На държавна работа получаваме повече, отколкото от частниците. Такава е

На държавна работа получаваме повече, в сравнение с от частниците. Такава е актуалната действителност, се оказва от разбор на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).

В цели 224 общини през 2022 година публичният бранш е осигурявал по-висока междинна заплата от частния, макар догонването на национално равнище през последните години. А в 42 общини той основава повече от половината претовареност. Това свива конкуренцията, положението на пазара на труда и капацитета за напредък и частни вложения в доста общини. Така написа в собствен разбор Адриан Николов от Института за пазарна стопанска система (ИПИ).

Най-висок е броят на работещите в публичния бранш в столицата – 142 хиляди.

Това е предстоящо поради че в нея е съсредоточена доста огромна част от държавната администрация, само че и огромен брой университети, учебни заведения и детски градини, здравни заведения и други сходни.

На второ място е Пловдив с 35 хиляди работещи за страната, на трето – Варна с 27 хиляди. Очаквано в тези огромни общини и частният бранш също поддържа забележителен брой работни места – в столицата наети в него са 627 хиляди души, в Пловдив – 110 хиляди, във Варна – 97 хиляди.

Най-висок е делът на наетите в обществения бранш в общините Трекляно (89%) и Бойница (92%), където на процедура частният бранш отсъства.

Интересен образец за висок дял на наетите в публичния бранш е и Раднево (81%), където са и едни от най-високите заплати в страната, отразяващи водещото място на енергийните компании.

Сходен образец би била и община Сопот с военните фабрики. Но данните са конфиденциални по разпоредбите на Национален статистически институт. В цели 42 общини повече от половината от работещите са наети в публичния бранш, като те са съсредоточени в няколко региона – в Северозапада, по границата със Сърбия, както и в някои елементи на Стара Планина и Североизтока. Броят на тези общини се усилва през последните години, само че остава съвсем без смяна по отношение на 2021 година

Що се отнася до огромните стопански центрове – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора – делът на обществения бранш в тях гравитира към 20%.

Има обаче и регионални центрове, в които ролята на публичния бранш е доста по-висока. Във Видин и Враца делът му доближава 35%, в Силистра – 32%

В 204 общини делът на наетите в публичния бранш остава неизменен или се усилва за интервала след 2018 година Най-видим е растежът в Хитрино (17 пр.п), Златица (13 пр.п.), Лесичово, Белоградчик и Крушари (12 пр.п.). Спад е регистриран в едвам 56 общини, само че в 26 от тях свиването е с под 2 пункта.

На противоположния полюс са четири общини – Марица, Родопи, Божурище и Куклен, където делът на обществения бранш измежду наетите е под 10%.

А в други 25 общини той е под 20%. Тенденцията обаче е броят на общините, където частният бранш има толкоз мощен превес да понижава. Прави усещане, че множеството случаи с дребен дял на наетите в обществения бранш са най-много по-малки общини с доста мощно развита промишленост. Оформят се клъстери от такива към водещите градски стопански системи – най-видимо към столицата, Варна и Пловдив.

Повишаването на каузи на наетите в обществения бранш е част от по-дългосрочна наклонност.

Годините на пандемия доста форсираха тези развой. Важно е да отбележим обаче, че по отношение на 2021 година се следи усмиряване, най-много вследствие на прекратяването на свиването на заетостта в частния бранш.

Причините за отрицателната динамичност са явни – съвсем целият удар на рецесията върху пазара на труда беше съсредоточен върху частния бранш.

Докато работните места в публичния бяха релативно по-стабилни. Възстановяването през идващите години години пък е мощно неравномерно, като по-слабо развитите райони на страната записват по-бавен стопански напредък, и оттова по-бавно възобновяване на частната претовареност.

Това от своя страна слага под подозрение способността на редица по-малки общини да поддържат локалните си стопански системи жизнеспособни в средносрочен проект в случай, че във от ден на ден от тях страната се явява главен шеф.

През 2022 година най-високите междинни брутни месечни заплати в публичния бранш са в енергийните центрове Козлодуй (3608 лева.) и Раднево (2713 лева.) и Гълъбово (2266 лева.).

Благодарение на мощната за енергетиката година при тях се следи забележителен растеж по отношение на 2021 година В столицата, където е съсредоточена по-голямата част от държавната администрация междинната заплата в публичния бранш доближава 2199 лева на месец.

В останалите общини месечните заплати в публичния бранш са под 2 хиляди лв., като релативно високи са те в регионалните центрове – Пловдив, Варна, Бургас, Ямбол, Велико Търново. Прави усещане също, че при „ държавните “ заплати се следят релативно по-малки разлики сред обособените райони на страната. Общини с под хиляда лв. месечно да вземем за пример към този момент няма, а най-ниското възнаграждение е било в Трекляно (1020 лева.). Причина за това е централизираното установяване на нивото на възнагражденията в забележителна част от обществената сфера. То в общия случай не регистрира районните разлики в икономическото развиване и положението на пазара на труда.

Очаквано при заплатите в частния бранш има по-чувствително разслоение.

Лидер тук е Кнежа с 3575 лева месечно заплащане, вследствие на доста положителното показване на производството на растителни масла, подкрепено от високите цени на интернационалните пазари и мощния експорт. На второ място е индустриалният център Пирдоп (2655 лева.), следван от столицата (2538 лева.), Девня (2291 лева.), Гълъбово (2256 лева.) и Панагюрище (2131 лева.). А в топ 10 влизат и други водещи индустриални общини като Божурище и Куклен.

Формират се ясно забележими клъстери с високи заплати към София, Пловдив, Габрово, Варна.

С под хиляда лв. приблизително брутно месечно остават 101 общини – забележителен спад по отношение на 150 година по-рано – а в Якоруда и Сърница частният бранш заплаща на наетите приблизително под 600 лв.

В 224 общини общественият бранш дава по-високи хонорари. Ннай-голямата разлика е в Козлодуй, където заплатата в частния бранш е едвам 36% от тази от публичния – няма изненада, като имаме поради високоплатените работни места в държавната атомна електроцентрала.

В шест други общини заплатите в частния бранш са под 50% от тези в публичния, като с изключение на другия енергиен център Раднево останалите са измежду по-слабо стопански развиване общини.

Благодарение на бързия и резистентен растеж на заплатите в ИКТ в София частният бранш също дава сензитивно преимущество (115% през 2022 година при 108% през 2021 г.). Но в останалите регионални центрове салдото е в интерес на публичния. В интервала 2018-2022 година в съвсем цялата страна публичният бранш усилва своята преднина. Сближаване или увеличение на преднината на частния бранш се следи в едвам 43 общини.

Увеличаващата се преднина на обществения бранш в заетостта и заплатите в доста локални стопански системи има обилни последици за капацитета за напредък и бъдеща траектория на развиване.

Най-важната е, че съвсем на всички места в общия случай работата за страната – било то в учебно заведение, в общината или пък в полицията – е по-привлекателна от тази в частния бранш. Това непосредствено спъва неговото развиване и новите вложения. Важна част от повода е обаче и огромният брой общини, което основава предпоставки за битие на немалка администрация, която би била доста свита при предначертаване на границите и обединяване на дребните и стопански слаби общини. Не бива да се подценява и директната взаимозависимост на работещите в публичния бранш от държавния бюджет – в положителните години на остатъци и високи доходи повишението на виталния им стандарт не съставлява проблем. Но в рецесиите растежът на заплатите е обект на политическа сделка.

Източник – Лупа

Още вести четете в категория България
За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News