144 години от обявяването на София за столица
На днешния ден преди 144 години София става столица на Княжество България. Основна роля за това решение има професор Марин Дринов, съосновател на Българската академия на науките, а то е взето от Учредителното заседание във Велико Търново на 3 април 1879 година
Видът на София по това време по никакъв начин не е блестящ, изключително спрямо най-големия български град Пловдив, славното Търново или индустриалния Сливен. Населението наброява едвам 12 000 поданици, а следите от ориенталската просвета към момента са забележими в бита на българина.
София стартира да се разсънва за културен живот едвам при започване на новия век. Удачното географско разположение на града дава опция тук да се образува и политически център. По това време пръст в това София да придобие по-съвременен тип, има кметът Димитър Петков, който е самоуверен, неотстъпчив и със размах разчиства всичко излишно в града. Строят се забележителни сгради като Народното събрание, Софийският университет „ Св. Климент Охридски ”, храм-паметникът „ Св. Александър Невски ” и други
За малко време от съвсем празен град с минимално население и къщи, без електричество, София се трансформира в средище, което буди у хората уважение. Те я възприемат като нещо чудновато, извънредно и любопитно. В списание „ Сердика ” от 1940 година четем: „ Когато желаят да подценят мнението на някого, който не е излизал от селото си, споделят: „ Бре, ти доста знаеш! Като че в София си се учил! ” Също по този начин за някого, който обръща по-голямо и по-особено внимание на облеклото си, възкликват: „ Наконтил си се като софиянец! ”
Днес към този момент сходни изрази като че ли не са меродавни, само че това не пречи на София да има едно изключително обаяние и дух на стара дама. Тя сякаш е облякла най-красивата си пъстра рокля, поставила е парфюм с ориенталски нотки и чака да се похлопа на вратата й, с цел да споделя своите прелюбопитни истории за забавно минало, цветно настояще и обещаващо бъдеще.
Тук можеш да прочетеш забавния пътепис на Михаела Ценкова, оповестен в Списание 8, брой 12/2016 г.
Видът на София по това време по никакъв начин не е блестящ, изключително спрямо най-големия български град Пловдив, славното Търново или индустриалния Сливен. Населението наброява едвам 12 000 поданици, а следите от ориенталската просвета към момента са забележими в бита на българина.
София стартира да се разсънва за културен живот едвам при започване на новия век. Удачното географско разположение на града дава опция тук да се образува и политически център. По това време пръст в това София да придобие по-съвременен тип, има кметът Димитър Петков, който е самоуверен, неотстъпчив и със размах разчиства всичко излишно в града. Строят се забележителни сгради като Народното събрание, Софийският университет „ Св. Климент Охридски ”, храм-паметникът „ Св. Александър Невски ” и други
За малко време от съвсем празен град с минимално население и къщи, без електричество, София се трансформира в средище, което буди у хората уважение. Те я възприемат като нещо чудновато, извънредно и любопитно. В списание „ Сердика ” от 1940 година четем: „ Когато желаят да подценят мнението на някого, който не е излизал от селото си, споделят: „ Бре, ти доста знаеш! Като че в София си се учил! ” Също по този начин за някого, който обръща по-голямо и по-особено внимание на облеклото си, възкликват: „ Наконтил си се като софиянец! ”
Днес към този момент сходни изрази като че ли не са меродавни, само че това не пречи на София да има едно изключително обаяние и дух на стара дама. Тя сякаш е облякла най-красивата си пъстра рокля, поставила е парфюм с ориенталски нотки и чака да се похлопа на вратата й, с цел да споделя своите прелюбопитни истории за забавно минало, цветно настояще и обещаващо бъдеще.
Тук можеш да прочетеш забавния пътепис на Михаела Ценкова, оповестен в Списание 8, брой 12/2016 г.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ