Как Менча Карничева застреля Тодор Паница
На 8 май 1925 година по време на представлението на пиесата „ Пиер Гинт ” от Хенрих Ибсен във виенския " Бургтеатър " една нежна женска ръка екзекутира един от най-големите злодеи в македоно-одринското придвижване - Тодор Паница. Тази смела българка, привлякла вниманието на задграничната преса и изнесла името на Македония пред необятното публично мнение, е Менча Кърничева.
Мелпомена Димитрова Кърничева, известна повече като Менча, е родена на 16 март 1900 година в Крушево. След Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година фамилията се преселва да живее в София, а по-късно в Цариброд. През 1918 година продължава образованието си в Мюнхен, където инцидентно е въвлечена в кръга на Тодор Паница и схваща цялата му предателска активност в услуга на Сърбия и Коминтерна.
След като се среща с редица дейци на Вътрешна македонска революционна организация, на 15 март 1924 година тя се причислява към организацията, полагайки клетва за честност към делото. Да извърши смъртната присъда над Тодор Паница е нейно лично решение.
Убиецът на видните български революционери Борис Сарафов и Иван Гарванов получава смъртна присъда от Вътрешна македонска революционна организация още през 1907 година Паница обаче все някак съумява да се изплъзне. Възмездието поради дългогодишна фракционна и вредителска активност най-накрая застига Паница надалеч от България - във Виена.
След убийството му Менча сама се предава на полицията, като по този метод желае да даде гласност на това дело. Освободена е от пандиза поради влошеното са здравословно положение и интернационалния напън за нейното опрощение.
На 25 декември 1926 година Менча Кърничева се дами за Иван Михайлов и споделя неговия живот в годините на емиграция. Двамата се местят поредно в Турция, Полша, Унгария и в Италия, където тя умира през 1964 г.
Мелпомена Димитрова Кърничева, известна повече като Менча, е родена на 16 март 1900 година в Крушево. След Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година фамилията се преселва да живее в София, а по-късно в Цариброд. През 1918 година продължава образованието си в Мюнхен, където инцидентно е въвлечена в кръга на Тодор Паница и схваща цялата му предателска активност в услуга на Сърбия и Коминтерна.
След като се среща с редица дейци на Вътрешна македонска революционна организация, на 15 март 1924 година тя се причислява към организацията, полагайки клетва за честност към делото. Да извърши смъртната присъда над Тодор Паница е нейно лично решение.
Убиецът на видните български революционери Борис Сарафов и Иван Гарванов получава смъртна присъда от Вътрешна македонска революционна организация още през 1907 година Паница обаче все някак съумява да се изплъзне. Възмездието поради дългогодишна фракционна и вредителска активност най-накрая застига Паница надалеч от България - във Виена.
След убийството му Менча сама се предава на полицията, като по този метод желае да даде гласност на това дело. Освободена е от пандиза поради влошеното са здравословно положение и интернационалния напън за нейното опрощение.
На 25 декември 1926 година Менча Кърничева се дами за Иван Михайлов и споделя неговия живот в годините на емиграция. Двамата се местят поредно в Турция, Полша, Унгария и в Италия, където тя умира през 1964 г.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ