На 8 октомври 1912 г. започва сериозният опит на балканските

На 8 октомври 1912 година стартира сериозният опит на балканските страни да изтласкат вечно Османската империя от територията си. След дълго време в ръководство и издевателстване, всяка една от страните е съумяла да заздрави доста своята войска, а към момента напражението и наличието на турците провокира особени безредици. За първи път поробените страни имат право на войска и задоволително оръжие, с което да поведат една доста сериозна борба, освен това със доста изравнени сили. Комбинираната мощ на всички армии е задоволителна, с цел да коства 83% от територията на Османската империя, както и 69% от тяхната популация.

Един забавен факт за България е, че съумява да активизира 599 878 индивида за войната, освен това с народ от едвам 4.3 милиона души. Мобилизацията е почнала на 30 септември с разлепянето на бележки по обществени здания и църкви. Необходими са 12 часа за цялата мъжка популация да се яви в проведените центрове. Влакове се композират с 45-60 вагона. Всякакъв различен превоз е спрян. Вагоните се тъпчат с хора до горе, мнозина се возят даже на покривите. Върволица от конни и биволски впрягове се ниже постепенно към същите местоположения.

В този миг Османската империя може да активизира 436 742 души. Разбира се, добавяйки армиите на Сърбия (230 000), Гърция (125 000) и Черна гора (44 500), получаваме военна мощ, която няма прекъсване и за малко време може да унищожи всичко на пътя си.

Снимка: https://bg.wikipedia.org/w/index.php?curid=87488

Изборът на нахлуване също не е инцидентен. Османската империя е претърпяла опитите за прелом, Младата Турска гражданска война е съумяла да сътвори вътрешни спорове, а по време на цялата война ще видим наличието на немска задача, чиято съществена цел е да помогне на османците да се реорганизира и вероятно да отвърнат на удара, само че за жал, даже целесъобразните дейности не са спазени. Голяма част от армията и опитните бойци е мобилизирана в Йемен, където би трябвало да се оправи с различен протест, а в това време през лятото са разпуснати към 70 000 боеца от постоянната войска.

Друг забавен миг за турските генерали е, че вземат решение да пазят цялата си граница, а това е непостижима задача, с оглед численото предимство. Освен това, изпращането на войска от Азия към Европа е сложна задача, изключително поради Гърция, която държи контрола по вода. Докато се активизират останалите бойци, които би трябвало да се придвижват по земя, войната е завършила, а също така се оказва, че мнозина са още доста надалеч от полесражението. Преди години Османската империя осъзнава в Гръцко-турската война, че не може да се оправи с военноморския съперник. Старите кораби са пенсионирани, поръчани са нови от Франция и Германия, наети са английски адмирали, с цел да освежат армията, само че даже адмирал сър Дъглас Гембъл не съумява да се оправи с вътрешните спорове.

Нещо повече, до момента в който той се пробва да образова турските моряци, контролът на флота се предава девет пъти. Друг забавен факт е, че при опит да се закупят нови кораби, Османската империя няма средства и вместо модерните SMS Blucher и SMS Moltke, флота купува Barbaros Hayreddin и Turgut Reis – относително съвременни бойни кораби, които до началото на войната към този момент ще бъдат отвън строя, тъй като флота не ги сервизира на време. С толкоз доста съществени главоболия, нито един главнокомандващ не би могъл да се оправи с идната жестока армейска рецесия.

Когато Черна гора афишира война на на 8 октомври 1912 година Абдулах паша счита, че ще посрещне многочислената българска войска на територията на Македония. Освен това не чака повече от три дивизии с възможна конница на изток от Одрин. Абдулах не подозира какво ще се случи на Одрин в идващите месеци. Необходими са към 20-30 дни на Втора българска войска да премине в нахлуване и да стигне до стените на Одрин. Странджа също се огъва от другата страна и разкрива още една изненада под формата на Трета българска войска, която без проблем се оправя с Лозенград. На 23 октомври се организира нощна офанзива на нож, която кара турските гарнизони бързо да избягат. Един от българските офицери казва на боен коресподент:

„ Генерал фон дер Голц сподели, че пруските бойци ще завземат това място след три дни. Ние го направихме за три часа “

Снимка: By Jaroslav Věšín, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=888320

Идва ред на Одрин, който напълно скоро получава военно облагородяване от немската войска и в този момент наподобява доста по-заплашителен и непревземаем. Предните позиции на крепостта разполагат с окопи и огневи гнезда с дължина до 11 метра. Добавени са съществени бетонни и каменни укрепления, както и фортове, където се събира боен личен състав от почти 300 души. Пред крепостната стена участват задоволително вълчи ями, бодлива тел и други изненади за врага.

Зад стените Шукри паша би трябвало да управлява войска от близо 70 000 бойци и офицери, 524 оръдия и 20 крепостни картечници. Както нормално, огромна част от нужната техника по този начин и не съумява да сработи, тъй като за нощните офанзиви има няколко прожектора и бдителен балон – вторият няма гориво и не се пуска въобще. Радиостанциите на турската войска са заглушени и с това командването не може да функционира ефективно – сходна офанзива се счита за новаторска до този миг.

Снимка: By Неизвестен – Този файл от българската Държавна организация „ Архиви “ е качен в Общомедия като част от план за съдействие. Държавна организация „ Архиви “ дава изображения, които са в областта на публичното притежание. Цитирането на източника Държавна организация „ Архиви “ става с изтъкване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, разказа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=43256990

Роденият на 18 февруари 1861 година бъдещият български военачалник стартира образованието си в Априловската гимназия в Габрово, а по-късно продължава в Императорския колеж „ Галата-Сарай “ в Цариград, където учи френски и турски език, а също по този начин и български. Негови първи учители са Ботьо Петков и Иван Вазов. Запознава се с Христо Ботев и брат му Курил. По време на Руско-турската война Никола бърза да се запише доброволец. Майка му е убита от башибозуците, поради което той самият приема сражението като свещена вендета.

Осъзнавайки, че България има потребност от по-сериозна войска, незабавно след войната се записва във военното учебно заведение в София през 1878 година и го приключва на идната година. На 22 май 1879 година е нараснал в чин лейтенант и стартира да служи в милицията на Източна Румелия. Завършва и Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург.

Участва интензивно за обединяването на 9 септември и е нараснал в капитан. По време на взе участие в борбата за Пирот, където вижда още една сериозна българска победа. В този миг българската войска към този момент стартира да употребява магическото проклинание „ На нож! “ и както по-късно разнообразни медии ще описват, въпрос на време е за българските бойци да хукнат към възвишенията, а един път щом стигнат, телата на врага политат като градушка надолу. Относно тази тактичност, един австрийски сътрудник написа следното:

„ Що се отнася до българската пехота, когато се чуе зарядния зов „ На нож! “ не се обръща внимание на актуалната тактическа доктрина. На разстояние от 400 или повече крачки от противниковата вражеска линия, цели полкове се изправят и се хвърлят против турците в един неизпълним ентусиазъм, без да стопират, пренебрегвайки каквото и да е прикритие. Всеки българин копнееше да вкара щика си в тялото на турчин, а офицерите бяха безсилни да управляват вълнението на своите хора. Дори полкът, който идваше като подкрепление ще се вслуша в дивия военен зов и ще се хвърли върху врага, без да обръща внимание на заповедите на офицерите да спре и да легне. Тези способи за офанзива на българската пехота бяха в най-висока степен виновни за големите загуби, които армията трябваше да понесе в тази война. “

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=50819329

Една година по-късно е нараснал в чин генерал-майор, а след 7 години е публично назначен за главнокомандващ на Втора българска войска – 122 726 души. Същата е ориентирана към Одрин и в идващите месеци се приготвя за доста тежки сражения. Генерал Никола Иванов упорства през цялото време Одринската цитадела да бъде нападната с изненадваща офанзива, само че ентусиазмът му е охладен. Българското командване счита, че е нужна блокада, изтощение на съперника и масирана артилерийска офанзива.

Същата обаче се случва по-бавно и нейният триумф не е обезпечен, изключително заради неналичието на добра логистика, влошени условия и приложимост на волски коли, които могат да придвижват едвам по шест снаряда на курс.

Генерал Никола Иванов разполага с задоволително първокласен боен състав от фрагменти като военачалник Цанов, Вазов, Янков, Степанович, полковник Кушев, Загорски и Атаносов. Всеки един със доста знание в изкуството на войната, стартира да преглежда по-обстойно новата задача. Армията е ориентирана към източния бранш и е подготвена за офанзива на укрепленията там. Трябва да се означи, че същата година на 29 октомври от Свиленград изхвърчат поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев, чиято съществена задача е да правят разследващи полети, само че вземат решение да слагат и две „ одринки “ – бомби в кошове до самолета, които да пуснат от високо.

Въпреки изказванието, че българската авиация прави бомбардировка за първи път в света, на практика е втора, откакто италианците към този момент са се възползвали от тази опция.

За първи път в България: Люлката на българската авиация

На 1 ноември Райна Касабова става първата жена, която лети над Одрин, освен това във военни условия, и хвърля позиви на турски език. През март ще пристигна и началото на края на Одринската непревземаема цитадела. Планът за офанзива изисква основаването на измама – турските сили би трябвало да имат вяра, че офанзивата ще бъде ориентирана на юг, където се намира и основната квартира на военачалник Никола Иванов. Планът е да се нападне източният бранш и за задачата тежката артилерия на сръбските елементи, както и българската, ще са съсредоточени точно в тази точка. Изисква се съществено прикритие, а офанзивата се управлява от военачалник Владимир Вазов (тогава към момента майор).

Снимка: By Kandi – Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=12085250

Българските бойци прикриват всички детайли, които могат да отразяват светлина, а копитата на конете се увиват в парцали, с цел да бъдат тихи. Шукри паша продължава да има вяра, че нападението ще бъде ориентирано към Картал тепе. Освен това е осведомен с позицията на неговия главен конкурент. Покрай него се подреждат 1-ва и 3-та бригада от елитната 8-а дивизия. За в допълнение внимание се дава воля на българската и сръбската артилерия, които изсипват своята мощ точно там.

Южната линия обаче се огъва и българските бойци заемат нова позиция. Генерал Иванов подрежда идната офанзива към източния фронт да продължи през нощта. Артилерийският обстрел стартира в 11:00 часа вечерта и се движи напред, осигурявайки прикритие на войската. В историята тази скица ще се назова „ пълзящ артилерийски огън “ или „ огневи вал “. Идеята по-късно се харесва доста на западния фронт и намира приложение през Първата международна война.

Един по един над укрепленията се издигат фенери, с които се оповестява за превземането им и ориентиране на офанзивата напред. Командирът на укреплението Айвазбаба оповестява, че няма оръдия, няма артилеристи и че българската войска влиза. Повече от 730 турски бойци са заклани при взлом на нож в ранното утро на 26 март. 8 часа са нужни на укрепленията от Източния бранш да се завладяват. Пътят към Одрин е отворен и до обяд е повече от ясно, че съпротивата е сломена. Шукри паша е закаран до щаба на военачалник Вазов, а малко по-късно предава сабята си на военачалник Никола Иванов.

При рухването на Одрин, Шукри паша взема решение да унищожи питателните ресурси на града и с това да осъди своите бойни приятели на гладна гибел. За блестящата военна тактика и съответни решения, България ще задържи Одрин единствено четири месеца. Генерал Никола Иванов ще би трябвало да се изправи против по-сериозен съперник в лицето на гръцката войска. Последната му борба е тази за Кресненския пролом. След това минава в запаса и през Първата международна война остава в запас.

Заглавна фотография: By Неизвестен – Този файл от българската Държавна организация „ Архиви “ е качен в Общомедия като част от план за съдействие. Държавна организация „ Архиви “ дава изображения, които са в областта на публичното притежание. Цитирането на източника Държавна организация „ Архиви “ става с изтъкване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, разказа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=43256990