На 70 км югоизточно от Бургас, близост до град Ахтопол

На 70 км югоизточно от Бургас, непосредственост до град Ахтопол се намира град Василико. Версиите за произхода на името му са две. Според едната – когато българското село Босилково в Айтоския дял на Източна Стара планина е унищожено от турците, част от жителите му, които се избавят от потурчване, се преселват тук и след това се погърчват след напън на ахтополския епископ. Според друга версия за произходът на името – Василико идва от гръцки от „ базилевс “ (βασιλιάς), което в превод на български значи цар. Тълкуванието идва от турския странник Евлия Челеби, който показва, че превзетата от Муса Челеби цитадела Василикоз била издигната от един от внуците на византийския император Константин – княз Васил.

Царево

Градът обаче се споделя Василико през XII век, а до 1352 година – Василикос. След това той се прекръства на Царево, а от 1950 година до 1991 година се споделя Мичурин. Град Царево е ситуиран на полуостров с доста разчленена брегова линия. На юг се намира връх Папия (502 метра надморска височина) – гледката от него към Царево и Странджа е прелестна.

Водопада Докузак

През 1995 година в централна Странджа с изход към Черно море е основан естествен парк „ Странджа “ – най-големият естествен парк в България с повърхност от 1161 квадратни километра (над 1% от територията на страната).

В „ Странджа “ се срещат 54 типа бозайници и 261 типа птици, а има и голям брой забележителности като пещерите и изворите край река Младежка, пещера Еленина дупка край село Бяла вода, пещера Махарата край село Кости и мраморните куполни гробници в местностите „ Мишкова равнища “ и „ Пропада “. Освен да опазва неповторимите екосистеми и биоразнообразие, паркът е сътвори и за запазване на самобитните странджански фолклор, просвета и историческо завещание.

Специфичният климат на Странджа е причина растителността да има особености, които я отличават от европейската. Общият брой на растителните типове в Странджа е към 1665 типа. Заради кръстопътното й състояние в парка порастват евксински, балкански, евразийски, средноевропейски, понтийско-централноазиатски и други флорни детайли. От тях ендемични са 56, от които пък 6 са местни и се срещат единствено в Странджа или по западното Черноморско крайбрежие.

Белоока потапница

Странджа е българската предпазена територия с най-богата гръбначна фауна – 261 типа. Птиците са 124 типа и по време на миграция в региона се срещат 5 международно застрашени типа – дребен корморан, къдроглав пеликан, белоока потапница, ливаден дърдавец, водно шаварче. Заради международното си значение като място за скупчване на птици по време на миграция паркът е разгласен за Орнитологично значимо място през 1997 година и за Специално предпазена зона от Натура 2000. В парка се срещат и 54 типа бозайници, от които 21 типа прилепи – всичките включени в международната Червена книга.

Освен водно шаварче и всичките растения, в регионът на Странджа са съхранени доста монументи на културата от предходни столетия – енеолита и бронзовата ера, тракийската мегалитна просвета, античността, средновековието, българското Възраждане, до най-новата история. На територията има и 280 архитектурни и художествени монументи на културата, от които 18 църкви, 268 възрожденски къщи и 4 исторически паметника за Илинденско-преображенското въстание.

Съгласно член 5 от Закона за предпазените територии в парк Странджа, те са 32 на брой като някои от предпазените местности са Батака, Градев средок, Кривинизово, Кълката, Мечите долове, Странджански дъбрави. Резерватите в естествен парк „ Странджа “ са Узунбоджак – 2581,5 хектара, ситуиран до село Сливарово, Витаново – 754,5 хектара, Тисовица – 749,3 хектара, в землището на село Българи, Средока – 607,8 хектара, в землището на Малко Търново и село Стоилово.

Странджански дъб

През 1931 година Министерството на земеделието и държавните парцели издава разпореждане No. 10346-1931 година, с което на 23 юли Силкосия става първата предпазена територия в Бълария. Цел на „ строго охранителна държавна гора “ e опазването на вечнозелените храстови обединения, обхващащи най-високите елементи на резервата. Изначално името му е „ Горна Еленица – Силкосия “, след което минава в Силкосия.

Резерватът обгръща елементи от землищата на село Българи и на село Кости, община Царево, и част от водосборния басейн на река Велека. Теренът е извънредно разнороден като в по-ниските елементи доминират блата с растителност, присъща за централна Европа. Резерватът е един от ниските в България с териториите на сред 100 и 250 метра надморска височина.

Странджанска Зеленика в резервата

Въпреки дребната си територия, върху канелените горски почви и жълтоземно-подзолистите почви на резерватът има огромно многообразие от растителни типове като са открити 260 типа висши растения, 14 дървесни типа, 17 храстови, 143 многогодишни тревисти растения, а едногодишните и двугодишните са 70. Средната възраст на дърветата е сред 120 и 130 години, а в някои случаи надвишава 200 години. Интересното е, че се срещат и растения, присъщи за най-различни географски ширини. Все отново Силкосия е горски резерват и горските ценози заемат към 98 % от резервата. Резерватът съхранява гори от бук и дъб, вечнозелени шубраци – странджанска зеленика, лавровишня, джел, странджанско лудо дърво. В резервата се намира и единственото находище на дива мушмула в Европа. Заради растителният живот назовават Силкосия естествена ботаническа градина.

В резервата е неразрешена всякаква човешка активност, като се изключи охраняването му, визити с научни цели, прекосяването на хора по маркирани пътеки, в това число с просветителна цел.

Резерватът има и любопитни животинки. Сред земноводните са зелената крастава жаба, дървесница и гръцка дългокрака жаба. Влечуги – шипобедрената и шипоопашатата костенурка, слепокът и жълтокоремникът. Голямо е разнообразието от змии – огромен стрелец, смок мишкар, цветен и вдлъбнаточел смок. Както и от орнитофауната – тук гнездят всевъзможни пилета: авлига, южен славей, малко черноглаво коприварче, огромно белогушо коприварче, кос, сойка, елементарна чинка, разнообразни типове кълвачи, грабливи птици. От бозайниците в резервата живеят пума, белка, златка, вълк, дива свиня и други

Силкосия, съгласно Закона за предпазените територии, се охранява и ръководи от Регионалната ревизия по околната среда и водите (РИОСВ) на Бургас, под окото на Министерството на околната среда и водите.