На 7 април светът отбелязва Международния ден на здравето. Датата

На 7 април светът отбелязва Международния ден на здравето. Датата е определена с основаването на Световната здравна организация през 1948 година Международният ден на здравето се празнува и като Ден на здравния служащ в България от 6 февруари 1964 година

Изявени медици и здравни експерти получиха почетния знак на президента на гала на „ Дондуков “ 2, която стартира с минута безмълвие в памет медиците, изгубили живота си в пандемията през последната година.

По данни на Българския лекарски съюз през миналата година над 120 лекари, медицински сестри, санитари и водачи на коли за спешна помощ, изгубиха живота си, борейки се до последно с подлото заболяване и почтено изпълнявайки своя професионален и честен дълг.

„ Нерядко във вашите неимоверни старания да възстановите дишането на вашите пациенти вие самите оставахте без мирис от отмалялост и безсилие – с тези думи президентът Румен Радев се обърна към отличените медици, които не престават да работят на първа линия с пациенти с ковид. – Убеден съм, че правото на здраве, а не апетитът за облага от заболявания, би трябвало да бъде водещият принцип, на който се подчинява цялата наша здравна система “, сподели още Радев.



За Световния ден на здравето приказва в “Нашият ден “ Мариана Шиякова , ръководител на софийската гилдия на Българската асоциация на експертите по здравни грижи:

“Най-голямото предизвикателство на този стадий пред нас е това, че сме на първа линия в борба с ковид. За страдание над 12 000 са заболелите сътрудници, най-малко това са данните на Единния информативен портал . Обществото обаче осъзна, че имаме основна роля в тази борба и желая да направя един откровен реверанс от всички и признателност за съвършената организация на медицински сестри, акушерки, лекарски асистенти, фелдшери, медицински и рентгенови лаборанти, рехабилитатори, за съвършената организация. За това, че всеки знае своето място и със своите познания и опит, както и висок професионализъм, избавят човешки животи.

Искам да им пожелая да запазят добротата, човечността и отзивчивостта си, с цел да останат ангели на милосърдието, каквито ги нарекоха хилядите българи, на които помогнаха.

Най-важното, което Covid-19 разкри на обществото, на институциите и най-много на ръководещите, са проблемите: Ниско възнаграждение, неприятни условия на труд, неразбираеми правила за установяване на заплащането, което води до липса на интерес към професиите; Липса на публичен авторитет и оттова липса на фрагменти .

Годишно напущат страната по 1000 души от медицинските експерти, междинната възраст е 55 години, 20% са в предпенсионна възраст, а другите 20 са пенсионери. И в случай че   40% изоставен системата, лечебните заведения ще спрат да работят. Това би трябвало всички да го знаят. Ако не се вземат незабавни ограничения за регламентиране на специалностите, за основаване на ясни професионални рамки, правила за работа, както и надзор за прилагането; Приемане на стандарти за броя медицински експерти по отношение на броя на пациентите в лечебните заведения, по отношение на броя на децата в детските ясли, градините и учебните заведения.

Няма решения за едно почтено възнаграждение на труда, съгласно квалификацията, по ясни и точни правила. Това е опасност за националната сигурност на страната. “


На Световния ден на здравето доктор Емилия Стоилова , анестезиолог и реаниматор в клиниката по Хирургия на УМБАЛ “Св. Иван Рилски “, разяснява тематиката – какво е да бъдеш доктор в България:

“Анестезиологията и реанимацията е една разумно построена просвета, без която е немислимо развиването на медицината въобще. Това е една прелестна компетентност, която, от една страна, спомага на пациентите по време на оперативна намеса да не усещат болежка, оказва помощ на лекарите – на хирурзите, на гинеколози, ортопеди да правят професионално своята активност. А реанимацията е просвета, която оказва помощ на пациентите, които са в извънредно тежко общо положение, да се върнат към живот.

За страдание тази прелестна компетентност е на изгубване в България, защото ние оставаме в сянка и нашата работа е някак недооценена .

Пандемията сложи задача за една бърза диагностика, за едно навременно указване на здравна помощ. Същевременно ни кара интензивно към момента да учим клиничните, епидемиологични особености на това заболяване. Ние, като реаниматори, всекидневно се срещаме с пациенти в тежко положение, в действителност с затруднения от този вирус. “


Д-р Теодор Ангелов, млад доктор, притежател на “Златен Хипократ " и повторен притежател на националната премия “Студент на годината “ в направление “Здравеопазване “:

“Постоянството има неизменима част в това един студент по медицина да стане добър доктор. Разбира се, има значение поддръжката на преподавателите, на околните. Има значение систематичното четене, тъй като през клиниката, която учим през първите две-три години, има неизменима част . Клиниката е основата на здравното обучение, а без основите няма по какъв начин да изградим къщата по-късно.

Настоящата пандемия е нова за сферата на медицината и опазването на здравето. Виждаме, че месеци по-късно познанията за нея са много повече. Може да предвиждаме разпространяването на новите варианти. Все още не можем да вършим генерални прогнози за хода на пандемията, защото преди година направените прогнози не се сбъднаха значително. Надеждата е, че с имунизациите тяхната огромна вариация откъм основа на деяние, ще може да бъде повлияно разпространяването.

Желая да се осъществявам в България, като, с изключение на специализацията ми в лечебните науки, желая да се занимавам с научна активност, паралелно с това. На по-късен стадий, както огромна част от експертите в България, бих изкарал къси специализации в чужбина. “

Почетният знак на президента получиха:

Предвид епидемиологичната конюнктура почетните знаци бе планувано да бъдат връчени в границите на две церемонии, втората от които е следобяд. На нея се възнамерява да бъдат отличени: