СВОБОДА означава да не си траеш, да знаеш какво искаш и да ти пука
На 3 март 1878 година е подписан Санстефанският кротичък контракт, който съживява Третата българска страна в бленуваните ѝ граници - Мизия, Тракия и Македония. Националният блян небрежно е разрушен обаче, поради секрети контракти на Великите сили преди Освободителната руско-турска война, само че продължава да живее в сърцата на милиони българи.
Днес мнозина ще приказват за предишното, за поробителите и освободителите, за саможертвата на опълченците, за трагичната орис на народа, останал измамен, тъй като не е знаел, че борбата за свободата не свършва с последния артилерийски залп, а точно тогава стартира.
Днес ще има похвални слова и исторически възстановки. Вероятно ще има и прочит на настоящите зависимости, в които страната е оплетена, както и на огромните кавги, които хабят публичната сила и ни насочват в блатото на деструктивното. Но с цел да бъдем по-свободни като общество, би трябвало да бъдем по-свободни като персони. Трябва да стартираме отнякъде.
Най-трудно е точно да стартираме от самите нас.
Уви, това няма да стане със ски спускания в носии, помпозни речи, закичване на трибагреници по балконите, салюти по площадите и мощни кръчмарски поздрави. Това ще стане по единствения вероятен и прочут на цивилизацията метод – посредством по-добро обучение, просвета, възпитаване на почитание.
Когато си просветен, ти не следваш сляпо – всички тези мними проповедници на ненавист и благополучие, всички тези кандидати за власт, въздействие и популярност, които се демонстрират на екрана. Когато имаш просвета, ти не я използваш като оръжие против другите, а като прозорец към света. Когато проявяваш почитание, демонстрират почитание и към теб.
Свободата значи преди всичко самоуважение, а не манифестация на кухо самочувствие и материални полезности. Свободата е дух, а не първокласна кола, златно украшение, богат дом, скъпи облекла..
Свободата значи да правиш каквото поискаш, стига да не пречиш на другите. Означава право на избор, а не налагане на личното ти мнение като само годно. Свободата значи отговорност - ето за какво мнозина се опасяват от нея.
Тя изисква всекидневна отбрана – от това да отстояваш мнение до това да сигнализираш за зейналата шахта пред блока, вместо да я заобикаляш. Да не си затваряш очите за проблемите, а да се изправяш против тях. Да не казваш „ Не мога “ и „ Няма да стане “.
Неотдавна в обществените мрежи се въртеше фотографията на скитник от градската читалня в София, който обожава международните класици и подвързва с вестници книгите, с цел да не ги измачка. Венци няма къде да живее, само че е направил избор да остане човек – прехранва се с продажба на мартеници, като носач, всевъзможни дребни работи и не желае подаяния, а работа. Ето това е независимост, даже в много затруднено състояние.
Свобода е да правиш осведомен избор за кого и защо гласуваш, независимост е да знаеш защо работиш и какво искаш да постигнеш, независимост е да избираш какви филми да гледаш и какви заведения да посещаваш. Да не си траеш. Да питаш. Да се бунтуваш. Да разчиташ на себе си.
Живеем във времена на радикални хрумвания, подправени вести и изкуствено опълчване. Времена на затворени граници и затворени сърца, в които непознатите, непознатите и другите са врагове, даже да живеят на горния етаж. Дори да стачкуват под прозорците ни. Разединението и пренебрежението в едно общество са алената лампа на не-свободата, която нормално води до боязън.
Свободата е тъкмо противоположното – тя е храброст. Грижа. Тя е да ти пука в действителност. За теб, за твоето семейство, блок, квартал, град, страна... Честит празник и бъдете смели.
Автор: Виктория Димова
Днес мнозина ще приказват за предишното, за поробителите и освободителите, за саможертвата на опълченците, за трагичната орис на народа, останал измамен, тъй като не е знаел, че борбата за свободата не свършва с последния артилерийски залп, а точно тогава стартира.
Днес ще има похвални слова и исторически възстановки. Вероятно ще има и прочит на настоящите зависимости, в които страната е оплетена, както и на огромните кавги, които хабят публичната сила и ни насочват в блатото на деструктивното. Но с цел да бъдем по-свободни като общество, би трябвало да бъдем по-свободни като персони. Трябва да стартираме отнякъде.
Най-трудно е точно да стартираме от самите нас.
Уви, това няма да стане със ски спускания в носии, помпозни речи, закичване на трибагреници по балконите, салюти по площадите и мощни кръчмарски поздрави. Това ще стане по единствения вероятен и прочут на цивилизацията метод – посредством по-добро обучение, просвета, възпитаване на почитание.
Когато си просветен, ти не следваш сляпо – всички тези мними проповедници на ненавист и благополучие, всички тези кандидати за власт, въздействие и популярност, които се демонстрират на екрана. Когато имаш просвета, ти не я използваш като оръжие против другите, а като прозорец към света. Когато проявяваш почитание, демонстрират почитание и към теб.
Свободата значи преди всичко самоуважение, а не манифестация на кухо самочувствие и материални полезности. Свободата е дух, а не първокласна кола, златно украшение, богат дом, скъпи облекла..
Свободата значи да правиш каквото поискаш, стига да не пречиш на другите. Означава право на избор, а не налагане на личното ти мнение като само годно. Свободата значи отговорност - ето за какво мнозина се опасяват от нея.
Тя изисква всекидневна отбрана – от това да отстояваш мнение до това да сигнализираш за зейналата шахта пред блока, вместо да я заобикаляш. Да не си затваряш очите за проблемите, а да се изправяш против тях. Да не казваш „ Не мога “ и „ Няма да стане “.
Неотдавна в обществените мрежи се въртеше фотографията на скитник от градската читалня в София, който обожава международните класици и подвързва с вестници книгите, с цел да не ги измачка. Венци няма къде да живее, само че е направил избор да остане човек – прехранва се с продажба на мартеници, като носач, всевъзможни дребни работи и не желае подаяния, а работа. Ето това е независимост, даже в много затруднено състояние.
Свобода е да правиш осведомен избор за кого и защо гласуваш, независимост е да знаеш защо работиш и какво искаш да постигнеш, независимост е да избираш какви филми да гледаш и какви заведения да посещаваш. Да не си траеш. Да питаш. Да се бунтуваш. Да разчиташ на себе си.
Живеем във времена на радикални хрумвания, подправени вести и изкуствено опълчване. Времена на затворени граници и затворени сърца, в които непознатите, непознатите и другите са врагове, даже да живеят на горния етаж. Дори да стачкуват под прозорците ни. Разединението и пренебрежението в едно общество са алената лампа на не-свободата, която нормално води до боязън.
Свободата е тъкмо противоположното – тя е храброст. Грижа. Тя е да ти пука в действителност. За теб, за твоето семейство, блок, квартал, град, страна... Честит празник и бъдете смели.
Автор: Виктория Димова
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ