Хугенотите срещу Франция: Как и защо започват Религиозните войни
На Генерално заседание в Ла Рошел на 25 декември 1620 година, след десетилетия на посегателства и дискриминация, хугенотите – френски протестанти, които следват учението на богослова Жан Калвин – декларират желанието си да основат „ страна в страната “, отричайки френския крал Луи XIII и това, което те възприемат като опасност за протестантската вяра. Този ход провокира верига от събития, които основават безпорядък и принуждение през идните десетилетия. Но неприятностите за хугенотите са действителност доста преди този непокорен акт.
Франция през 17 век е най-вече римокатолическа, само че след европейската Реформация – почнала при започване на 16 век – протестантството постепенно нараства по известност в страната, като към края на 16 век има повече от два милиона почитатели. Тези френски протестанти са известни като хугеноти.
Към края на 16 век, конфликтът на католическите и протестантските религиозни вярвания стига върха си с поредност от спорове, известни общо като Френските религиозни войни – интервал сред 1562 и 1598 година, по време на които има осем цивилен войни. Други европейски страни като Англия и Испания също са въвлечени в тези спорове: Англия – която два пъти е скъсала с Рим, първо през 30-те години на 16 век и по-късно още веднъж през 1559 година – желае да предотврати католическа победа, до момента в който твърдо католическата Испания желае да види проваляне на протестантите.
Нарастващата мощност на френското достойнство е друга съществена причина за тези спорове. След неочакваната гибел на Анри II през 1559 година трима от синовете му заемат поредно трона: Франциск II, Карл IX и Анри III. Неопитни и неефективни, тези трима крале демонстрират слаба дарба да управляват френските благородници – позволявайки на воюващите благородници да се борят за места в наследствената линия – и разрешават на семената на религиозния протест да цъфтят.
Малък акт на приемливост към протестантството във Франция идва през януари 1562 година с Едикта на Сен Жермен – публикуван от Катерина Медичи (на картината), френски регент и майка на Шарл IX, който тогава е на 11 години. Едиктът е указ за приемливост, който признава правата на хугенотите за поклонение, при изискване че го вършат уединено, не в градовете и не през нощта. Но по-малко от два месеца по-късно, на 1 март, Франциск, херцог на Гиз, изпраща войските си в град Васи, където група хугеноти са на поклонение в една плевня.
Войниците избиват над 80 хугеноти, предизвиквайки първата от Религиозните войни. Ужасяващи актове на принуждение се правят и от двете страни из цяла Франция, като в последна сметка херцогът на Гиз е погубен. През март 1563 година се реализира разтревожен мир с Амбуазския декрет, който подсигурява на хугенотите техните религиозни привилегии.
През идващите няколко години в по-нататъшни битки хугенотите подвигат оръжие против Короната и кланетата както на католици, по този начин и на протестанти. По това време доста хугеноти бягат от Франция, като една група основава колония в днешния Джаксънвил, Флорида, през 1564 година
През август 1572 година Катрин Медичи урежда брака на щерка си Маргарита Валaа с хугенота Анри IV. Той е идващият на френския престол след по-малките братя на Чарлз IX – един различен Анри и Франциск – и Катрин се надява, че съюз с мощната му династия ще успокои хугенотите за известно време.
Хиляди протестанти се събират в Париж за сватбата и градът се трансформира в буре от напрежение. Кралският съвет се събира и изготвя проект за убийството на някои от водачите на хугенотите, с цел да предотврати това, което те смятат за протестантско усвояване – хиляди хугеноти бяха убити в Париж по време на така наречен Вартоломеева нощ, с принуждение, публикувано в цялата страна през идващите седмици. Булонският едикт от юли 1573 година стопира кръвопролитието и лимитира хугенотите да се покланят единствено в три френски града: Ла Рошел, Монтобан и Ним.
Луи XIII (на картината) пояснява решението в Ла Рошел като открит бунт срещу неговата власт и събира силите си за поход на юг. Той първо завладява хугенотския град Сомюр и по-късно побеждава брата на Рохан, Бенджамин, херцог на Субиз, по време на обсадата на Сен-Жан-д’Анжели на 24 юни 1621 година
Следва блокада на Монтобан, само че Луи не съумява да превземе града. При обсадата му на Негрепелисе през 1622 година обаче съвсем всички поданици на тази протестантска цитадела са избити и градът е изгорял до основи. Договорът от Монпелие е подписан по-късно същата година, като разрешава на хугенотите да запазят крепостите си в Монтобан и Ла Рошел, само че разпореждат тази в Монпелие и кралската цитадела Форт Луи, покрай Ла Рошел, да бъдат разрушени.
Луи обаче не почита контракта, създавайки в допълнение възмущение измежду хугенотите. Влиятелният кардинал Ришельо, който ще стане основен министър на краля през 1624 година, поучава Луи да реформира Форт Луи. Ришельо е внимателен във връзка с военната мощност на хугенотите и ги вижда като опасност за стабилността на страната, само че също по този начин знае, че всяко безпричинно принуждение или гонене, ориентирано към тях, може да засегне съюзите на Франция с протестантските народи в Европа. Независимо от това жителите на Ла Рошел усещат опасността от неизбежна блокада.
През февруари 1625 година херцогът на Субиз повежда нов протест против Луи и окупира остров Ре, край западното крайбрежие на Франция покрай Ла Рошел. След това сполучливо нападна кралския флот по време на борбата при Блаве и поема командването на брега на Атлантическия океан от Бордо до Нант. Успехите на херцога го карат самичък да си даде купата Адмирал на Протестантската черква. Ла Рошел гласоподава да се причисли към Субиз, само че до септември флотът на хугенотите и Субиз са победени и остров Ре се връща в кралската власт.
Отнема дълъг интервал на договаряния, преди Парижкият контракт да бъде дефинитивно завършен сред краля и град Ла Рошел, на 5 февруари 1626 година – хугенотите резервират своята религиозна независимост, само че са наложени ограничавания и Ла Рошел към този момент няма право да поддържа морски флот.
