Борис Джонсън – човекът, който направи Брекзит възможен
На 31 януари Англия най-сетне ще поеме по собствен личен път, друг от този на Европейски Съюз. Разбира се, това ще стане след преходния интервал, който се чака да продължи година и по време на който би трябвало да бъде реализирано комерсиалното съглашение с Европейски Съюз. Критиците обаче настояват, че постигането на такава договорка е обвързвано с доста неясноти и несъгласия, заради което този интервал евентуално ще бъде продължен.
До развода на Англия с Европейски Съюз се стигна след изглеждащо безпределно отсрочване в договаряне на съглашението сред двете страни, премеждия с приемането му от английския парламент, довели до оставката на предходния министър председател Тереза Мей, нови парламентарни избори в Обединеното кралство, овакантяване на министри-ветерани и доста диспути дали отцепващата се членка върви към независимост или към бездна.
Но кой в действителност направи Брекзит вероятен?
Това е персона спорна и невписваща се изключително в избрани рамки и граници. Човек, подготвен за война в името на Брекзит, само че с хрумвания за мир в края на пътя.
Борис Джонсън – някогашен кмет на Лондон, някогашен външен министър и неотдавна министър-председател на Обединеното кралство. Английски министър председател с българско малко име и турско родословие. Той е правоприемник на политика и журналиста Али Кемал, който е един от най-активните съперници на войната за самостоятелност на Турция, която избухва преди близо 100 години под водачеството на Кемал Ататюрк. Заради своята позиция Али Кемал е линчуван на площада в Измит през 1922 година Той е една от най-любопитните персони в турската история. В началото на ХХ век емигрира в Лондон, където през 1903 година се дами за британската дама Уилфрид Брун, с която има една щерка и наследник. 10 години по-късно изоставя децата си и още веднъж се завръща в Османската империя, където се дами наново. Децата на Кемал във Англия израстват там при баба си и взимат майчината си фамилия Джонсън. Борис Джонсън е внук на сина на Али Кемал Осман.
Александър Борис Джонсън, роден в Ню Йорк през 1964 година През 2015 година декларира, че ще се откаже от своето американско поданство, с цел да потвърди „ принадлежността си към Англия ”. Година по-късно той остава само гражданин на кралицата.
Днес Бо-Джо, както английските таблоиди назовават Борис Джонсън, стана централна фигура и за медиите, и за членовете на Консервативната партия. След референдума, на който болшинството гласоподава за излизане на Англия от Европейски Съюз, за логически правоприемник на Камерън се смяташе пламенният труженик за „ Брекзит ” и някогашен кмет на Лондон, прочут с ексцентричния си политически жанр. Той се застъпва за връщане на партията към обичайните полезности и за ниски налози.
Мей назначи Джонсън за външен министър, само че той бързо притегли вниманието към себе си поради необятно подложени на критика позиции, както и поради поредност от дипломатически гафове. Борис Джонсън стана все по-неудобен за държавната тактика за Брекзит.
Харизматичен и известен измежду елементарните консерватори, той поддържа публичния си имидж, като написа ежеседмични публикации във вестник „ Дейли Телеграф “.
Но 56-годишният ексцентрик си завоюва също доста врагове в партията поради своето държание. През 2018 година след 25-годишен брак той се раздели с втората си брачна половинка, а по-късно заживя с новата си другарка. Джонсън отслабна и отряза русата си коса.
По специалност е публицист и е разгласил няколко книги. Учил е в Итън и Оксфорд. През студентските си години в Оксфорд е членувал в извънредно затворения клуб „ Бълингдън “ дружно с консерватора Дейвид Камерън. Преди да стане кмет е работил в авторитетните издания “Таймс ” и “Дейли Телеграф ”.
В света на Джонсън рядко става дума за компромис. Не тъй като има вяра, че договарянията би трябвало да завършат с проваляне на едната страна, а тъй като той не се интересува от детайлности.
През 2018 година той се отдръпна като министър на външните работи, с цел да се опълчи на договорката на Мей за Брекзит. В писмото му за оставката се твърди, че Англия е постигнала неприятна договорка поради „ ненужното си подозрение “. Комбинацията от велики изказвания и неправилни обстоятелства е типична за човешките същества.
Джонсън не е, както от време на време се споделя, английски Доналд Тръмп. Разбира се, той споделя с американския президент една посока на публичното въодушевление, пристрастяването към вниманието и безсрамната непочтеност (за Джонсън е общо предписание, че колкото по-пламенно отхвърля, толкоз по-вероятно е да бъде вярно). Но у него няма властнически инстинкти, расизъм и настойчивата настървеност на Тръмп. Той е социално-либерален по характер, задоволително спокоен за свободолюбивата, отворена страна, в която Англия се е трансформирала. /БГНЕС
———————
Анализът е квалифициран от Международния отдел на БГНЕС.
До развода на Англия с Европейски Съюз се стигна след изглеждащо безпределно отсрочване в договаряне на съглашението сред двете страни, премеждия с приемането му от английския парламент, довели до оставката на предходния министър председател Тереза Мей, нови парламентарни избори в Обединеното кралство, овакантяване на министри-ветерани и доста диспути дали отцепващата се членка върви към независимост или към бездна.
Но кой в действителност направи Брекзит вероятен?
Това е персона спорна и невписваща се изключително в избрани рамки и граници. Човек, подготвен за война в името на Брекзит, само че с хрумвания за мир в края на пътя.
Борис Джонсън – някогашен кмет на Лондон, някогашен външен министър и неотдавна министър-председател на Обединеното кралство. Английски министър председател с българско малко име и турско родословие. Той е правоприемник на политика и журналиста Али Кемал, който е един от най-активните съперници на войната за самостоятелност на Турция, която избухва преди близо 100 години под водачеството на Кемал Ататюрк. Заради своята позиция Али Кемал е линчуван на площада в Измит през 1922 година Той е една от най-любопитните персони в турската история. В началото на ХХ век емигрира в Лондон, където през 1903 година се дами за британската дама Уилфрид Брун, с която има една щерка и наследник. 10 години по-късно изоставя децата си и още веднъж се завръща в Османската империя, където се дами наново. Децата на Кемал във Англия израстват там при баба си и взимат майчината си фамилия Джонсън. Борис Джонсън е внук на сина на Али Кемал Осман.
Александър Борис Джонсън, роден в Ню Йорк през 1964 година През 2015 година декларира, че ще се откаже от своето американско поданство, с цел да потвърди „ принадлежността си към Англия ”. Година по-късно той остава само гражданин на кралицата.
Днес Бо-Джо, както английските таблоиди назовават Борис Джонсън, стана централна фигура и за медиите, и за членовете на Консервативната партия. След референдума, на който болшинството гласоподава за излизане на Англия от Европейски Съюз, за логически правоприемник на Камерън се смяташе пламенният труженик за „ Брекзит ” и някогашен кмет на Лондон, прочут с ексцентричния си политически жанр. Той се застъпва за връщане на партията към обичайните полезности и за ниски налози.
Мей назначи Джонсън за външен министър, само че той бързо притегли вниманието към себе си поради необятно подложени на критика позиции, както и поради поредност от дипломатически гафове. Борис Джонсън стана все по-неудобен за държавната тактика за Брекзит.
Харизматичен и известен измежду елементарните консерватори, той поддържа публичния си имидж, като написа ежеседмични публикации във вестник „ Дейли Телеграф “.
Но 56-годишният ексцентрик си завоюва също доста врагове в партията поради своето държание. През 2018 година след 25-годишен брак той се раздели с втората си брачна половинка, а по-късно заживя с новата си другарка. Джонсън отслабна и отряза русата си коса.
По специалност е публицист и е разгласил няколко книги. Учил е в Итън и Оксфорд. През студентските си години в Оксфорд е членувал в извънредно затворения клуб „ Бълингдън “ дружно с консерватора Дейвид Камерън. Преди да стане кмет е работил в авторитетните издания “Таймс ” и “Дейли Телеграф ”.
В света на Джонсън рядко става дума за компромис. Не тъй като има вяра, че договарянията би трябвало да завършат с проваляне на едната страна, а тъй като той не се интересува от детайлности.
През 2018 година той се отдръпна като министър на външните работи, с цел да се опълчи на договорката на Мей за Брекзит. В писмото му за оставката се твърди, че Англия е постигнала неприятна договорка поради „ ненужното си подозрение “. Комбинацията от велики изказвания и неправилни обстоятелства е типична за човешките същества.
Джонсън не е, както от време на време се споделя, английски Доналд Тръмп. Разбира се, той споделя с американския президент една посока на публичното въодушевление, пристрастяването към вниманието и безсрамната непочтеност (за Джонсън е общо предписание, че колкото по-пламенно отхвърля, толкоз по-вероятно е да бъде вярно). Но у него няма властнически инстинкти, расизъм и настойчивата настървеност на Тръмп. Той е социално-либерален по характер, задоволително спокоен за свободолюбивата, отворена страна, в която Англия се е трансформирала. /БГНЕС
———————
Анализът е квалифициран от Международния отдел на БГНЕС.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ