Сливен е спасен от ордите на Шевкет паша благодарение на Митрополит Серафим
На 3 юни 1873 година в Сливен тържествено бил посрещнат дядо Серафим - освен първи епископ на града и епархията, само че и знак на възродената след петвековно обезличаване българска православна черква. В книгата си “И стана ден” писателят Цончо Родев опис-ва това събитие в детайли. Младежи, качени на коне,
посрещнали госта чак
в Чаирлийската кория,
за да го съпроводят
като почетна стража
Улиците на града още от мрачно преливали от празнична шум и суматоха. Улицата към църквата била застлана с чемшир и цветя, а двугласен хор от възпитаници, които даскал Чинтулов самичък избирал по гласовете им, запял специфичен химн, написан и пригоден към музика от самия стихотворец. “Н. Преосвещенство, предводим от голям брой свещеници, паралелно подредени..., заведе ся с песни от учениците в черкова, гдето Дядо епископ слезе да отслужи вечернята. Народ, мъже и дами, попълни черковата дотолкова, щото и яйце да хвърли человек, нямаше где да падне”, по този начин споделя за събитието в. “Право”.
Правнукът на митрополит Серафим - Георги Хаджипетров, с изключителна деликатност и топлина споделя за своя прославен прародител в родословната книга, която е написал. (Откъс от нея е оповестен във в. “Сливен”, 2004 г.).
Но по какъв начин по този начин правнук,
нали владиците не се женят?
Екзарх Антим I направил за Серафим първото и само до през днешния ден изключение в каноническите правила на Църквата, съгласно които женени или овдовели свещеници не могат да бъдат ръкополагани за владици. Екзархът имал, наподобява, задоволително учредения за това свое решение, когато при започване на 1873 година в Цариград ръкоположил за митрополит прелюдия към този момент в архимандритско достолепие някогашен духовник и овдовял пловдивски духовник, а преди този момент - съвместен и килиен преподавател, ученик на Христаки Павлович и на Свищовското свещеническо учебно заведение, младо цариградско гайтанджийче, пирдопчанчето Златан Груев. Това станало поради огромните му заслуги в Пловдив по време на битките за българско учебно заведение и българска черква през тежките на изпитни години от 1839 до1869 година
В фамилната история на Серафим има покъртителни моменти. Съпругата му, презвитера Ана от Златица, родила в Пловдив през 1865 година четвъртата си дъщеря Цветанка, само че не можала да й се порадва, тъй като скоро след раждането умряла. Почти по същото време с дете се сдобила и първородната й щерка Анастасия. Така лелята на Цветанка и племенницата Фани (Теофана) станали млечни сестри
и майката на Фани
откърмила и
своето сестриче,
заедно с щерка си
А ориста на поп Златан му отредила тежкия чоп да бъде татко и майка за четири невръстни деца - 11-годишния Любомир, 5-годишната Марийка, 2-годишната Райничка и пеленачето Цветанка. Голяма взаимна обич и обвързаност имало сред сливенския епископ и рожбите му и те личат във всеки ред на непокътнатата преписка. Децата пораснали, задомили се и се пръснали из България, само че той постоянно им написа писма, в които, по стародавен фасон, се обръща към тях с думите: “Драги ми рожби, господин Георги и Марийка!”. Така, на “Вие”, той се обръщал до дъно и към зетьовете си: “Г-н Георги, господин Стефан, господин Минчо...”
Паметникът на митрополит Серафим в Сливен
Митрополит Серафим идва в Сливен в неспокойни времена, а хората тук от много време са горди, свободолюбиви и патриоти.
държавния списък в Сливен
е съхраняват писмата на
сливенския епископ
до екзарх Антим I,
които са исторически извор за събитията по време на Априлското въстание в този край. В тях той дава сведения за бойния път и състава на четата на Стоил челник, за настроението на популацията, за насладата, въодушевлението, вярата... След което идват паниката, покрусата и отчаянието от погромите и насилията на турските войски и башибозуци. Дядо Серафим не го сдържа да седи и да чака, той потегля да обиколя епархията си, да окуражи, да утеши хората. Замръква в Ямбол и цяла нощ къщата, в която нощува, е замервана с камъни. На 26 (13) май през нощта Шевкет паша потегля към родното си село Бояджик - към 1300 поданици, 260 къщи. На млади години направил опит да отвлече хубавата Йова, само че брат й Кольо Попов едвам не го умъртвил. Затова пашата с такова настървение се нахвърля на селото. Бояджик е извърнат в огън и пепел, съгласно отчета на митрополит Серафим,
към 200 семейства
а избити “из корен”
В писмата си първосвещеникът оповестява, че Шевкет паша имал депеша от одринския сердар Абдул Керим паша да съсипе още седем села, а и Сливен също, тъй като там “всички били комити”...
Какви ли са били дните и нощите на беловласия епископ по това време, когато отвред идвали и му донасяли за убити, посечени, поругани, изгорени... Никой не знае. Историята обаче помни, че в 1876 година сливенският архиерей избавил града от сеч и заличаване от ордите на Шевкет паша. Историята звучи като легенда. Бащата поръчал да облекат в празнични облекла 11-годишната Цветанка и като я хванал за ръка, излязъл вън от града, по пътя откъм с. Бояджик, откъдето се очаквали 20-хилядни пълчища, отпред с Шевкет паша. Проснал се по очи пред него и дълго го молил да пощади града и хората му. Дядо Серафим споделил на пашата, че е подготвен да одобри потурчването на най-малката си щерка против спасението на града и пет околни села. Как е реагирал турският паша? Стреснал ли се е, трогнал ли се е от това извънредно предложение? Турчинът високомерно декларирал, че щом един папаз (поп) дава личната си щерка на правоверните за спасението на града, той, Шевкет, няма да закача Сливен и селата. И не желае момичето.
Владиката не вярвал доста на поганска дума и траял да праща на екзарха писма - отчети за турските зверства, за грабежите, за палежите.... И да моли за бърза и действена отбрана. Юджин Скайлер, откакто посещава два месеца по-късно тези места и вижда пръснатите по полето човешки черепи и кости, в отчета си до американското държавно управление изрича персоналното си удивление: “пресветлият Сливенски митрополит Серафим е посетил Шевкет паша и паднал на колене. Духовни водачи като настоящия в Ислиме (Сливен) историята рядко познава “.
В дописка Макгахан също написа: “Град Сливен за малко е избягал ориста на Батак. Шевкет паша бил решен напълно да го унищожи и в случай че осъществяването на неговия проект е било предотвратено, това е единствено с помощта на българския епископ”.
Стефан Панаретов превежда писмата на Серафим и по този начин, с достоверни свидетелства, среща британската общност с жестокостите, осъществени от османците.
След побягването на турците от Сливен в края на декември 1877 година в града настъпва безпорядък, някои “по-ачигьоз патриоти” се разшетват да разрушават джамии, да ограбват турските къщи и добитък... За въдворяването на реда се постанова избирането на краткотрайна администрация. Владиката Серафим става първият кмет на града.
На него, дето би трябвало да приканва към примирение и самообладание, му се постанова да разпраща из града голям брой доброволни пандури (общински стражари), които да хващат обирджиите и да изземват от тях заграбеното. На 16 (4) януари 1878 година сливналии, отпред със своя митрополит, посрещат съветските освободители в местността “Харманите”.
В своите отговорности
ато кмет владиката предлага
радът да поеме
зхранването на войската
Веднага са открити пространства за Губернски съд и Съдебен съвет, назначени са български санитарки в съветската болница. Митрополит Серафим написа писмо до княз Черказки за освобождението на заточеници от своята епархия. През 1879 година по негова поръчка арх. Марин Юруков изготвя архитектурно-строителния проект на новото градско учебно заведение (няколко години по-късно владиката ще постави главния камък и на девическото учебно заведение “Хаджи Мина Пашов”).
През октомври 1878 година в Сливен е учредено първото в България сдружение “Червен кръст” и негов ръководител е дядо Серафим. Целта е събирането на дарения за болните и за болница. Работа, с която се нагърбват свещениците по енориите.
Любимият на сливенци епископ умира на 11 август 1896 година, заровен е в двора на катедралния храм “Св. Димитър”.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
посрещнали госта чак
в Чаирлийската кория,
за да го съпроводят
като почетна стража
Улиците на града още от мрачно преливали от празнична шум и суматоха. Улицата към църквата била застлана с чемшир и цветя, а двугласен хор от възпитаници, които даскал Чинтулов самичък избирал по гласовете им, запял специфичен химн, написан и пригоден към музика от самия стихотворец. “Н. Преосвещенство, предводим от голям брой свещеници, паралелно подредени..., заведе ся с песни от учениците в черкова, гдето Дядо епископ слезе да отслужи вечернята. Народ, мъже и дами, попълни черковата дотолкова, щото и яйце да хвърли человек, нямаше где да падне”, по този начин споделя за събитието в. “Право”.
Правнукът на митрополит Серафим - Георги Хаджипетров, с изключителна деликатност и топлина споделя за своя прославен прародител в родословната книга, която е написал. (Откъс от нея е оповестен във в. “Сливен”, 2004 г.).
Но по какъв начин по този начин правнук,
нали владиците не се женят?
Екзарх Антим I направил за Серафим първото и само до през днешния ден изключение в каноническите правила на Църквата, съгласно които женени или овдовели свещеници не могат да бъдат ръкополагани за владици. Екзархът имал, наподобява, задоволително учредения за това свое решение, когато при започване на 1873 година в Цариград ръкоположил за митрополит прелюдия към този момент в архимандритско достолепие някогашен духовник и овдовял пловдивски духовник, а преди този момент - съвместен и килиен преподавател, ученик на Христаки Павлович и на Свищовското свещеническо учебно заведение, младо цариградско гайтанджийче, пирдопчанчето Златан Груев. Това станало поради огромните му заслуги в Пловдив по време на битките за българско учебно заведение и българска черква през тежките на изпитни години от 1839 до1869 година
В фамилната история на Серафим има покъртителни моменти. Съпругата му, презвитера Ана от Златица, родила в Пловдив през 1865 година четвъртата си дъщеря Цветанка, само че не можала да й се порадва, тъй като скоро след раждането умряла. Почти по същото време с дете се сдобила и първородната й щерка Анастасия. Така лелята на Цветанка и племенницата Фани (Теофана) станали млечни сестри
и майката на Фани
откърмила и
своето сестриче,
заедно с щерка си
А ориста на поп Златан му отредила тежкия чоп да бъде татко и майка за четири невръстни деца - 11-годишния Любомир, 5-годишната Марийка, 2-годишната Райничка и пеленачето Цветанка. Голяма взаимна обич и обвързаност имало сред сливенския епископ и рожбите му и те личат във всеки ред на непокътнатата преписка. Децата пораснали, задомили се и се пръснали из България, само че той постоянно им написа писма, в които, по стародавен фасон, се обръща към тях с думите: “Драги ми рожби, господин Георги и Марийка!”. Така, на “Вие”, той се обръщал до дъно и към зетьовете си: “Г-н Георги, господин Стефан, господин Минчо...”
Паметникът на митрополит Серафим в Сливен
Митрополит Серафим идва в Сливен в неспокойни времена, а хората тук от много време са горди, свободолюбиви и патриоти.
държавния списък в Сливен
е съхраняват писмата на
сливенския епископ
до екзарх Антим I,
които са исторически извор за събитията по време на Априлското въстание в този край. В тях той дава сведения за бойния път и състава на четата на Стоил челник, за настроението на популацията, за насладата, въодушевлението, вярата... След което идват паниката, покрусата и отчаянието от погромите и насилията на турските войски и башибозуци. Дядо Серафим не го сдържа да седи и да чака, той потегля да обиколя епархията си, да окуражи, да утеши хората. Замръква в Ямбол и цяла нощ къщата, в която нощува, е замервана с камъни. На 26 (13) май през нощта Шевкет паша потегля към родното си село Бояджик - към 1300 поданици, 260 къщи. На млади години направил опит да отвлече хубавата Йова, само че брат й Кольо Попов едвам не го умъртвил. Затова пашата с такова настървение се нахвърля на селото. Бояджик е извърнат в огън и пепел, съгласно отчета на митрополит Серафим,
към 200 семейства
а избити “из корен”
В писмата си първосвещеникът оповестява, че Шевкет паша имал депеша от одринския сердар Абдул Керим паша да съсипе още седем села, а и Сливен също, тъй като там “всички били комити”...
Какви ли са били дните и нощите на беловласия епископ по това време, когато отвред идвали и му донасяли за убити, посечени, поругани, изгорени... Никой не знае. Историята обаче помни, че в 1876 година сливенският архиерей избавил града от сеч и заличаване от ордите на Шевкет паша. Историята звучи като легенда. Бащата поръчал да облекат в празнични облекла 11-годишната Цветанка и като я хванал за ръка, излязъл вън от града, по пътя откъм с. Бояджик, откъдето се очаквали 20-хилядни пълчища, отпред с Шевкет паша. Проснал се по очи пред него и дълго го молил да пощади града и хората му. Дядо Серафим споделил на пашата, че е подготвен да одобри потурчването на най-малката си щерка против спасението на града и пет околни села. Как е реагирал турският паша? Стреснал ли се е, трогнал ли се е от това извънредно предложение? Турчинът високомерно декларирал, че щом един папаз (поп) дава личната си щерка на правоверните за спасението на града, той, Шевкет, няма да закача Сливен и селата. И не желае момичето.
Владиката не вярвал доста на поганска дума и траял да праща на екзарха писма - отчети за турските зверства, за грабежите, за палежите.... И да моли за бърза и действена отбрана. Юджин Скайлер, откакто посещава два месеца по-късно тези места и вижда пръснатите по полето човешки черепи и кости, в отчета си до американското държавно управление изрича персоналното си удивление: “пресветлият Сливенски митрополит Серафим е посетил Шевкет паша и паднал на колене. Духовни водачи като настоящия в Ислиме (Сливен) историята рядко познава “.
В дописка Макгахан също написа: “Град Сливен за малко е избягал ориста на Батак. Шевкет паша бил решен напълно да го унищожи и в случай че осъществяването на неговия проект е било предотвратено, това е единствено с помощта на българския епископ”.
Стефан Панаретов превежда писмата на Серафим и по този начин, с достоверни свидетелства, среща британската общност с жестокостите, осъществени от османците.
След побягването на турците от Сливен в края на декември 1877 година в града настъпва безпорядък, някои “по-ачигьоз патриоти” се разшетват да разрушават джамии, да ограбват турските къщи и добитък... За въдворяването на реда се постанова избирането на краткотрайна администрация. Владиката Серафим става първият кмет на града.
На него, дето би трябвало да приканва към примирение и самообладание, му се постанова да разпраща из града голям брой доброволни пандури (общински стражари), които да хващат обирджиите и да изземват от тях заграбеното. На 16 (4) януари 1878 година сливналии, отпред със своя митрополит, посрещат съветските освободители в местността “Харманите”.
В своите отговорности
ато кмет владиката предлага
радът да поеме
зхранването на войската
Веднага са открити пространства за Губернски съд и Съдебен съвет, назначени са български санитарки в съветската болница. Митрополит Серафим написа писмо до княз Черказки за освобождението на заточеници от своята епархия. През 1879 година по негова поръчка арх. Марин Юруков изготвя архитектурно-строителния проект на новото градско учебно заведение (няколко години по-късно владиката ще постави главния камък и на девическото учебно заведение “Хаджи Мина Пашов”).
През октомври 1878 година в Сливен е учредено първото в България сдружение “Червен кръст” и негов ръководител е дядо Серафим. Целта е събирането на дарения за болните и за болница. Работа, с която се нагърбват свещениците по енориите.
Любимият на сливенци епископ умира на 11 август 1896 година, заровен е в двора на катедралния храм “Св. Димитър”.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ