18 ноември 1989 г.: Първият свободен митинг след свалянето на Тодор Живков - без призив за смяна на комунизма
На днешния ден, 18 ноември, преди 34 години се организира първият свободен протест, 8 дни след насилственото отдръпване на 78-годишния наместник на Кремъл в Народна република България Тодор Живков от властта на 10 ноември 1989 година, поискано от руските му господари.
Гражданската изява събира над 100 000 души на площада пред храм-паметника „ Александър Невски ” и се счита за един от най-многолюдните манифестации в България след краха на комунистическия режим. Сайтът напомня събитието.
Първата свободна всеобща обществена демонстрация
Митингът е първата свободна обществена демонстрация на част от деятелите на разнообразни организации, определяни от режима като „ неофициални ”, призоваващи от 1988 година насетне за повече публичност и преустрояване в Народна република България. Мнозина от участниците в него са членове на Българска комунистическа партия или някогашни такива, изключени от партията за разнообразни дисидентски прояви.
Някои западни средства за информации тогава означават, че на прохождащата българска съпротива е било належащо една седмица да провежда протест (по това време обаче в Народна република България не съществуват опозиционни партии, б.а.).
Обсъждането на митинга – в дома на член на Българска комунистическа партия
В организацията за провеждането му вземат участие представителите на разнообразни цивилен организации. По-късно излиза наяве, че координацията и организирането му се е обсъждала от избран кръг участници в дома на Анжел Вагенщайн, режисьор и сценарист, член на Българска комунистическа партия.
В изявление през 2009 година той от своя страна признава, че концепция за митинга му е дадена от ръководителя на разузнаването в ЩАЗИ, Германска демократична република, ген. Маркус Волф след провеждането на 1-милионния протест в Берлин през октомври 1989 година броени дни преди рухването на Берлинската стена.
Маркус Волф и Вагенщайн се познават посредством Конрад Фолф, брата на шефа на източногерманското разузнаване. През 1959 година Кони Фолф режисира кино лентата „ Звезди ” по сюжет на Вагенщайн, а лентата печели специфичната премия на журито кинофестивала в Кан.
Ораторите на митинга
На митинга приказват следните фигури, които след измененията имат друг път, а мнозина от тях влизат в политиката:
Желю Желев, мъдрец, създател на неразрешеното от Българска комунистическа партия проучване „ Фашизмът ”, изключен от компартията през 1965 г.;
Петър Берон, академик зоолог в Българска академия на науките, деятел на „ Екогласност ”;
Блага Димитрова, публицист, изключена от Българска комунистическа партия за дисидентски прояви;
Александър Каракачанов, един от създателите на „ Екогласност ”;
Едвин Сугарев, стихотворец, създател на самиздатското списание „ Мост ”, деятел на „ Екогласност ” и интелектуалния „ Кръг 39 ”;
Любомир Собаджиев, политически пандизчия, създател на „ Комитет 273 ”;
Емил Кошлуков, студент, най-младият оратор, наказан за разпространяване на антисоциалистическа литература (1985-1989), създател на Независимото студентско дружество;
Анжел Вагенщайн, кинорежисьор, партизанин, член на Българска комунистическа партия и на Комитета за отбрана на Русе;
Петко Симеонов, социолог, член и създател на Клуба за публичност и преустройство;
Петър Слабаков, артист, един от учредителите на Комитета за отбрана на Русе, член на Клуба за поддръжка на гласността, оглавява „ Екогласност ” през 1989 г.;
Румен Воденичаров, химик, член на Независимо сдружение за правата на индивида, основано от Илия Минев;
Акад. Кирил Василев, партизанин, мъдрец, член на Българска комунистическа партия и на Клуба за поддръжка на гласността и преустройството, татко на проф. Николай Василев;
Отец Христофор Събев, духовник, създател на Комитета за отбрана на религиозните права;
Георги Мишев, публицист, изключен от БКП;
Марко Ганчев, публицист, изключен от БКП;
Д-р Константин Тренчев, доктор, създател на профсъюза „ Подкрепа ”;
Радой Ралин, публицист, сатирик;
Петър Гогов, политически затворник;
Стефан Продев, публицист, член на Българска комунистическа партия, уволнен като основен редактор на в. „ Народна просвета ”;
Дамян Илиев, строител, началник на огромни строителни обекти като Аспаруховия мост във Варна, деятел на „ Екогласност ”;
Ангел Ангелов – Джендема, водач на рокгрупата „ Джендема ”, след това социолингвист в Софийския университет „ Св. Кл. Охридски ” (изпява ария на митинга).
Без апел за промяна на комунистическата система
Интересното е, че нито един от ораторите не приканва за промяна на комунистическата система. Това става едвам няколко месеца по-късно. Дотогава се приказва за публичност, преустрояване и демократизиране на тогавашното ръководство, което по темперамент е тоталитарно.
Общото чувство е удовлетворение от „ рухването ” на Тодор Живков. На митинга даже се дава заем на доверие на новоизбрания общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия Петър Младенов. Антикомунизмът набира мощ доста по-късно.
За първи път на митинга на 18 ноември 1989 година се приканва за разформироване на Шесто ръководство на Държавна сигурност за битка с идеологическата измама. Това прави Анжел Вагенщайн, самият той е разработван от Държавна сигурност като инакомислещ.
Илия Минев не е позволен на трибуната
Нито един от изказалите се не е представител на политическата съпротива, разрушена от Българска комунистическа партия през втората половина на 40-те години. Така да вземем за пример известният антикомунист и политически пандизчия Илия Минев не е позволен да приказва на митинга. Ето по какъв начин в своите мемоари той разказва събитието:
„ На 18 [ноември] се събра голям протест... Почнаха да приказват ораторите. Гледам афиш: „ Искаме Илия Минев! ” Наши другари се подготвили, а аз нищо не зная. Търсят ме хора и ме заведоха до трибуната. Тъкмо да стъпя пред микрофона, който беше на по-висока платформа, виждам Кюранов. Вперил в мен един взор, не ти е работа! Вика ми да не шавам, по този начин било подредено. И ми препречва пътя с коляното си. Казах си – сякаш държавник, публицист, а се занимава с работа на долнокачествен служител на реда! Аз не желаех да го чувам, само че техните хора ме избутаха. На Петър Берон момчетата, с ленти, ме изблъскаха.
Отправям се към Вагенщайн, други ми го показаха. Бях дочул, че били скарани с Тодор Живков, две години стоял в Германия. Казвам му: „ Имате престиж като изтъкнат партиен член, дайте ми опция и аз да кажа две-три думи от името на НДЗПЧ ”. Оказа се, че ме познавал, само че не можело. До него Петър Берон. Обръщам се по същия метод към него. И той – такова е нареждането, а и не съм се бил записал. Питам го дали ме познава – да, знае всичко, само че не може да приказвам. И вика милиция. Идва един капитан с други двама. Отзад някой ме издърпа, моите другари се сборичкаха с другите.
През това време изкарват от името на Дружеството да приказва Воденичаров (Румен Воденичаров, б. ред.). Казвам на Берон – по какъв начин може да се позволява такова нещо! Пак – по този начин е подредено! Георги Спасов и Петър Берон в очите ми го споделиха: демокрацията е за нас, не за тебе! И Каракачанов, Петко Симеонов – същото! Само Блага Димитрова и Петър Слабаков не се обадиха. Така и не ме пуснаха до микрофона. Андрей Луканов бил наредил това. “
На митинга Ангел Ангелов - Джендема изпява ария, в която включва имитация за комунистите и „ кожите им по стените ”. След това се изрича политическият пандизчия Петър Гогов, който приканва да не се търси разпра с комунистите. Впоследствие комунистическата агитация приписва израза точно на него.
Гражданската изява събира над 100 000 души на площада пред храм-паметника „ Александър Невски ” и се счита за един от най-многолюдните манифестации в България след краха на комунистическия режим. Сайтът напомня събитието.
Първата свободна всеобща обществена демонстрация
Митингът е първата свободна обществена демонстрация на част от деятелите на разнообразни организации, определяни от режима като „ неофициални ”, призоваващи от 1988 година насетне за повече публичност и преустрояване в Народна република България. Мнозина от участниците в него са членове на Българска комунистическа партия или някогашни такива, изключени от партията за разнообразни дисидентски прояви.
Някои западни средства за информации тогава означават, че на прохождащата българска съпротива е било належащо една седмица да провежда протест (по това време обаче в Народна република България не съществуват опозиционни партии, б.а.).
Обсъждането на митинга – в дома на член на Българска комунистическа партия
В организацията за провеждането му вземат участие представителите на разнообразни цивилен организации. По-късно излиза наяве, че координацията и организирането му се е обсъждала от избран кръг участници в дома на Анжел Вагенщайн, режисьор и сценарист, член на Българска комунистическа партия.
В изявление през 2009 година той от своя страна признава, че концепция за митинга му е дадена от ръководителя на разузнаването в ЩАЗИ, Германска демократична република, ген. Маркус Волф след провеждането на 1-милионния протест в Берлин през октомври 1989 година броени дни преди рухването на Берлинската стена.
Маркус Волф и Вагенщайн се познават посредством Конрад Фолф, брата на шефа на източногерманското разузнаване. През 1959 година Кони Фолф режисира кино лентата „ Звезди ” по сюжет на Вагенщайн, а лентата печели специфичната премия на журито кинофестивала в Кан.
Ораторите на митинга
На митинга приказват следните фигури, които след измененията имат друг път, а мнозина от тях влизат в политиката:
Желю Желев, мъдрец, създател на неразрешеното от Българска комунистическа партия проучване „ Фашизмът ”, изключен от компартията през 1965 г.;
Петър Берон, академик зоолог в Българска академия на науките, деятел на „ Екогласност ”;
Блага Димитрова, публицист, изключена от Българска комунистическа партия за дисидентски прояви;
Александър Каракачанов, един от създателите на „ Екогласност ”;
Едвин Сугарев, стихотворец, създател на самиздатското списание „ Мост ”, деятел на „ Екогласност ” и интелектуалния „ Кръг 39 ”;
Любомир Собаджиев, политически пандизчия, създател на „ Комитет 273 ”;
Емил Кошлуков, студент, най-младият оратор, наказан за разпространяване на антисоциалистическа литература (1985-1989), създател на Независимото студентско дружество;
Анжел Вагенщайн, кинорежисьор, партизанин, член на Българска комунистическа партия и на Комитета за отбрана на Русе;
Петко Симеонов, социолог, член и създател на Клуба за публичност и преустройство;
Петър Слабаков, артист, един от учредителите на Комитета за отбрана на Русе, член на Клуба за поддръжка на гласността, оглавява „ Екогласност ” през 1989 г.;
Румен Воденичаров, химик, член на Независимо сдружение за правата на индивида, основано от Илия Минев;
Акад. Кирил Василев, партизанин, мъдрец, член на Българска комунистическа партия и на Клуба за поддръжка на гласността и преустройството, татко на проф. Николай Василев;
Отец Христофор Събев, духовник, създател на Комитета за отбрана на религиозните права;
Георги Мишев, публицист, изключен от БКП;
Марко Ганчев, публицист, изключен от БКП;
Д-р Константин Тренчев, доктор, създател на профсъюза „ Подкрепа ”;
Радой Ралин, публицист, сатирик;
Петър Гогов, политически затворник;
Стефан Продев, публицист, член на Българска комунистическа партия, уволнен като основен редактор на в. „ Народна просвета ”;
Дамян Илиев, строител, началник на огромни строителни обекти като Аспаруховия мост във Варна, деятел на „ Екогласност ”;
Ангел Ангелов – Джендема, водач на рокгрупата „ Джендема ”, след това социолингвист в Софийския университет „ Св. Кл. Охридски ” (изпява ария на митинга).
Без апел за промяна на комунистическата система
Интересното е, че нито един от ораторите не приканва за промяна на комунистическата система. Това става едвам няколко месеца по-късно. Дотогава се приказва за публичност, преустрояване и демократизиране на тогавашното ръководство, което по темперамент е тоталитарно.
Общото чувство е удовлетворение от „ рухването ” на Тодор Живков. На митинга даже се дава заем на доверие на новоизбрания общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия Петър Младенов. Антикомунизмът набира мощ доста по-късно.
За първи път на митинга на 18 ноември 1989 година се приканва за разформироване на Шесто ръководство на Държавна сигурност за битка с идеологическата измама. Това прави Анжел Вагенщайн, самият той е разработван от Държавна сигурност като инакомислещ.
Илия Минев не е позволен на трибуната
Нито един от изказалите се не е представител на политическата съпротива, разрушена от Българска комунистическа партия през втората половина на 40-те години. Така да вземем за пример известният антикомунист и политически пандизчия Илия Минев не е позволен да приказва на митинга. Ето по какъв начин в своите мемоари той разказва събитието:
„ На 18 [ноември] се събра голям протест... Почнаха да приказват ораторите. Гледам афиш: „ Искаме Илия Минев! ” Наши другари се подготвили, а аз нищо не зная. Търсят ме хора и ме заведоха до трибуната. Тъкмо да стъпя пред микрофона, който беше на по-висока платформа, виждам Кюранов. Вперил в мен един взор, не ти е работа! Вика ми да не шавам, по този начин било подредено. И ми препречва пътя с коляното си. Казах си – сякаш държавник, публицист, а се занимава с работа на долнокачествен служител на реда! Аз не желаех да го чувам, само че техните хора ме избутаха. На Петър Берон момчетата, с ленти, ме изблъскаха.
Отправям се към Вагенщайн, други ми го показаха. Бях дочул, че били скарани с Тодор Живков, две години стоял в Германия. Казвам му: „ Имате престиж като изтъкнат партиен член, дайте ми опция и аз да кажа две-три думи от името на НДЗПЧ ”. Оказа се, че ме познавал, само че не можело. До него Петър Берон. Обръщам се по същия метод към него. И той – такова е нареждането, а и не съм се бил записал. Питам го дали ме познава – да, знае всичко, само че не може да приказвам. И вика милиция. Идва един капитан с други двама. Отзад някой ме издърпа, моите другари се сборичкаха с другите.
През това време изкарват от името на Дружеството да приказва Воденичаров (Румен Воденичаров, б. ред.). Казвам на Берон – по какъв начин може да се позволява такова нещо! Пак – по този начин е подредено! Георги Спасов и Петър Берон в очите ми го споделиха: демокрацията е за нас, не за тебе! И Каракачанов, Петко Симеонов – същото! Само Блага Димитрова и Петър Слабаков не се обадиха. Така и не ме пуснаха до микрофона. Андрей Луканов бил наредил това. “
На митинга Ангел Ангелов - Джендема изпява ария, в която включва имитация за комунистите и „ кожите им по стените ”. След това се изрича политическият пандизчия Петър Гогов, който приканва да не се търси разпра с комунистите. Впоследствие комунистическата агитация приписва израза точно на него.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ