Федерико Фелини: Животът е комбинация от магия и паста
На 31 октомври 1993 година в Рим от този свят си отива геният на киното - Фелини.
Фелини се ражда на 20 януари 1920 година в Римини – артистичен град, ситуиран на италианската Адриатическа Ривиера. Римини е прочут и със своите циркове, заели по-късно основно място във филмите на създателя. Плеяда от пъстри и многолики герои изпълва жизнеутвърждаващата и непокорна галактика на Фелини. Клоуни, свещеници, корумпирани аристократи и палячовци от всевъзможен тип са единствено част от облиците, които пресичат цялостното творчество на огромния кинорежисьор, който нито за момент не не помни кой е и от кое място е тръгнал.
Още от дребен Федерико демонстрира изключителни качества на художник. През 1929 година постъпва в гимназията „ Юлий Цезар “, където получава класическо обучение. 17-годишен отпътува за Флоренция, където стартира кариерата си като публицист и карикатурист. През ръцете на бъдещия режисьор минават още редица други специалности, преди да направи своя дебютен филм. Работи като осигурителен сътрудник, като печатар, като дизайнер на витрини, написа скечове за радиото. Дори учи известно време в Юридическия факултет на Римския университет, само че и правото не му е на сърце.
Първите си стъпки в завладяващия свят на десетата муза Фелини прави през 1945 година, когато стартира работа като помощник режисьор при Роберто Роселини.
Федерико Фелини и Бруно Занин по време на фотосите на " Амаркорд ", 1973 година
В дълбоките води на киновселената за първи път Фелини нагазва с дебютния си филм „ Млади и буйни “, в основата на който са мемоари от детството му. Първите му филми „ Белият шейх “ и „ Мамините синчета “ следват неореалистичната традиция – фантазията за по-добър живот, със сянка на безпокойствие по изгубената естетика.
Фелини впечатлява със смелия си самостоятелен почерк, надалеч от всеобщия усет и комерсиализация. Същевременно пленява фена с дълбокия прочувствен заряд, пулсиращ във всеки един от филмите му.
През 1943 година Фелини подписва брак с актрисата Джулиета Мазина, която остава правилен сателит на великия режисьор до сетните му дни. Забележителни в историята на киното остават нейните функции във филми на Фелини като „ Пътят “(1954 г.), „ Измамата “(1955 г.), „ Нощите на Кабирия “ (1957 г.), „ Амаркорд “ (1973 г.).
Фелини и Джулиета Мазини
Реалистичните облици от обществената реалност трогват с чистотата на копнежите си, с фантазиите от детството, с онази необятна и докосваща носталгия по предишното и вярата в бъдещето, с човечността и искреността на усеща и страсти.
Преход в творчеството на Фелини – от предхождащия интервал, характерен за италианския неореализъм, към поредност от така наречен " арт филми ", отбелязва паметната му лента от 1960 година „ Сладък живот “, останала в историята на киното като едно от огромните достижения в изкуството на кинематографията. Филмът е номиниран за " Оскар " в четири категории, в това число за най-хубав режисьор и най-хубав сюжет, печелейки статуетка за най-хубави костюми. Произведението е огромният победител на филмовия фестивал в Кан, където печели наградата „ Златна палма “. Тази година се навършват 60 години от основаването му, а като жест към великия му създател, филмът с Марчело Мастрояни и Анита Екберг ще бъде включен в програмата на 24-ия " София Филм Фест " през март.
Марчело Мастрояни и Анита Екберг в " Сладък живот "
Фелини умира в Рим на 31 октомври 1993 година, няколко месеца откакто получава " Оскар " за повсеместен принос, връчен му от София Лорен и Марчело Мастрояни – неговата пета статуетка след оценките му в категорията за най-хубав чуждоезичен филм за " Пътят " (1954), " Нощите на Кабирия " (1957), " 8 ½ " (1963) и " Амаркорд " (1974).
В памет на гениалния кинорежисьор и киносценарист ви сервира шепа от неговите мъдри мисли и послания за живота и гибелта, за киното и фантазиите:
„ Аз постоянно дирижирам същия филм. Не мога да ги различа един от различен. "
„ Бих желал към края на живота, в оня интервал на кома преди края, на сън, да ми се разкрият тайните на вселената. И след това да се събудя задоволително здрав, с цел да направя филм за това. “
„ В митологията на киното „ Оскар “ е най-голямата премия. Аз нямам потребност от легенди. Моите фантазии и легенди са моят същински живот, а фантазиите са нещата, от които са направени моите филми. “
„ Единствените граници на човешкото създание са границите на неговото въображение. “
„ Киното е остаряла развратница, като цирка и вариетето, която знае по какъв начин да ви предложи разнообразни удоволствия. “
„ Нашите фантазии са нашият автентичен живот. Моите мечти и хрумвания не са моята действителност, а екипът, от който са направени филмите ми. “
Федерико Фелини и Пиер Паоло Пазолини
„ Изкуството е научна интервенция, тъй че в моя случай импровизрирането е в това да имаш ухо и око за нещата, които се случват през времето, до момента в който създаваш изображението. "
„ Пленяват ме хора, които могат да живеят, да бъдат буйни без нерешителност, хора, които безумно ненавиждат и обичат. “
„ Трябва да живеете сферично – в доста направления. Да приемате себе си, подобен какъвто сте, без забрани, да бъдете отворен. “
„ Цензурата е реклама, платена от държавното управление. “
„ Човек съществува само в това, което прави. “
„ Щастието е просто краткотрайно положение, което минава в злощастие. За наше благополучие, то също работи за нас – по различен метод. И всичко е част от карнавала, нали… "
„ Всяко изкуство е автобиографично. Перлата е автобиографията на мидата. “
Ренцо Роселини, Даниел Тоскан дю Плантие и Федерико Фелини по време на фотосите на " Градът на дамите ", 1979 година
Фелини се ражда на 20 януари 1920 година в Римини – артистичен град, ситуиран на италианската Адриатическа Ривиера. Римини е прочут и със своите циркове, заели по-късно основно място във филмите на създателя. Плеяда от пъстри и многолики герои изпълва жизнеутвърждаващата и непокорна галактика на Фелини. Клоуни, свещеници, корумпирани аристократи и палячовци от всевъзможен тип са единствено част от облиците, които пресичат цялостното творчество на огромния кинорежисьор, който нито за момент не не помни кой е и от кое място е тръгнал.
Още от дребен Федерико демонстрира изключителни качества на художник. През 1929 година постъпва в гимназията „ Юлий Цезар “, където получава класическо обучение. 17-годишен отпътува за Флоренция, където стартира кариерата си като публицист и карикатурист. През ръцете на бъдещия режисьор минават още редица други специалности, преди да направи своя дебютен филм. Работи като осигурителен сътрудник, като печатар, като дизайнер на витрини, написа скечове за радиото. Дори учи известно време в Юридическия факултет на Римския университет, само че и правото не му е на сърце.
Първите си стъпки в завладяващия свят на десетата муза Фелини прави през 1945 година, когато стартира работа като помощник режисьор при Роберто Роселини.
Федерико Фелини и Бруно Занин по време на фотосите на " Амаркорд ", 1973 година
В дълбоките води на киновселената за първи път Фелини нагазва с дебютния си филм „ Млади и буйни “, в основата на който са мемоари от детството му. Първите му филми „ Белият шейх “ и „ Мамините синчета “ следват неореалистичната традиция – фантазията за по-добър живот, със сянка на безпокойствие по изгубената естетика.
Фелини впечатлява със смелия си самостоятелен почерк, надалеч от всеобщия усет и комерсиализация. Същевременно пленява фена с дълбокия прочувствен заряд, пулсиращ във всеки един от филмите му.
През 1943 година Фелини подписва брак с актрисата Джулиета Мазина, която остава правилен сателит на великия режисьор до сетните му дни. Забележителни в историята на киното остават нейните функции във филми на Фелини като „ Пътят “(1954 г.), „ Измамата “(1955 г.), „ Нощите на Кабирия “ (1957 г.), „ Амаркорд “ (1973 г.).
Фелини и Джулиета Мазини
Реалистичните облици от обществената реалност трогват с чистотата на копнежите си, с фантазиите от детството, с онази необятна и докосваща носталгия по предишното и вярата в бъдещето, с човечността и искреността на усеща и страсти.
Преход в творчеството на Фелини – от предхождащия интервал, характерен за италианския неореализъм, към поредност от така наречен " арт филми ", отбелязва паметната му лента от 1960 година „ Сладък живот “, останала в историята на киното като едно от огромните достижения в изкуството на кинематографията. Филмът е номиниран за " Оскар " в четири категории, в това число за най-хубав режисьор и най-хубав сюжет, печелейки статуетка за най-хубави костюми. Произведението е огромният победител на филмовия фестивал в Кан, където печели наградата „ Златна палма “. Тази година се навършват 60 години от основаването му, а като жест към великия му създател, филмът с Марчело Мастрояни и Анита Екберг ще бъде включен в програмата на 24-ия " София Филм Фест " през март.
Марчело Мастрояни и Анита Екберг в " Сладък живот "
Фелини умира в Рим на 31 октомври 1993 година, няколко месеца откакто получава " Оскар " за повсеместен принос, връчен му от София Лорен и Марчело Мастрояни – неговата пета статуетка след оценките му в категорията за най-хубав чуждоезичен филм за " Пътят " (1954), " Нощите на Кабирия " (1957), " 8 ½ " (1963) и " Амаркорд " (1974).
В памет на гениалния кинорежисьор и киносценарист ви сервира шепа от неговите мъдри мисли и послания за живота и гибелта, за киното и фантазиите:
„ Аз постоянно дирижирам същия филм. Не мога да ги различа един от различен. "
„ Бих желал към края на живота, в оня интервал на кома преди края, на сън, да ми се разкрият тайните на вселената. И след това да се събудя задоволително здрав, с цел да направя филм за това. “
„ В митологията на киното „ Оскар “ е най-голямата премия. Аз нямам потребност от легенди. Моите фантазии и легенди са моят същински живот, а фантазиите са нещата, от които са направени моите филми. “
„ Единствените граници на човешкото създание са границите на неговото въображение. “
„ Киното е остаряла развратница, като цирка и вариетето, която знае по какъв начин да ви предложи разнообразни удоволствия. “
„ Нашите фантазии са нашият автентичен живот. Моите мечти и хрумвания не са моята действителност, а екипът, от който са направени филмите ми. “
Федерико Фелини и Пиер Паоло Пазолини
„ Изкуството е научна интервенция, тъй че в моя случай импровизрирането е в това да имаш ухо и око за нещата, които се случват през времето, до момента в който създаваш изображението. "
„ Пленяват ме хора, които могат да живеят, да бъдат буйни без нерешителност, хора, които безумно ненавиждат и обичат. “
„ Трябва да живеете сферично – в доста направления. Да приемате себе си, подобен какъвто сте, без забрани, да бъдете отворен. “
„ Цензурата е реклама, платена от държавното управление. “
„ Човек съществува само в това, което прави. “
„ Щастието е просто краткотрайно положение, което минава в злощастие. За наше благополучие, то също работи за нас – по различен метод. И всичко е част от карнавала, нали… "
„ Всяко изкуство е автобиографично. Перлата е автобиографията на мидата. “
Ренцо Роселини, Даниел Тоскан дю Плантие и Федерико Фелини по време на фотосите на " Градът на дамите ", 1979 година
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ