Уилям Пикард – Кралят на ЛСД
На 6 ноември 2000 година магистрален патрул в Канзас спря автомобил Buick LaSabre за рутинна инспекция. Шофьорът, 58-годишният Уилям Леонард Пикард, обаче хуква да бяга… и не без мотив: на идващия ден полицията го арестува и залавя най-голямото количество ЛСД в историята на Съединени американски щати.
Ето историята на една кралска персона.
Уилям Леонард Пикард е роден на 21 октомври 1945 година в фамилията на богати родители. Баща му е юрист, а майка му е откривател на гъбични болести в Център за надзор и предварителна защита на болесттите на Съединени американски щати. Пикард е талантлив възпитаник и състезател и печели стипендия за Принстън.
Въпреки че се отличава в гимназията, той не реализира същия триумф в колежа и отпада след първия учебен срок. Успява обаче да открие обич си към джаза в клубове отвън кампуса, а в последна сметка си намира работа в Калифорнийския университет в Бъркли.
През идващите три години Пикард работи в катедрата по бактериология и имунология, само че не е ясно какво е правил след 1974 година Някъде сред напускането на Принстън и започването в Калифорнийския, Пикард е въведен в нарко сцената и се счита, че университетският му фокус се измества към опиатите за избран интервал от време.
Някои източници настояват, че Пикард се е научил да създава МДА (3,4-метилендиоксиамфетамин) и е трансферирал знанията си върху ЛСД през втората половина на 70-те години. Никой не знае сигурно къде е почнал бизнеса си, само че на 28 декември 1988 година той е задържан в Маунтин Вю, Калифорния, откакто съседи оповестяват за миризма на химикали, която идва от промишлен парк.
Когато федералните сътрудници идват, Пикард е открит в постройка, заобиколен от 200 000 дози ЛСД. Караваната, в която той създава материала, е оборудван високотехнологично и може да прави гел, таблетки и хартиената версия на опиата.
Пикард е задържан и наказан на 5 години във федерален затвор. През тези 5 години той става будист, само че след освобождението си се връща към занаята…
За да избегне нов арест, той в никакъв случай не остава в един регион повече от няколко години. През 90-те реалокира лабораторията си неведнъж, започвайки в Орегон, по-късно Аспен, Колорадо, по-късно Санта Фе, Ню Мексико.
Изисква от дистрибуторите си да скапват огромни банкноти и в никакъв случай не държи огромни суми пари. Също по този начин в никакъв случай не съобщаваше къде се намира лабораторията му и или изпраща по пощата непосредствено на клиентите си или ги кара да се вземат продукта от най-близкия град.
През февруари 1998 година Пикард и неговият сътрудник Клайд Аперсън се срещат с Гордън Тод Скинър, допуска се в дома на Джери Гарсия. Триото работи в тясно съдействие от първата си среща до скандалния арест на Пикард през 2000 година
Докато Пикард и Аперсън са отвън града, Скинър мести лабораторията от нейното местонахождение покрай силоза за ракети Атлас Е в Канзас, а след завръщането им триото стартира да възнамерява да реалокира и останалата част от интервенцията на новото място.
Докато Пикард го няма, федералните сътрудници получават вътрешна информация от техния осведомител – не различен, а Гордън Тод Скинър. Скинър пуска чиновници на Агенцията за битка с опиатите на Съединени американски щати в лабораторията, с цел да потърсят доказателства, които след това употребяват за обезпечаване на заповед за обиск, която федерален арбитър подписва, преди Пикард да се върне назад няколко дни по-късно.
Пикард и Аперсън стартират да реалокират лабораторията от силоза с две транспортни средства. Аперсън, на който е платена солидна сума, с цел да построи и събори лабораторията по време на премествания, кара камион чартърен. Пикард кара Buick LaSabre.
Агенцията притегля Канзаския магистрален патрул, с цел да ги спре, с цел да се избегне съмнение, само че мъжете незабавно схващат, че нещо не е наред. Пикард бяга от местопроизшествието пешком и като маратонец съумява да се изплъзне от арест през целия ден.
Двамата сътрудници са приети за отговорни в скрит план за произвеждане, разпространяване и дистрибуция на 10 или повече грама ЛСД. Аперсон получава 30-годишна присъда, а Пикард – две доживотни присъди.
Той е изместен в пандиза в Тусон, Аризона скоро след присъдата и до момента в който е в там, се връща към университетските си инициативи: научава за гражданските свободи, за правосъдната система, както и за други опиати. Той също по този начин научава собствен съзатворник по какъв начин да чете, и разгласява лична книга „ Розата на Парацелз “. В по-късни изявленията и писмени работи Пикард оспорва убеждението, че краят на интервенцията му е единствената причина за спада в продажбите на ЛСД. Той твърди, че опиатът към този момент понижава заради търсенето на МДМА и други сходни и че продажбите на ЛСД в никакъв случай не са имали централизиран източник.
Пикард е освободен на 27 юли 2020 година Съдът показва възрастта и здравословното му положение като рисков фактор при разпространяването на COVID-19. Аперсон също е освободен – за излежаване на присъдата си.
Днес Уилям Ленард Пикард продължава да написа и да изследва резултатите на психеделиците и явно няма интерес да уронва обществения си облик на Краля на ЛСД-то.
