На 3 декември 1967 г. между съветската страна и България

На 3 декември 1967 година сред руската страна и България е подписана конвенция за образуване на взаимен дърводобив в Република Коми АССР. На 8 февруари 1968 година в Усогорск (несъществуващо още като населено място място) идва първата група български жители. Поетапно в тайгата се построяват четири селища – Усогорск, Междуреченск, Горни Мезен и Благоево, и надлежно четири горскопромишлени предприятия (ГПП) със същите наименования. Държавно стопанско обединение „ Дърводобив и строителство “ е развивало дейностите по дърводобив и строителство в Коми АССР до 1992 година, само че те завършват дефинитивно през 1994 година До 1985 година през Коми АССР минават над 100 хиляди български жители. С Постановление на Министерски съвет № 2 от 21.І.1980 година е организиран и въпросът за освобождение от работа в България на всички искащи да заминат в Коми, като местата им се пазят. Най-напред е построено предприятието в Усогорск, а по-късно в Благоево, Междуреченск и Горни Мезен. От българските строители са издигнати също 7700 км горски пътища в тайгата, 167 000 кв. м жилищна повърхност за 20 000 наши и руски жители, топлоцентрали, 4 общообразователни учебни заведения за възпитаници, 4 детски градини за 1400 деца, една болница, три здравни пункта и доста заведения за публично хранене. За поддържане и запазване на техниката са издигнати ремонтни фабрики и топли гаражи. В Североизточна България пък са построени дървопреработвателни фабрики за комска дървесина. Така на територията на Коми АССР е построен мощен дърводобивен комплекс със съответната софтуерна и социално-битова инфраструктура. Българите дърводобивници в Коми АССР се заемат да облагородяват средата, в която живеят, поддържат свои битови и културни обичаи. Създадена е необятна комерсиална мрежа – 32 магазина, 15 столови, 6 сладкарници, 11 павилиона, 4 хлебопекарни, 4 цеха за произвеждане на безалкохолни питиета и други търговски обекти. Специални грижи се поставят за служащите в гората – секачи и товарачи. Всяка бригада има своя кухня, която сервира топъл обяд и топъл чай. В дървените къщички с отоплителни печки, ситуирани до сечищата, служащите се преобличат и почиват. Били проведени четири свинеферми за ритмично обезпечаване с месо. Спазвали са се и някои нашенски обичаи – хората си купували прасе и със съответните ритуали го подготвяли за групова софра по разнообразни празнични мотиви. На брега на пълноводната река Вашка от боров материал построяват огромна вила в битов жанр и я назовават „ България ” – знак на българо-съветската дружба. За обслужването на жителите в трите селища са издигнати и обзаведени битови комбинати, които дават шивашки, ремонтни, бръснаро-фризьорски и други разнородни услуги. Към 350 български дърводобивници са следвали задочно в руски висши образователни заведения. Медицинското обслужване също било на положително равнище. В Благоево, Междуреченск и Верхнеезенск работят здравни служби, а в Усогорск – обединена болница с 80 места за българите и поделение за руските жители. Една от най-ниските температури, маркирана в годините, когато нашенците са били там, е през зимата на 1978-1979 година – минус 53 градуса. Но при температури под минус 30-35 градуса никой не е можел да работи навън. Много нашенци си довеждат в родината рускини за булки. Дори е имало такава приказка „ Отиде в Коми за „ Волга “, а се върна с Олга ”.