Изложба „Кюстендилски художници от еврейски произход
На 9 март 2023 година (четвъртък), 12:00 ч., в ХГ „ Владимир Димитров – Майстора “ ще бъде открита изложбата „ Кюстендилски художници от еврейски генезис.
На 9 март 2023 година означаваме 80-годишнината от спасяването на българските евреи по време на Втората международна война.
Характерна специфичност на град Кюстендил е, че връзките сред другите етноси в него постоянно са били мирни и безконфликтни. Това е и причина за градивно концентриране на качествата и напъните на кюстендилци в региона на изкуството и културата.
В изложбата представяме произведения на две генерации кюстендилски художници от еврейски генезис:Мориц Бенционов (1898 – 1941) и Арон Алкалай (1924 – 2012).
МОРИЦ БЕНЦИОНОВ (МОРДОХАЙ БЕНСИОН ХАРАВОН) е роден на 17.03.1898 година в град Кюстендил в дома на тенекеджия. Несигурността и лишенията са негови спътници през целия му живот – до 30 март 1941 година, когато „ жълтата гостенка “ прекъсва виталния му и креативен път. Умира едвам навършил 43 години.
През 1919 година и 1920 година в Кюстендил се провеждат първите общи художествени изложения. В тях вземат участие млади и надарени художници – студенти и гимназисти, които по-късно ще образуват гръбнака на националното ни изкуство. Личността на Майстора става самобитен привлекателен център, към който се сплотява начинаещата креативна група. Известно е, че точно огромният художник е първият, забелязал и насърчил дарбата на младия Мордо. Препоръчал му да постъпи в Художествената академия в София. Мориц Бенционов учи живопис при проф. Цено Тодоров. Завършва с отличие през 1927 година Тих, непретенциозен, с разтърсено здраве, той основава творби, които се подреждат измежду огромните достижения на българското изобразително изкуство от 30-те и 40-тегодини на ХХ в. Преобладаващ род в творчество му е пейзажът, въодушевен от естествения досег с природата – съответни, действително съществуващи гледки от Кюстендилския край. Критиката ще го назова „ сантиментален пейзажист на кюстендилската котловина “.
Художествена изложба „ Владимир Димитров – Майстора “, която има най-голямата и най-пълна сбирка от негови творби (общо 72 творби), прави всичко по силите си, с цел да извади името му от забравата – урежда две посмъртни негови изложения през 1973 година и 1988 година През 2008 година, във връзка 110-годишнината от рождението на Бенционов, шефът на Галерията – Илона Захариева, съумява да провежда огромна възпоменателна галерия на художника, взаимно с районната организация на евреите „ Шалом “ – Кюстендил.
АРОН ЛЕОН АЛКАЛАЙ (Анрико) е роден на 13 декември 1924 година в град Кюстендил.
Дядо му е търговец(основно на сол). През 20-те годинина ХХ в. многолюдното семейство се преселва в Дупница. В Кюстендил остава единствено фамилията на един от синовете – Леон, одобрен в града дамски шивач.
Арон Леон Алкалай постъпва в Художествената академия през есента на 1944 година Учи стенна живопис при проф. Кирил Цонев. Сочи като свои учители още: Иван Ненов и Георги Богданов. В неговото обграждане в Академията са: Николай Ников – Ничето, Георги Баев, Веса Василева, Магда Абазова, Иван Цонев, Никола Терзиев – Колю Желязото, Иван Радев, Величко Койчев, Ваня Дечева, Атанас и Христо Нейкови и други
Емигрира в Израел в годината на довеждане докрай на Художествената академия – 1948 година.
Арон Леон Алкалай преподава живопис в Института за изкуство – Бат Ям, в учебното заведение за изкуство – Рамат Ган и в държавния институт за учители по изобразяване.
Специализира стенна живопис „ фреско буоно “ („ мокро фреско “).
На 9 март 2023 година означаваме 80-годишнината от спасяването на българските евреи по време на Втората международна война.
Характерна специфичност на град Кюстендил е, че връзките сред другите етноси в него постоянно са били мирни и безконфликтни. Това е и причина за градивно концентриране на качествата и напъните на кюстендилци в региона на изкуството и културата.
В изложбата представяме произведения на две генерации кюстендилски художници от еврейски генезис:Мориц Бенционов (1898 – 1941) и Арон Алкалай (1924 – 2012).
МОРИЦ БЕНЦИОНОВ (МОРДОХАЙ БЕНСИОН ХАРАВОН) е роден на 17.03.1898 година в град Кюстендил в дома на тенекеджия. Несигурността и лишенията са негови спътници през целия му живот – до 30 март 1941 година, когато „ жълтата гостенка “ прекъсва виталния му и креативен път. Умира едвам навършил 43 години.
През 1919 година и 1920 година в Кюстендил се провеждат първите общи художествени изложения. В тях вземат участие млади и надарени художници – студенти и гимназисти, които по-късно ще образуват гръбнака на националното ни изкуство. Личността на Майстора става самобитен привлекателен център, към който се сплотява начинаещата креативна група. Известно е, че точно огромният художник е първият, забелязал и насърчил дарбата на младия Мордо. Препоръчал му да постъпи в Художествената академия в София. Мориц Бенционов учи живопис при проф. Цено Тодоров. Завършва с отличие през 1927 година Тих, непретенциозен, с разтърсено здраве, той основава творби, които се подреждат измежду огромните достижения на българското изобразително изкуство от 30-те и 40-тегодини на ХХ в. Преобладаващ род в творчество му е пейзажът, въодушевен от естествения досег с природата – съответни, действително съществуващи гледки от Кюстендилския край. Критиката ще го назова „ сантиментален пейзажист на кюстендилската котловина “.
Художествена изложба „ Владимир Димитров – Майстора “, която има най-голямата и най-пълна сбирка от негови творби (общо 72 творби), прави всичко по силите си, с цел да извади името му от забравата – урежда две посмъртни негови изложения през 1973 година и 1988 година През 2008 година, във връзка 110-годишнината от рождението на Бенционов, шефът на Галерията – Илона Захариева, съумява да провежда огромна възпоменателна галерия на художника, взаимно с районната организация на евреите „ Шалом “ – Кюстендил.
АРОН ЛЕОН АЛКАЛАЙ (Анрико) е роден на 13 декември 1924 година в град Кюстендил.
Дядо му е търговец(основно на сол). През 20-те годинина ХХ в. многолюдното семейство се преселва в Дупница. В Кюстендил остава единствено фамилията на един от синовете – Леон, одобрен в града дамски шивач.
Арон Леон Алкалай постъпва в Художествената академия през есента на 1944 година Учи стенна живопис при проф. Кирил Цонев. Сочи като свои учители още: Иван Ненов и Георги Богданов. В неговото обграждане в Академията са: Николай Ников – Ничето, Георги Баев, Веса Василева, Магда Абазова, Иван Цонев, Никола Терзиев – Колю Желязото, Иван Радев, Величко Койчев, Ваня Дечева, Атанас и Христо Нейкови и други
Емигрира в Израел в годината на довеждане докрай на Художествената академия – 1948 година.
Арон Леон Алкалай преподава живопис в Института за изкуство – Бат Ям, в учебното заведение за изкуство – Рамат Ган и в държавния институт за учители по изобразяване.
Специализира стенна живопис „ фреско буоно “ („ мокро фреско “).
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ