Манолова се обяви в защита на истанбулската конвенция
На фона на доста от политическите партии, които се оповестиха срещу утвърждението от страна на Народното събрание на така наречен Истанбулска спогодба, омбудсманът Мая Манолова застана на противоположната страна. Тя изрично е на мнение, че документът трявба да бъде признат от депутатите. Общественият зашитник популяризира по този мотив специфична позиция, в която изяснява претекстовете си. Според нея Истанбулската спогодба е ориентирана към един от главните проблеми в нашия свят – насилието и изключително това, на което са подлагани дамите. Тя отбелязва, че този проблем в България също е налице и е застъпен съществено. Поради което трявба да се работи за разрешаването му, а утвърждението на Истанбулската спогодба е крачка в тази посока, счита Манолова. Като акцентира и че тя е призната и призната от всички страни в Европейски Съюз, утвърдили са я към този момент 17, а от 47-те членки на Съвета на Европа единствено 3 не са я подписали.
Ето и цялата позиция на омбудсмана по тематиката:
Насилието над дами и домашното принуждение са брутално посягане върху правата на индивида и са голям проблем в международен, европейски и народен проект. Според Световната здравна организация към 35% от дамите по света са били подложени на физическо и/или полово принуждение през 2016 година Данните на Агенцията за човешките права на Европейския съюз демонстрират, че в Европа 1 от 3 дами над 15 година е била подложена на физическо и/или полово принуждение най-малко един път в живота си. Информацията за насилието над дами в България е не по-малко стряскаща – съгласно изследване на " Алфа Рисърч ", всяка четвърта жена в България е жертва на домашно принуждение. Българските неправителствени организации, които се занимават със отбрана на дами жертви на домашно принуждение, дават още по-драстични данни - съгласно национално представително проучване на фондация " Партньори България”, една от всеки 3 дами в България е подложена на принуждение. Някои от тези случаи завършват със съществени физически пострадвания и даже със гибел. Според данни от правосъдната статистика 35 % от случаите на убийства и опити за убийства на дами са осъществени от сегашен или някогашен съкровен сътрудник на жертвата. Насилието, учредено на пола, включва още побоища, изнасилвания, обиди и унижения, ограничение на свободата, уединяване на жертвата, следене и гонене на жертвата, финансов напън, заличаване на имущество, закани и физическо принуждение към близки.
Можем ли да замълчим при тези тревожни обстоятелства? Убедена съм, че не! Като покровител за правата на българските жители декларирам, че насилието не може и не би трябвало да бъде толерирано. Затова упорствам, че спогодба, която обезпечава отбрана против домашното принуждение и насилието, учредено на пола, би трябвало да бъде в действие и за България.
Истанбулската спогодба е значим инструмент на Съвета на Европа против насилието над дами и домашното принуждение. Тя задава европейски стандарт, подкрепян от държавите-членки на Европейски Съюз и от самия Европейски Съюз, който я подписа на 13 юни 2017 година От 28 държави-членки на Европейски Съюз всички са подписали Истанбулската спогодба, а 17 са я утвърдили. От всички 47 държави-членки на Съвета на Европа, Конвенцията не е подписана само от три страни – Русия, Армения и Азърбайджан.
Подкрепата към нея от страна на европейските страни е обяснима, тъй като тя обезпечава приключена правна рамка и цялостна политика с съответни ограничения за предварителна защита, отбрана на жертвите и гонене на насилниците. Затова акцията против Истанбулската спогодба, която се развива сега, е мъчно обяснима – дали тези, които се афишират срещу Конвенцията толерират домашното принуждение? Да разбираме ли, че тези, които са срещу утвърждението на Истанбулската спогодба, са съгласни дами и деца да бъдат бити и насилвани, да няма строги наказания за насилниците или да не се построяват спешни центрове в поддръжка на жертвите? Това е сърцевината на Конвенцията - криминализиране на редица актове,
свързани с домашно принуждение и принуждение, учредено на пола, ограничения за отбрана от принуждение (забрана на причинителя да доближава потърпевшото лице, жилището, местоработата и местата за обществени контакти и отдих на потърпевшото лице при условия и период, избрани от съда; задължаване на причинителя на насилието да посещава профилирани програми; ориентиране на потърпевшите лица към стратегии за възстановяване), обезпечаване на консулска и друга отбрана и поддръжка за българските жители, жертви на принуждение зад граница, даване на профилирани услуги за поддръжка на дами, жертви на принуждение и техните деца (денонощна безвъзмездна телефонна линия; консултативни центрове за потърпевши от домашно принуждение или принуждение, учредено на пола или центрове за отбрана от полово насилие; спешни центрове за потърпевши от домашно принуждение или принуждение, учредено на пола). Това са ограничения, които са нужни и значими, с цел да бъде обезпечена отбрана на жертвите на домашно принуждение и принуждение, учредено на пола и не мога да се съглася, че те са несъразмерни или неприемливи.
Мога да се съглася обаче, че акцията против утвърждението на Истанбулската спогодба стана допустима, поради неналичието на прелиминарен публичен спор, в който да бъдат обяснени смисъла, смисъла и последствията от тази ратификация, както и поради неналичието на спор по отношение на нужните промени в националното законодателство.
В мнение до Министерството на правораздаването поддържах внасянето на Истанбулската спогодба, само че единствено след направени промени в националното законодателство и не преставам да не отстъпвам тази позиция. Още повече, че предложенията са подготвени. В Министерството на правораздаването специфична работна група от представители на институциите и неправителствени организации изготви съответни оферти за промени в Наказателния кодекс и в Закона за отбрана от домашното принуждение.
В подтекста на дебата " за и срещу " утвърждението на Истанбулската спогодба тези законодателни промени би трябвало да бъдат разисквани и то допустимо най-скоро. Затова приканвам Министерството на правораздаването да ги включи в пакета ратификационни документи, които следва да изпрати в Народното събрание. Само по този начин ще бъде извършено аргументирано разискване на съответните промени в националното законодателство, на последствията от утвърждението и ще бъдат пресечени спекулациите по тематиката. В този спор ще бъдат разисквани и запасите, които Република България може да направи по отношение на утвърждението, защото тези запаси също дават опция опредени разпореждания да бъдат изключени от приложното поле на Конвенцията за нашата страна.
Убедена съм, че по този метод институциите ще съумеят да разсеят нагнетяваните страхове в обществото и ще обезпечат съответна отбрана на жертвите на домашно принуждение. Така България ще ратифицира Истанбулската спогодба с вярата на цялото ни общество, че насилието против дамите и домашното принуждение не трябва да бъде толерирано, а би трябвало да бъде изрично наказано.
Ето и цялата позиция на омбудсмана по тематиката:
Насилието над дами и домашното принуждение са брутално посягане върху правата на индивида и са голям проблем в международен, европейски и народен проект. Според Световната здравна организация към 35% от дамите по света са били подложени на физическо и/или полово принуждение през 2016 година Данните на Агенцията за човешките права на Европейския съюз демонстрират, че в Европа 1 от 3 дами над 15 година е била подложена на физическо и/или полово принуждение най-малко един път в живота си. Информацията за насилието над дами в България е не по-малко стряскаща – съгласно изследване на " Алфа Рисърч ", всяка четвърта жена в България е жертва на домашно принуждение. Българските неправителствени организации, които се занимават със отбрана на дами жертви на домашно принуждение, дават още по-драстични данни - съгласно национално представително проучване на фондация " Партньори България”, една от всеки 3 дами в България е подложена на принуждение. Някои от тези случаи завършват със съществени физически пострадвания и даже със гибел. Според данни от правосъдната статистика 35 % от случаите на убийства и опити за убийства на дами са осъществени от сегашен или някогашен съкровен сътрудник на жертвата. Насилието, учредено на пола, включва още побоища, изнасилвания, обиди и унижения, ограничение на свободата, уединяване на жертвата, следене и гонене на жертвата, финансов напън, заличаване на имущество, закани и физическо принуждение към близки.
Можем ли да замълчим при тези тревожни обстоятелства? Убедена съм, че не! Като покровител за правата на българските жители декларирам, че насилието не може и не би трябвало да бъде толерирано. Затова упорствам, че спогодба, която обезпечава отбрана против домашното принуждение и насилието, учредено на пола, би трябвало да бъде в действие и за България.
Истанбулската спогодба е значим инструмент на Съвета на Европа против насилието над дами и домашното принуждение. Тя задава европейски стандарт, подкрепян от държавите-членки на Европейски Съюз и от самия Европейски Съюз, който я подписа на 13 юни 2017 година От 28 държави-членки на Европейски Съюз всички са подписали Истанбулската спогодба, а 17 са я утвърдили. От всички 47 държави-членки на Съвета на Европа, Конвенцията не е подписана само от три страни – Русия, Армения и Азърбайджан.
Подкрепата към нея от страна на европейските страни е обяснима, тъй като тя обезпечава приключена правна рамка и цялостна политика с съответни ограничения за предварителна защита, отбрана на жертвите и гонене на насилниците. Затова акцията против Истанбулската спогодба, която се развива сега, е мъчно обяснима – дали тези, които се афишират срещу Конвенцията толерират домашното принуждение? Да разбираме ли, че тези, които са срещу утвърждението на Истанбулската спогодба, са съгласни дами и деца да бъдат бити и насилвани, да няма строги наказания за насилниците или да не се построяват спешни центрове в поддръжка на жертвите? Това е сърцевината на Конвенцията - криминализиране на редица актове,
свързани с домашно принуждение и принуждение, учредено на пола, ограничения за отбрана от принуждение (забрана на причинителя да доближава потърпевшото лице, жилището, местоработата и местата за обществени контакти и отдих на потърпевшото лице при условия и период, избрани от съда; задължаване на причинителя на насилието да посещава профилирани програми; ориентиране на потърпевшите лица към стратегии за възстановяване), обезпечаване на консулска и друга отбрана и поддръжка за българските жители, жертви на принуждение зад граница, даване на профилирани услуги за поддръжка на дами, жертви на принуждение и техните деца (денонощна безвъзмездна телефонна линия; консултативни центрове за потърпевши от домашно принуждение или принуждение, учредено на пола или центрове за отбрана от полово насилие; спешни центрове за потърпевши от домашно принуждение или принуждение, учредено на пола). Това са ограничения, които са нужни и значими, с цел да бъде обезпечена отбрана на жертвите на домашно принуждение и принуждение, учредено на пола и не мога да се съглася, че те са несъразмерни или неприемливи.
Мога да се съглася обаче, че акцията против утвърждението на Истанбулската спогодба стана допустима, поради неналичието на прелиминарен публичен спор, в който да бъдат обяснени смисъла, смисъла и последствията от тази ратификация, както и поради неналичието на спор по отношение на нужните промени в националното законодателство.
В мнение до Министерството на правораздаването поддържах внасянето на Истанбулската спогодба, само че единствено след направени промени в националното законодателство и не преставам да не отстъпвам тази позиция. Още повече, че предложенията са подготвени. В Министерството на правораздаването специфична работна група от представители на институциите и неправителствени организации изготви съответни оферти за промени в Наказателния кодекс и в Закона за отбрана от домашното принуждение.
В подтекста на дебата " за и срещу " утвърждението на Истанбулската спогодба тези законодателни промени би трябвало да бъдат разисквани и то допустимо най-скоро. Затова приканвам Министерството на правораздаването да ги включи в пакета ратификационни документи, които следва да изпрати в Народното събрание. Само по този начин ще бъде извършено аргументирано разискване на съответните промени в националното законодателство, на последствията от утвърждението и ще бъдат пресечени спекулациите по тематиката. В този спор ще бъдат разисквани и запасите, които Република България може да направи по отношение на утвърждението, защото тези запаси също дават опция опредени разпореждания да бъдат изключени от приложното поле на Конвенцията за нашата страна.
Убедена съм, че по този метод институциите ще съумеят да разсеят нагнетяваните страхове в обществото и ще обезпечат съответна отбрана на жертвите на домашно принуждение. Така България ще ратифицира Истанбулската спогодба с вярата на цялото ни общество, че насилието против дамите и домашното принуждение не трябва да бъде толерирано, а би трябвало да бъде изрично наказано.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ