Екзакта: ГЕРБ води с 8% пред ПП. Трети са БСП с - 12,5%, четвърти – ДПС 10,3%
На 8% възлиза преднината на коалиция ГЕРБ-СДС пред Политическа партия към 17 септември, демонстрира национално изследване на социологическата организация " Екзакта Рисърч груп ", извършено в интервала 10-17 септември 2022 година измежду 1050 пълнолетни българи, две седмици преди изключителните парламентарни избори на 2 октомври т.г.
1. Гласовете за главните политически сили
Коалицията ГЕРБ – Съюз на демократичните сили е първа политическа мощ с дял от 26,2% от гласуващите българи, демонстрират данните.
Втора политическа мощ са „ Продължаваме промяната ” с резултат измежду гласуващите от 18,1%.
Трети са Българска социалистическа партия с резултат от 12,5%,
четвърти – Движение за права и свободи с резултат от 10,3%,
пети са " Възраждане " с резултат от 9,5% от гласуващите.
Следва Демократична България с резултат от 7,5%.
Има Такъв Народ към този момент резервират възможностите си за присъединяване в идващия парламент с резултат от 5,4% от гласуващите.
Резултатът на " Български напредък " от 4% надалеч не подсигурява тяхното присъединяване в идващия парламент. За тази партия всичко ще се взема решение в последните седмици на акцията макар високия рейтинг на утвърждение на водача й Стефан Янев, разясняват социолозите от " Екзакта ".
Високият персонален рейтинг на Мая Манолова към този момент също не обезпечава попадането на нейната групировка в Народното събрание, макар позитивния тренд на " Изправи се БГ " от началото на акцията.
Много евентуално е 7 партии да попаднат в идващия парламент, доколкото „ Български напредък ” не може да се назова сигурен участник в идващото Народно заседание със своите 4%, позволяват социолозите.
Третото място продължава да бъде политическа цел на три партии – Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и " Възраждане ", само че съгласно откривателите, които се опират и на данните от актуалното проучване Българска социалистическа партия има известна преднина пред останалите две обединения.
В оставащите дни до вота може да се чака мощна конкуренция за продобиване на третото място, както и старания от страна на Политическа партия да тегли електорат от всички вероятни направления. За " Български напредък " интервалът е решителен за попадане в идващия парламент.
Обострянето на акцията посредством прилагане на черен ПР и компромати в крайната фаза по-скоро може да отблъсне, в сравнение с да притегли гласоподаватели.
2. Нагласи към водачите на съществени партии у нас
Няма водач на политическа партия у нас, чието утвърждение да е по-висок дял от неодобрението му в навечерието на парламентарните избори.
Бойко Борисов е най-одобряваният водач на политическа партия с утвърждение от 29%.
Следва го Стефан Янев, който е одобряван от 28%.
Мая Манолова е одобрявана от 25%,
Кирил Петков също е одобряван от 25%, а
Асен Василев - от 24%.
Корнелия Нинова е одобрявана от 20% от българите, а
Христо Иванов – от 19%.
Слави Трифонов печели утвърждението на 18% от гласоподавателите,
Костадин Костадинов - на 16%,
Мустафа Карадайъ и
Атанас Атанасов - на по 14%.
Най-високо отрицание към водачи на партии записваме по отношение на Слави Трифонов и Костадин Костадинов - надлежно 72% и 70% отрицание.
Към 17 септември неодобрението към Бойко Борисов е съпоставим дял с това към Кирил Петков – и при двамата то възлиза на по 63%.
Извън тази ранглиста на водачи на партии, президентът Румен Радев е одобряван от 55% от пълнолетните българи, а министър председателят на служебното държавно управление Гълъб Донев е одобряван от 31%.
И президентът, и министър председателят на служебния кабинет, имат позитивни рейтинги, което значи, че утвърждението за работата им е по-висок дял от неодобрението.
Макар за последната година да следим наклонност към последователно стесняване на утвърждението за президента, той остава към този момент най-одобрявания политик у нас. Този рейтинг на президента го натоварва със сериозна отговорност за цялостните политически процеси в страната.
От проучването излиза наяве, че всички водачи на съществени партии с късмет да попаднат в Народното събрание, се употребяват с утвърждението на по към 90% от гласоподавателите си.
Над тези стойности е утвърждението измежду личните електорати за Бойко Борисов, Христо Иванов, Кирил Петков и Асен Василев.
Конфронтацията сред водачите разумно при тези данни работи за непрестанно разделяне измежду хората. Реалностите в световен проект допускат и у нас да се положат старания за промяна на модела на гневно противостоене и да се мисли за партньорство, при което партиите не се обезличават.
3. Готовност за гласоподаване
От началото на акцията досега, делът на искащите да гласоподават леко се свива.
Към 17 септември данните на Екзакта демонстрират, че е допустимо да гласоподават към 47% от интервюираните, към или малко под 2,5 млн. гласоподаватели живеещи в България. 30% от българите все още декларират, че е по-вероятно да не гласоподават, а към една четвърт се двоумят по какъв начин да постъпят и кого да изберат. От тези данни е видно, че улягането на електоралните пластове ще продължи безусловно да самия избирателен ден.
4. Какво държавно управление желаят българите
Две трети от българите са на мнение, че след втори октомври страната би трябвало да има постоянно правителстводори в случай че това значи известни взаимни отстъпки на партиите при коалиране. Една трета от участвалите в проучването на " Екзакта " са твърдо срещу това да се прави постоянно държавно управление на цената на взаимни отстъпки.
За сформиране на постоянно държавно управление даже на цената на взаимни отстъпки се афишират по-често дами, възрастни и небогати хора, както и поданици на дребните обитаеми места. Най-изявени съперници на компромисите при сформиране на идващ кабинет са младите българи и гласоподавателите на " Възраждане ".
ПАСПОРТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
В интервала от 10 до 17 септември 2022 година, две седмици преди изключителните парламентарни избори на 2 октомври т.г., " Екзакта Рисърч груп " организира национално изследване като интервюира „ лице в лице ” 1050 пълнолетни българи в 100 гнезда в 71 обитаеми места на страната.
Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по съществени обществено демографски параметри.
Изследването е осъществено със средства на Екзакта.
1. Гласовете за главните политически сили
Коалицията ГЕРБ – Съюз на демократичните сили е първа политическа мощ с дял от 26,2% от гласуващите българи, демонстрират данните.
Втора политическа мощ са „ Продължаваме промяната ” с резултат измежду гласуващите от 18,1%.
Трети са Българска социалистическа партия с резултат от 12,5%,
четвърти – Движение за права и свободи с резултат от 10,3%,
пети са " Възраждане " с резултат от 9,5% от гласуващите.
Следва Демократична България с резултат от 7,5%.
Има Такъв Народ към този момент резервират възможностите си за присъединяване в идващия парламент с резултат от 5,4% от гласуващите.
Резултатът на " Български напредък " от 4% надалеч не подсигурява тяхното присъединяване в идващия парламент. За тази партия всичко ще се взема решение в последните седмици на акцията макар високия рейтинг на утвърждение на водача й Стефан Янев, разясняват социолозите от " Екзакта ".
Високият персонален рейтинг на Мая Манолова към този момент също не обезпечава попадането на нейната групировка в Народното събрание, макар позитивния тренд на " Изправи се БГ " от началото на акцията.
Много евентуално е 7 партии да попаднат в идващия парламент, доколкото „ Български напредък ” не може да се назова сигурен участник в идващото Народно заседание със своите 4%, позволяват социолозите.
Третото място продължава да бъде политическа цел на три партии – Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и " Възраждане ", само че съгласно откривателите, които се опират и на данните от актуалното проучване Българска социалистическа партия има известна преднина пред останалите две обединения.
В оставащите дни до вота може да се чака мощна конкуренция за продобиване на третото място, както и старания от страна на Политическа партия да тегли електорат от всички вероятни направления. За " Български напредък " интервалът е решителен за попадане в идващия парламент.
Обострянето на акцията посредством прилагане на черен ПР и компромати в крайната фаза по-скоро може да отблъсне, в сравнение с да притегли гласоподаватели.
2. Нагласи към водачите на съществени партии у нас
Няма водач на политическа партия у нас, чието утвърждение да е по-висок дял от неодобрението му в навечерието на парламентарните избори.
Бойко Борисов е най-одобряваният водач на политическа партия с утвърждение от 29%.
Следва го Стефан Янев, който е одобряван от 28%.
Мая Манолова е одобрявана от 25%,
Кирил Петков също е одобряван от 25%, а
Асен Василев - от 24%.
Корнелия Нинова е одобрявана от 20% от българите, а
Христо Иванов – от 19%.
Слави Трифонов печели утвърждението на 18% от гласоподавателите,
Костадин Костадинов - на 16%,
Мустафа Карадайъ и
Атанас Атанасов - на по 14%.
Най-високо отрицание към водачи на партии записваме по отношение на Слави Трифонов и Костадин Костадинов - надлежно 72% и 70% отрицание.
Към 17 септември неодобрението към Бойко Борисов е съпоставим дял с това към Кирил Петков – и при двамата то възлиза на по 63%.
Извън тази ранглиста на водачи на партии, президентът Румен Радев е одобряван от 55% от пълнолетните българи, а министър председателят на служебното държавно управление Гълъб Донев е одобряван от 31%.
И президентът, и министър председателят на служебния кабинет, имат позитивни рейтинги, което значи, че утвърждението за работата им е по-висок дял от неодобрението.
Макар за последната година да следим наклонност към последователно стесняване на утвърждението за президента, той остава към този момент най-одобрявания политик у нас. Този рейтинг на президента го натоварва със сериозна отговорност за цялостните политически процеси в страната.
От проучването излиза наяве, че всички водачи на съществени партии с късмет да попаднат в Народното събрание, се употребяват с утвърждението на по към 90% от гласоподавателите си.
Над тези стойности е утвърждението измежду личните електорати за Бойко Борисов, Христо Иванов, Кирил Петков и Асен Василев.
Конфронтацията сред водачите разумно при тези данни работи за непрестанно разделяне измежду хората. Реалностите в световен проект допускат и у нас да се положат старания за промяна на модела на гневно противостоене и да се мисли за партньорство, при което партиите не се обезличават.
3. Готовност за гласоподаване
От началото на акцията досега, делът на искащите да гласоподават леко се свива.
Към 17 септември данните на Екзакта демонстрират, че е допустимо да гласоподават към 47% от интервюираните, към или малко под 2,5 млн. гласоподаватели живеещи в България. 30% от българите все още декларират, че е по-вероятно да не гласоподават, а към една четвърт се двоумят по какъв начин да постъпят и кого да изберат. От тези данни е видно, че улягането на електоралните пластове ще продължи безусловно да самия избирателен ден.
4. Какво държавно управление желаят българите
Две трети от българите са на мнение, че след втори октомври страната би трябвало да има постоянно правителстводори в случай че това значи известни взаимни отстъпки на партиите при коалиране. Една трета от участвалите в проучването на " Екзакта " са твърдо срещу това да се прави постоянно държавно управление на цената на взаимни отстъпки.
За сформиране на постоянно държавно управление даже на цената на взаимни отстъпки се афишират по-често дами, възрастни и небогати хора, както и поданици на дребните обитаеми места. Най-изявени съперници на компромисите при сформиране на идващ кабинет са младите българи и гласоподавателите на " Възраждане ".
ПАСПОРТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
В интервала от 10 до 17 септември 2022 година, две седмици преди изключителните парламентарни избори на 2 октомври т.г., " Екзакта Рисърч груп " организира национално изследване като интервюира „ лице в лице ” 1050 пълнолетни българи в 100 гнезда в 71 обитаеми места на страната.
Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по съществени обществено демографски параметри.
Изследването е осъществено със средства на Екзакта.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ