На 5 април 1588 г. в Малмесбъри се ражда английският

На 5 април 1588 година в Малмесбъри се ражда британският мъдрец и мъдрец, един от създателите на модерната политическа философия Томас Хобс. Баща му е духовник, майка му елементарна селска жена, фамилията им е оскъдно. Хобс обаче приключва философия в Оксфорд, след това преподава в аристократична фамилия и даже за малко е преподавател по математика на Карл II. Най-големите му пристрастености са философията и историята, а през 1640 година написва първото си философско съчинение. Фундаменталното му произведение „ Левиатан ” е издадено през 1651 година В него Томас Хобс отбелязва, че за разлика от пчелите и мравките, в живота хората си съперничат за извличане на почести и високи постове и това е причина сред тях да се роди завистта и омразата, а най-сетне и войната.

За пристрастеностите човешки, естествения закон, справедливостта, пчелите и мравките, споделено от огромния британски мъдрец в неговия „ Левиатан ”.

Thomas Hobbes (1588 ~ 1679)

Страстите, които карат хората да бъдат склонни към мир, са боязън от гибелта, желанието за неща, нужни за комфортен живот, и вяра за добиването им посредством труд. А разсъдъкът внушава подобаващи условия за мир, въз основа на които хората могат да се спогодят. Тия условия са това, което се назовава другояче естествени закони.

Естествено право, което писателите назовават обикновено jus naturale, е свободата всеки да употребява своите сили, както желае, с цел да се резервира, т. е. с цел да резервира живота си, и затова свободата да прави всичко, което съгласно неговото мнение и схващане е най-подходящото средство за това.

Под свобода, съгласно същинското значение на думата се схваща неналичието на външни спънки – такива, заради които човек не е в положение да извърши всичко, което желае, само че които въпреки всичко не са толкоз огромни, че да не може да го извърши съгласно както му диктуват разсъдъкът и разбирането.

Естественият закон (lex naluralis) е наставление или направено от разсъдъка общо предписание, което не разрешава на индивида да прави това, което е пагубно за живота му, или го лишава от средствата да го резервира и да подценява това, посредством което счита, че може най-добре да го резервира.

Справедлив човек е тоя, който прави всички вероятни старания постъпките му да бъдат обективни, а неправдив – тоя, който не прави това. Ние по-често назоваваме такива хора почтени и безчестни, в сравнение с обективни и несправедливи, въпреки и смисъла на тия думи да е едно и също. Затова честният човек не губи правото си да се назовава по този начин заради една или няколко несправедливи действия, провокирани от ненадейно експлоадиране на усеща или недоумение на нещата или хората, а безчестният човек не кара хората да трансформират отношението си към него според от това, което прави или което не прави, от боязън, тъй като волята му се направлява не от възприятие за правдивост, а от изгодата, която мисли, че ще извлече, като постъпва по даден метод. Това, което придава на човешките действия темперамент на правдивост, е известно достойнство и неустрашимост, които се срещат рядко и заради които някой не желае никакви негови материални богатства да се дължат на машинация или на неизпълнено заричане. Именно за тая правдивост в характера на индивида става дума, когато справедливостта се назовава добродетел, а несправедливостта – порок.

Наистина някои живи същества, като да вземем за пример пчелите и мравките, живеят в общество, заради което Аристотел ги счита за публични животни. Но тях не ги управлява нищо друго с изключение на персоналните им съждения и стремежи и също така те не могат да приказват и по тази причина не могат и да си оповестяват едни други това, което съгласно тях е най-целесъобразно за общото богатство. Някой може би ще желае да знае за какво и хората не живеят по същия метод. На това аз давам отговор.

Първо, хората си съперничат непрекъснато за извличане на почести и високи постове, което не може да се каже за пчелите и мравките. По тая причина сред хората се появяват злоба и ненавист, а най-после и война, само че нищо такова не се появява сред пчелите и мравките.

Второ, при пчелите и мравките няма разлика сред общо и персонално богатство и тъй като те са склонни по природа да се грижат за персоналното си богатство, по тоя метод обезпечават и общото си богатство. Но човек, за който е най-голямо наслаждение да се съпоставя с другите хора, не може да се задоволи с нещо, което не е над елементарното.

Трето, защото пчелите и мравките не са надарени с разсъдък, както индивидът, те не виждат и не мислят, че виждат някакви неточности в ръководството на техните общи работи, до момента в който сред хората има мнозина, които се считат по-умни и по-способни да ръководят, в сравнение с другите и по тази причина се стремят да реформират или да възобновяват държавния строй, едни по един метод, други по различен, и заради това предизвикват бъркотии и революция.

Четвърто, въпреки и същества като пчелите и мравките да могат да издават някакъв тон и да си оповестяват едни на други какво желаят и какво чувствуват, те не владеят изкуството да си служат с думи, посредством което някои хора могат да показват на другите положителното като зло и злото като положително и да надвишават или да понижават, както си желаят, естествените размери на положителното и злото, като по подобен метод всяват безпокойствие у хората и смущават мира им.

Пето, неразумните същества не могат да вършат разлика сред правонарушение и вреда и по тази причина, до момента в който всичко им е наред, не изпитват никакво неодобрение от себеподобните си, до момента в който човек е най-заядлив, когато всичко му е наред, тъй като тогава той обича да демонстрира какъв брой е интелигентен и да управлява дейностите на тия, които ръководят страната.

Най-после единодушието на тия същества е от самата природа, а единодушието на хората е учредено единствено на конвенция, в която има нещо изкуствено. Затова няма за какво да се чудим, че с цел да може това единодушие да бъде непрекъснато и трайно, се желае освен това от конвенция, а това е обща власт, която да всява боязън у хората и да насочва дейностите им към общото богатство.

Такава обща власт, която да бъде способна да пази хората от нашествията на чужденци и от вредите, които си предизвикват едни на други, и по този начин да им обезпечи сигурност, с цел да могат да се прехранват с труда си и с плодовете на земята и да живеят в доволство, може да бъде открита единствено като цялата им власт и мощ бъде съсредоточена в един човек или заседание, което с болшинството на гласовете си може да свежда всичките им воли до една воля. С други думи, такава обща власт може да бъде основана, в случай че хората дефинират един човек или заседание за собствен представител; в случай че всеки подчинява своята воля и съждения на волята и съжденията на представителя. Това е освен това от единодушие или естетика. То е същинско единение, осъществено в едно лице посредством конвенция, която всеки е сключил с всеки различен по подобен метод като че всеки е споделил на всеки различен: аз оторизирам тоя човек или това заседание и му предавам правото си да ме ръководи при изискване, че ти също ще му предадеш правото си и ще одобряваш всичките му дейности. Ако това бъде осъществено, множеството от хора, обединени в едно лице, се назовава страна, на латински – civitas. Така се ражда тоя популярен Левиатан или, по-точно (ако приказваме по-почтително), тоя смъртен господ, на който ние всички изискуем своя мир или отбрана под властта на безсмъртния господ. 

Из: „ Левиатан ”, Томас Хобс, превод Руси Русев, изд. Наука и изкуство, 1970
Портрет: Thomas Hobbes, Wikipedia