Отбелязваме 167 години от рождението на Иван Вазов
На днешния 9 юли честваме 167 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов.
Иван Вазов е роден в фамилията на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. Макар майка му Събка да поддържа писателската кариера на сина си, татко му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 година го изпраща в Румъния, при чичо му.
Недоволен от решението на татко си Иван Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее в кръчмата на Нено Тодоров измежду хъшове. Именно в Браила се среща и с Христо Ботев. Тогава той основава повестта „ Немили-недраги ".
През 1871 година се завръща в България и се отдава на просветителното дело – преподавател е в Свиленград, за малко работи и като преводач. През 1876 година Вазов се открива в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ.
Там приготвя първите си стихосбирки – „ Пряпорец и гусла” и „ Тъгите на България”. Следват стихосбирките „ Избавление” (1878), „ Гусла” (1881), „ Италия” (1884), „ Поля и гори” (1884), „ Сливница” (1885).
За малко, от март 1879 година до септември идната година, е назначен за ръководител на Окръжния съд в Берковица.
От октомври 1880 година Вазов живее в Пловдив, където развива необятна социална активност. Тук става основен редактор на списание „ Наука”, а дружно с Константин Величков основават списание „ Зора”.
От 1886 до 1889 година Вазов живее в Одеса, където основава романа „ Под игото”.
През 1889 година, завърнал се в родината, Вазов се открива в София, където живее до края на дните си през 1921 година
На два пъти – през 1894 и 1896 година, е избиран за депутат, а в интервала 1897 – 1899 година е министър на националното просвещение. През 1911 година става още веднъж народен представител,този път във Великото национално заседание.
Иван Вазов е роден в фамилията на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. Макар майка му Събка да поддържа писателската кариера на сина си, татко му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 година го изпраща в Румъния, при чичо му.
Недоволен от решението на татко си Иван Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее в кръчмата на Нено Тодоров измежду хъшове. Именно в Браила се среща и с Христо Ботев. Тогава той основава повестта „ Немили-недраги ".
През 1871 година се завръща в България и се отдава на просветителното дело – преподавател е в Свиленград, за малко работи и като преводач. През 1876 година Вазов се открива в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ.
Там приготвя първите си стихосбирки – „ Пряпорец и гусла” и „ Тъгите на България”. Следват стихосбирките „ Избавление” (1878), „ Гусла” (1881), „ Италия” (1884), „ Поля и гори” (1884), „ Сливница” (1885).
За малко, от март 1879 година до септември идната година, е назначен за ръководител на Окръжния съд в Берковица.
От октомври 1880 година Вазов живее в Пловдив, където развива необятна социална активност. Тук става основен редактор на списание „ Наука”, а дружно с Константин Величков основават списание „ Зора”.
От 1886 до 1889 година Вазов живее в Одеса, където основава романа „ Под игото”.
През 1889 година, завърнал се в родината, Вазов се открива в София, където живее до края на дните си през 1921 година
На два пъти – през 1894 и 1896 година, е избиран за депутат, а в интервала 1897 – 1899 година е министър на националното просвещение. През 1911 година става още веднъж народен представител,този път във Великото национално заседание.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ