Гергьовден е
На 6 май означаваме Гергьовден, може би един от най-големите български празници. Името Георги е най-често срещаното мъжко име в България, изпреварващо даже Ивановците. Празникът предвещава идващото лято и е обвързван с новата стопанска година - за това денят е изпълнен с доста традиции свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.
" Всяка капка гергьовски дъждец жълтица носи " счита народа. Щом вали в деня на Свети Георги плодородна година ще е, написа женското списание Hera.bg
На този ден Православната черква уважава паметта на един от най-големите български светци - св. Георги Победоносец - настойник на овчарите и стадата. Заедно с Великден се счита за най-големия пролетен празник. Свети Георги е един от най-почитаните светци в Източноправославната черква. На иконите е е изобразяван постоянно на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя.
Св. великомъченик Георги Победоносец е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклетиан /284-305/. Постъпва напълно млад във войската и демонстрира забележителни военни качества. На 20-годишна възраст получава чин на боен трибун. Страстен последовател и бранител на Христовата религия, Георги е хвърлен в тюрма, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен през 288 година Според житието, близо до гроба му се появявал дракон, който опустошавал покрайнината. Светецът съумял да порази с копието си чудовището. Оттогава се употребява със славата на един от най-изявените змееборци (драконоборци) и конници в християнството, заради което е определен за светец - настойник на войната и войската
Светията е уважаван както от християни по този начин и от мюсюлмани. В иконите се изобразява на бял кон рязък с копие дракон - за това се назовава и свети Георги Победоносец. Според християнското му житие е бил прочут боен пълководец починал поради вярата си от меча на император Максимилиан. Българските митове пък го показват като прочут левент, спасяващ госпожица от ламята от долната земя. За това светията се свързва с храбростта на армията, която чества на същия ден.
Името Георги значи земеделец - гео (земя) и ерго (работя).
Имен ден честват носещите имената: Георги, Гергана, Габриела, Габриел, Гинка, Ганка, Ганчо, Генчо, Генади, Гошо, Глория, Генка, Генко, Галин, Галина, Галя.
По данни от ЛБД „ Население “ към 5 май 7636 души с непрекъснат адрес в община Варна носят името Георги. Гергана – 1352, Гинка – 698, Ганчо – 121, Галя – 682.
Може би един от най-характерните традиции за Гергьовден е приготвянето на курбан от мъжко агне. На този празник се събира цялото семейство и на трапезата наложително участва печеното агне и обредния гергьовски самун. Добре е да има и агнешка дроб-сърма, млечни артикули, варено жито, зелен лук и свеж чесън, баница, винце. А млечни артикули назаем да не се дават.
Днес тези ритуали на Гергьовден се правят най-често по селата, където към момента връзката на индивида с природата и земята е по-дълбока. В градски условия, съумяваме да сложим най-вече агнешка плешка на масата, само че е добре да знаем, че курбан се назовава единствено в случай че си пролял от животното кръв. Малко кръвожадно в действителност, само че пък това е наследството на прародителите ни. Ако не да съблюдаваме цялата традиция, то най-малко да я помним.
През деня на Гергьовден се правят разнообразни традиции свързани със здравето. На този ден се заравя в земята и великденското алено яйце, с цел да е плодородна равнищата. Рано сутринта, най-ранобудният прибягва до поляната за коприва и с нея шибва всички вкъщи по ходилата - да не ги настига злото през годината.
На празника е добре да се отъркаляме в росата за здраве, а който измие лицето си с гергьовски капки от тревата ще прогони луничките. Болните се къпят в " лява вода " - там където реката завива на ляво - с цел да се излекуват.
Младите дами и децата набират билки - гергьовче, здравец, коприва и чесън - все тревици срещу " неприятни очи " и с тях свиват венци, същите с които ще окичат жертвеното агне, котлето на първото издоено животно и един венец за светеца. Обредно на Гергьовден се издояват животните, а от млякото се дава на всеки непосредствен да пийне, друга част се изсипва в реката да е щедро млякото.
Най-често агнето се заколва на свещено за местността място - оброчище или до източната стена на къщата. Преди това се закичва с венец от билки, нахранва се със зелена, свежа тревичка - да има храна за животните, дава му се да близне сол - с цел да са сити всички и към рогата му се прикрепя свещичка. Агнето за курбан е постоянно първото родило се мъжко агне – най-често бяло на цвят. Кръвта му се излива в течаща вода - с цел да не стопира да тече берекета в къщата. Подобно на ритуала на Великден с първото яйце, с кръвта от агнето се мацват бузките на децата за здраве.
Приготвя се специфичен ритуален самун декориран с агънца, кошара, овчарска гега. Хлябът и печеното агне се освещават, след което всички се събират на огромни трапези, играят ситни хорца, люлеят се на люлки, теглят се на кантар за здраве. А след това костите от курбана заравят в земята.
Според едно българско поверие свети Георги е брат близнак на свети Димитър и двамата са си раздели годината по приятелски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата. И в случай че на Димитровден се разпускат служащите, то след Гергьовден се наемат новите - овчари, чираци, прислужници и стартира да кипи интензивен труд.
Днес е и Ден на храбростта и Българската войска.
" Всяка капка гергьовски дъждец жълтица носи " счита народа. Щом вали в деня на Свети Георги плодородна година ще е, написа женското списание Hera.bg
На този ден Православната черква уважава паметта на един от най-големите български светци - св. Георги Победоносец - настойник на овчарите и стадата. Заедно с Великден се счита за най-големия пролетен празник. Свети Георги е един от най-почитаните светци в Източноправославната черква. На иконите е е изобразяван постоянно на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя.
Св. великомъченик Георги Победоносец е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклетиан /284-305/. Постъпва напълно млад във войската и демонстрира забележителни военни качества. На 20-годишна възраст получава чин на боен трибун. Страстен последовател и бранител на Христовата религия, Георги е хвърлен в тюрма, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен през 288 година Според житието, близо до гроба му се появявал дракон, който опустошавал покрайнината. Светецът съумял да порази с копието си чудовището. Оттогава се употребява със славата на един от най-изявените змееборци (драконоборци) и конници в християнството, заради което е определен за светец - настойник на войната и войската
Светията е уважаван както от християни по този начин и от мюсюлмани. В иконите се изобразява на бял кон рязък с копие дракон - за това се назовава и свети Георги Победоносец. Според християнското му житие е бил прочут боен пълководец починал поради вярата си от меча на император Максимилиан. Българските митове пък го показват като прочут левент, спасяващ госпожица от ламята от долната земя. За това светията се свързва с храбростта на армията, която чества на същия ден.
Името Георги значи земеделец - гео (земя) и ерго (работя).
Имен ден честват носещите имената: Георги, Гергана, Габриела, Габриел, Гинка, Ганка, Ганчо, Генчо, Генади, Гошо, Глория, Генка, Генко, Галин, Галина, Галя.
По данни от ЛБД „ Население “ към 5 май 7636 души с непрекъснат адрес в община Варна носят името Георги. Гергана – 1352, Гинка – 698, Ганчо – 121, Галя – 682.
Може би един от най-характерните традиции за Гергьовден е приготвянето на курбан от мъжко агне. На този празник се събира цялото семейство и на трапезата наложително участва печеното агне и обредния гергьовски самун. Добре е да има и агнешка дроб-сърма, млечни артикули, варено жито, зелен лук и свеж чесън, баница, винце. А млечни артикули назаем да не се дават.
Днес тези ритуали на Гергьовден се правят най-често по селата, където към момента връзката на индивида с природата и земята е по-дълбока. В градски условия, съумяваме да сложим най-вече агнешка плешка на масата, само че е добре да знаем, че курбан се назовава единствено в случай че си пролял от животното кръв. Малко кръвожадно в действителност, само че пък това е наследството на прародителите ни. Ако не да съблюдаваме цялата традиция, то най-малко да я помним.
През деня на Гергьовден се правят разнообразни традиции свързани със здравето. На този ден се заравя в земята и великденското алено яйце, с цел да е плодородна равнищата. Рано сутринта, най-ранобудният прибягва до поляната за коприва и с нея шибва всички вкъщи по ходилата - да не ги настига злото през годината.
На празника е добре да се отъркаляме в росата за здраве, а който измие лицето си с гергьовски капки от тревата ще прогони луничките. Болните се къпят в " лява вода " - там където реката завива на ляво - с цел да се излекуват.
Младите дами и децата набират билки - гергьовче, здравец, коприва и чесън - все тревици срещу " неприятни очи " и с тях свиват венци, същите с които ще окичат жертвеното агне, котлето на първото издоено животно и един венец за светеца. Обредно на Гергьовден се издояват животните, а от млякото се дава на всеки непосредствен да пийне, друга част се изсипва в реката да е щедро млякото.
Най-често агнето се заколва на свещено за местността място - оброчище или до източната стена на къщата. Преди това се закичва с венец от билки, нахранва се със зелена, свежа тревичка - да има храна за животните, дава му се да близне сол - с цел да са сити всички и към рогата му се прикрепя свещичка. Агнето за курбан е постоянно първото родило се мъжко агне – най-често бяло на цвят. Кръвта му се излива в течаща вода - с цел да не стопира да тече берекета в къщата. Подобно на ритуала на Великден с първото яйце, с кръвта от агнето се мацват бузките на децата за здраве.
Приготвя се специфичен ритуален самун декориран с агънца, кошара, овчарска гега. Хлябът и печеното агне се освещават, след което всички се събират на огромни трапези, играят ситни хорца, люлеят се на люлки, теглят се на кантар за здраве. А след това костите от курбана заравят в земята.
Според едно българско поверие свети Георги е брат близнак на свети Димитър и двамата са си раздели годината по приятелски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата. И в случай че на Димитровден се разпускат служащите, то след Гергьовден се наемат новите - овчари, чираци, прислужници и стартира да кипи интензивен труд.
Днес е и Ден на храбростта и Българската войска.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ