На 4 декември съдът осъди Егор Жуков (род. 1998) на

На 4 декември съдът осъди Егор Жуков (род. 1998) на 4 години отнемане от независимост. Скоро присъдата е изменена на 3 години условно и 2-годишна възбрана да управлява уеб сайтове. Жуков е политически деятел и влогър. Скандалното дело против него събира към този момент няколко месеца стотици хора на улицата за митинг против нелепите обвинявания. Обвинен е в „ екстремизъм “, тъй като в блога си назовава Путин „ вманиачен ". В канала си в Youtube Жуков приканва към мирна опозиция против съществуващия през днешния ден в Русия ред и подлага на критика персонално президента Владимир Путин. Представяме ви някои негови визии за развиването на Русия, които са значими и настоящи и за други страни на остарелия континент. Пасажите са от заключителното му слово пред съда, преводът е на уеб страницата Либерален обзор.
Аз не съм екстремист – нито от позиция на лингвистиката, нито от гледната точка на здравия разсъдък.Съществуващата в страната обстановка унищожава всевъзможни благоприятни условия за човешко преуспяване. 10% от най-заможните руснаци са концентрирали в ръцете си 90% от благосъстоянието на страната. Сред тях, несъмнено, има доста почтени жители, само че по-голямата част от това благосъстояние е получено не от почтен труд в интерес на хората, а посредством банална корупция.

Нашето общество е разграничено на две равнища посредством непроницаема преграда. Всички пари са съсредоточени на върха и никой няма да ги върне оттова. А „ там долу “ – без пресилване – е останала единствено безизходност. Като схващат, че няма на какво да разчитат, като схващат, че колкото и да се стараят, те не могат да донесат благополучие на себе си или на фамилиите си, съветските мъже стоварват целия яд върху дамите си, те или се пропиват, или се обесват. Русия е преди всичко в света по броя на мъжки самоубийства. В резултат на това една трета от всички фамилии в Русия са формирани от самотни майки с деца. И тук ми се желае да попитам, това ли са методите, по които пазиме обичайна институция на фамилията?

Ако въпреки всичко някъде се появи взаимна активност, тя неотложно стартира да се възприема като опасност от пазителите [на реда]. И няма значение какво тъкмо вършиме: дали помагате на пандизчии, дали се застъпвате за правата на индивида, дали защитавате природата – рано или късно вие ще бъдете застигнати или от статута на „ задграничен сътрудник “, или просто ще бъдете затворени. 

Единствената обществена политика, която съветската страна организира поредно, е разединението. Така страната ни обезчовечава в очите един на различен. В нейните лични очи всички ние от дълго време сме обезчовечени. Как другояче да се изясни такова варварско отношение към хората от нейна страна? Отношение, което всеки ден се акцентира посредством побои с палки, изтезания в колониите, игнориране на ХИВ епидемията, затваряне на учебни заведения и лечебни заведения, и така нататък

Превърнали сме се в нация, която е не запомнила по какъв начин да поема отговорност. Станали сме нация, която е не запомнила по какъв начин да обича. Нашите страдащи жители трябваше да се научат, че самодейността е наказуема, че шефовете постоянно имат право, просто тъй като са шефове, че тук щастието може и да е допустимо, само че не и за тях. И като научиха това, те започнаха последователно да изчезват. Според статистиката на Росстат, Русия последователно изчезва със междинна скорост от минус 400 хиляди души годишно. Но поради статистиката не се виждат хората. Така че вижте ги! Това са пропиващите се от изтощение, замръзващите в студени лечебни заведения, убиващите сами себе си … хора. Такива като нас и вас.

Насилието развързва ръцете, води до безотговорност и оттова до безнаказаност. По същите аргументи то не води и до обич. И все пак, макар всички трудности, аз не се колебая нито за секунда, че желанието ми ще се сбъдне. Гледам напред – оттатък хоризонта на годините – и виждам една Русия, изпълнена с виновни и любящи хора. Това ще бъде едно в действителност щастливо място. Нека всички си показват една такава Русия. И дано този облик ви води в работата ви по същия метод, по който води и мен.

В умозаключение ще кажа следното: в случай че през днешния ден съдът въпреки всичко реши, че тези думи са произнесени от в действителност рисков нарушител, то идващите години от живота ми ще бъдат изпълнени с ограничения и неволи. Но аз виждам момчетата, с които ме събра „ московската спекулация “– Костя Котов, Самаридин Раджабов, и виждам по лицата им усмивки. Льоша Миняйло и Даня Конон не си разрешиха да се оплакват от живота нито в един-единствен миг от късата ни връзка в следствения арест. Ще се опитам да последвам образеца им. Ще се опитам да се веселя, че имах този късмет – да устоя на едно тестване в името на полезности, които са ми близки. В последна сметка, ваша чест, колкото по-страшно е бъдещето ми, толкоз по-широка е усмивката, с която виждам към него. Благодаря ви!Източник