На 80 километра северно от Амстердам в дълбините на студената

На 80 километра северно от Амстердам в дълбините на студената зима на 1795 година един флот стои на котва в Зьойдерзе, голям, плитък, скътан залив на Северно море, край северозападните крайбрежия Нидерландия, към който е пристанищният град Ден Хелдер.

Края на януари е и в пристанищния град мнозина се кълнат, че такава зима не са виждали от години. В града има и доста моряци, които са ходили на доста места и са виждали доста странни и ужасни неща – и някои от тях споделят на висок глас, че ситуацията не е толкоз неприятно. Те описват истории из хановете късно вечер – пътешественици, локални поданици, бойци, риболовци, дърводелци и търговци – за Америка, за буйни гори, за огромни открити равнини, планини и мощни реки. Разбира се, има и доста военни истории. Мъже с белези, разказани за борби и корабокрушения, победи и провали, велики водачи и омразни врагове. Има истории за подвиг и безволие, за почтени смърти и за чудотворни бягства. Освен тези истории, приказва се доста и за политика, с друга степен на престиж от разнообразни оратори.

Знамена на Батавската република

В тази нощ отряд от френски бойци се доближава към града. Само преди няколко дни е оповестена самостоятелност и водачите на остарялата република са свалени. Общо седем самоуправляващи се провинции афишират самостоятелност и развинтен съюз посред си; Ден Хелдър към този момент е част от новообявената Батавска република.

Общественият жар е огромен и идването на бойци от революционната нова Френска република е необятно приветствано. През последните години се приказва доста за Франция и за всичко реализирано там – революцията е действителна, монарсите бягат и борбите по море и суша се печелят. Предвещава се ярко бъдеще, освободено от игото на старите водачи и остарялата политика.

Почти среднощ е, когато идва френският отряд. Хората напущат странноприемниците и кръчмите, с цел да ги приветстват и упътят към Зьойдерзе. Там има заседнала цяла флотилия кораби.

Капитанът на кавалерията слезе на ръба на водата. Твърденията бяха правилни – под ясната светлина на луната и звездите може да се видят кораби из целия залив. Но той не гледаше над водата; гледаше над огромен лист сив лед. Зьойдерзе, както е плитък и захранван с прясна вода, в този момент е заледен. А корабите в него – надлежно в капан.

Командващ на кавалерията е бригаден военачалник Де Уинтър, който заповядва на капитана на отряда да отиде бързо до Ден Хелдър и да види дали може да се извлече някакво преимущество от обстановката. Капитанът би трябвало да върне известие на Де Уинтър, който да пристигна, в случай че се наложи наличието му. Но капитанът има съвсем 2000 мъже и хиляда коня. Студът е необикновен и той получава невероятна концепция.

Той се среща със остарял моряк, който беше прекарал през целия ден в интензивно проучване на дебелината на леда. Този човек в този момент твърди капитана, че Зьойдерзе е заледен твърдо надалеч във вътрешността. Флотът на остарялата холандска република би трябвало да е стоял заклещен там с дни, споделя той, само че до през вчерашния ден наличието му е било прикрито от града от мъгла и сняг. Слоеве от снеговалежа бяха замръзнали и надлежно удебелили леда, който в този момент бездънен метри.

Когато получава отговор, той взема решение – това е прекомерно добър късмет, с цел да се пропусне: до военачалник Де Уинтър е изпратено известие и бойците получават своите заповеди.

Те би трябвало да увият копита на конете си в плат, с цел да заглушат хода им и да сведат до най-малко опцията тежките копита и стоманените подкови да разбият леда. След това би трябвало да се приближат постепенно и внимателно към корабите. Така и става.

В ледовете на залива са хванати 85 военни и 20 търговски кораба. Флотът е по-голямата част от военноморската мощ на свалената Холандска република и в случай че ледът се задържи, улавянето му ще бъде мощна премия за французите. Докато напредват деликатно през леда, ушите им са нащрек за скърцащите звуци на чупещ се лед, само че с всяка крачка ставаха все по-уверени. Ледът ще издържи. Те доближават и тъмната част от най-близките кораби към този момент се обрисуваше от нощта.

Сред флота блещукат няколко светлини и капитанът стопира хората си малко преди да стигнат до отдалечените кораби. Колкото е допустимо по-тихо, той изпраща няколко души пешком сред извисяващите се дървени страни на огромните кораби. На тях им лишава към час, с цел да огледат обстановката и да разпознават командния транспортен съд. След това капитанът дава своите заповеди бързо и безшумно.

Отряд от конници е изпратен назад със заповед да обиколи брега и да откри какъв брой надалеч се простира ледът. След това капитанът слезе от коня и потегли с огромното тяло на пехотата си към огромния команден транспортен съд. Те носят със себе си въжета и куки за улавяне. Капитанът кара хората си да приготвят своите пушки, а по-късно хвърлят въжетата си към кораба. Ударът на куките в палубата разсъни надзирател, задрямал на поста си. Докато се разбуди задоволително, с цел да алармира, капитанът и мъжете към този момент са на палубата. Стражът извиква и хуква към огромната камбана на палубата. с която да вдигне паника, само че се подхлъзва на ледената палуба. Когато подвига взор, пред себе си вижда дулото на мускет.

„ Тишина! “ – изсъска боецът.

Когато адмиралът става от леглото си и излиза на палубата, той знае, че няма вяра за опозиция. Разговорът му с младия френски капитан е вежлив. Ще има повече френски войски, идващи с първа светлина сутринта, и военачалник Де Уинтър ще пристигна с тях. Капитанът желае адмиралът да изчака до тогава. Сега към този момент Уинтър е стопанин на холандския флот и той ще даде по-нататъшни заповеди. Адмиралът няма различен избор, с изключение на да оповести, че флотът е високомерен и да не се оказва опозиция.