Бетелгейзе нито е толкова голяма, нито толкова далечна
На фона на непрекъснатите промени в яркостта на Бетелгейзе, астрономи преразгледаха извънредно подробно основните статистики на тази звезда и се натъкнаха на нещо изненадващо.
Според екип, управителен от откриватели от Австралийския народен университет, Бетелгейзе нито е толкоз огромна, нито толкоз далечна, колкото предполагахме до момента.
„ Дълго време действителният физически размер на Бетелгейзе бе тайнственост – по-ранни изследвания посочваха, че тя евентуално е по-голяма от орбитата на Юпитер – споделя астрономът Лазло Молнар от обсерваторията „ Конколи “ в Унгария. – Според нашите проучвания Бетелгейзе се простира едвам на 2/3 от това – с радиус, който е 750 пъти по-голям от този на Слънцето. “
Бетелгейзе постоянно е била сложна за точно картографиране. Може би си я представяте като гладко въртяща се гладка сфера. Грешите. По-скоро е нещо като пулсираща буца с мъхести краища.
През 1920-а астрономите употребяват разстройствата в нейните светлинни талази, с цел да дефинират приблизителния ѝ ъглов диаметър – широчината на звездната светлина на Бетелгейзе, такава, каквато е виждаме на нашия хоризонт, е към 47 милиарксекунди.
Първоначално се смяташе, че въз основата на хипотетичното разстояние, на което се намира от нас (180 светлинни години), алената звезда е с диаметър, еднакъв на към 2.5 пъти дистанцията сред Земята и Слънцето.
Впоследствие астрономите се пробват неведнъж да преизчислят размера и местоположението ѝ. По-късно да вземем за пример се оказва, че Бетелгейзе в действителност е на 724 светлинни години от нас, а тези 47 милиарксекунди са по-скоро 1300 пъти диаметъра на Слънцето (диаметър, при който Бетелгейзе би погълнала всички планети в орбитата на Юпитер, в случай че се намираше на мястото на нашата звезда).
Подобни числа трансформират значително и визията ни за нейната маса, която, явно, е по-малка и рисува картината на супергигантска звезда, която наближава оня стадий от живота си, в който би трябвало да избухне – представление, което ще е очевидно и за невъоръженото око.
Неочакваните затъмнения на звездата през последните години накараха някои откриватели да считат, че въпросната гибел в действителност наближава. Наскоро обаче стана ясно, че облак от прахуляк е виновен за най-малко едно от тези затъмнения. Що се отнася до другото, то наподобява е маркер за цялостното „ здравословно “ положение на звездата.
‚Открихме, че второто и по-малко затъмняване най-вероятно е резултат от пулсацията на звездата “, споделя астрофизикът Меридит Джойс, началник на изследването от Австралийския народен университет.
Пулсации като тези, следени при Бетелгейзе, нормално са резултат от талази под налягане, преминаващи през горящата сърцевина на звездата. И през тялото на нашето лично Слънце минават сходни талази – те могат да ни разкрият доста за състава на звездата.
С помощта на информация, събрана посредством Solar Mass Ejection Imager преди скорошния спад на яркостта на Бетелгейзе, учените създават модели на интензивността на звездата, които да ни покажат какъв брой близо се намира до сетния си час.
„ В момента тя гори хелий в ядрото си, което значи, че скоро няма да избухне “, безапелационни са откривателите. Най-рано това би трябвало да се случи след към 100 000 години.
Резултатите разрешават на учените да дефинират и приблизителния радиус на колоса, който е с към 1/3 по-малък, в сравнение с се смяташе до момента. На базата на тази нова стойност, Бетелгейзе не би могла да се намира на повече от 700 светлинни години.
„ Нашите резултати демонстрират, че тя е едвам на 530 светлинни години от нас – 25 % по-близо, в сравнение с предполагахме до момента “, споделя Молнар.
Изследването е оповестено в The Astrophysical Journal .
