900 MW, което значи понижение с близо 1200 MW за идващите две години. До 2030 година тези мощности би трябвало да се свият до 1600 MW, а до 2038 г, да бъдат напълно премахнати, означават вносителите.
Те декларират в претекстовете, че е изцяло неприемливо изпълнителната власт да неглижира решения на висшия си законодателен орган – Народното събрание. Посочва се още, че общата загуба за стопанската система от закриването на въглищните централи ще е над 2 милиарда лв. годишно, на база 1,7 милиарда лева, които вероятно ще получим еднократно от Европейски Съюз.
„ Правителството на министър Денков към този момент съставлява риск за стабилността на страната и благосъстоянието на българските жители и бизнес на цяла Южна България “, се показва в претекстовете на вносителите.
Според правилника на Народното събрание гласуването на вота ще е не по-рано от 24 часа след привършване на разискванията.
Миналата седмица " Възраждане ", " Българска социалистическа партия за България ", " ИТН " и нечленуващият в парламентарна група Радостин Василев оповестиха, че внасят 72 подписа за разглеждане навот на недовериекъм кабинета за бранш " Енергетика ". Разискванията бяха планувани от ръководителя на Народното събрание Росен Желязков за през днешния ден.
В претекстовете към импортирания план на решение за гласоподаване на съмнение е записано, че в недалечното минало България е била неоспорим енергиен водач в Югоизточна Европа и се акцентира, че в този момент " България е на път да се трансформира от експортьор на електрическа енергия във вносител, с всички произлизащи от това опасности ".
Припомня се, че на 12 януари тази година, на процедура с цялостно болшинство в Народното събрание, е признато решение за предоговаряне на Плана за възобновяване и резистентност в част " енергетика " и по-конкретно да отпадне задължението за понижаване на въглеродните излъчвания с 40% до края на 2025 година по отношение на 2019 година Освен това вносителите акцентират, че през юли тази година е признато решение, което подсигурява, че терени на „ Мини Марица Изток ” няма да бъдат разпродадени на разнообразни компании. На фона на всичко това, българското държавно управление изпрати на Европейската комисия Териториални проекти за обективен преход, които опонират на редица към този момент взети в Народно събрание решения. В допълнение на 13 септември 2023 година Министерският съвет одобри Пътна карта за климатична индиферентност. Според тази карта закриването на термичните централи става необратимо. До 2026 година базовите мощности на въглища би трябвало да се понижат до 2900 MW, което значи понижение с близо 1200 MW за идващите две години. До 2030 година тези мощности би трябвало да се свият до 1600 MW, а до 2038 г, да бъдат напълно премахнати, означават вносителите.
Те декларират в претекстовете, че е изцяло неприемливо изпълнителната власт да неглижира решения на висшия си законодателен орган – Народното събрание. Посочва се още, че общата загуба за стопанската система от закриването на въглищните централи ще е над 2 милиарда лв. годишно, на база 1,7 милиарда лева, които вероятно ще получим еднократно от Европейски Съюз.
„ Правителството на министър Денков към този момент съставлява риск за стабилността на страната и благосъстоянието на българските жители и бизнес на цяла Южна България “, се показва в претекстовете на вносителите.
Според правилника на Народното събрание гласуването на вота ще е не по-рано от 24 часа след привършване на разискванията.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ