Възвръщаеми космически ракети в Европа? Не ги чакайте поне още 10 години!
На илюстрацията: европейската ракета “Ариана 6 ” – към момента не е подготвена, а е морално остаряла още преди да полети. Image credit: Arianespace
Депресираща вест за европейската космонавтика оповести журналът European Spaceflight – възвръщаеми галактически ракети в междинен и тежък клас (т.е. от вида на “Фалкън 9 ”, а не на свръхтежкия “Старшип ”) в Европа няма да се появят още десетилетие. Минимум. Фокусът е върху въвеждането в употреба на новата “Ариана 6 ”, която е невъзвръщаема, а тя би трябвало да се експлоатира най-малко 10 години, преди да бъде сменена (от възвръщаема ракета).
Съгласно Стефан Израел, изпълнителен шеф на Арианаспейс, когато е било взето решението за основаването на “Ариана 6 ”, възвръщаемите галактически технологии още не са били основани. “Направихме го с наличните технологии, които да ни разрешат бързо да конструираме нова ракета ”, твърди Израел.
Проблемът е, че “Ариана 6 ” въобще не бе основана бързо. Тя трябваше да бъде въведена в употреба още през 2020 година, само че в този момент се обрисува да дебютира не по-рано от края тази година – т.е. реалистично дебютът ще е през 2024 година. Междувременно остарялата ракета “Ариана 5 ” ще бъде пенсионирана през това лято. Разработката на “Ариана 6 ” се трансформира в геополитическа злополука – европейската космонавтика е на път да остане без никакви ракети в междинния и тежкия клас и по този начин европейските спътници и научни задачи ще са принудени да летят с ракетите на Илон Мъск “Фалкън 9 ”.
Журналистът Ендрю Барсънсън от European Spaceflight също по този начин споделя, че изказванието на Израел, че възвръщаемите галактически технологии не са били налични при взимането на решение за “Ариана 6 ”, не е правилно. Конструктивното решение за “Ариана 6 ” бе взето през юни 2014 година и бе признато от ЕКА през декември 2014 година. Но към това време СпейсЕкс към този момент беше доста напред в напъните си да направи ракетата “Фалкън 9 ” възвръщаема. Първото управляемо приводняване към този момент бе приключило с триумф през април 2014 година, въпреки че първото управляемо приземяване последва година и половина по-късно.
Така че възвръщаемите галактически технологии към този момент съществуваха, когато бе взето решението за основаването на “Ариана 6 ”. Отделен е въпросът дали, в случай че те трябваше да бъдат приложени, нямаше да има спомагателни отлагания.
Като резултат европейската галактическа промишленост е вложила 10 милиарда евро в невъзвръщаема галактическа ракета, която евентуално ще бъде сменена след към едно десетилетие. Тогава най-рано би трябвало да чакаме европейски аналог на “Фалкън 9 ”.
Изключвайки Арианаспейс, в Европа има няколко други предприятия, които основават възвръщаеми галактически ракети – на първо време са Skyrora, PLD Space и Isar Aerospace. Но всички тези ракети ще са лекотоварни и ще могат да извеждат микроспътници. Те ще са по-скоро аналог на дребните американски ракети “Електрон ”, основани от компанията Рокет Лаб.
