Томас Ботелие: Западът е пряк участник в усилията на Украйна да победи
На 29 декември 1940 година преди японската офанзива против Пърл Харбър и фактическото включване на Съединените щати във Втората международна война президентът Франклин Рузвелт прави послание към американските жители в опит да ги притегли на своя страна за гигантска по мащаб стратегия за помощ на съдружниците на Америка против нацистка Германия и Япония. " Ние би трябвало да сме огромният боеприпас на демокрацията ", споделя тогава Рузвелт.
Президентът приготвя почвата за това от близо две години - в речта си за положението на съюза на 4 януари 1939-а той декларира, че възможна експанзия против приятелски на Америка страни би означавала опасност и за Съединените щати. Но има доста разнообразни от войната способи за противопоставяне.
Американското общество остава разграничено по въпроса. На 11 март 1941 година въпреки всичко влиза в действие законът " Заем-Наем ", според който Съединените щати стартират всеобщо да създават и да дават на членките на антихитлеристката коалиция храни, първични материали, техника, оръжия и голям брой други артикули за десетки милиарди долари. Съветският съюз също става бенефициент, откакто е атакуван от нацистка Германия.
Така съдружниците се бият за своите и за американските ползи, а Вашингтон си заплаща, с цел да стои настрани - чак до японската офанзива на Хаваите.
Днес тази история в известна степен се повтаря . Получателка на американска военновременна помощ е Украйна. Президентът Джо Байдън не желае директен конфликт с Русия, а програмата " Заем-Наем " за Украйна и за помагащите страни от Източна и Централна Европа е на стойност 33 милиарда $, близо две трети от които за оръжия, бойна техника и муниции. Очаква се Конгресът до утвърди даже бюджет от 40 милиарда $ .
Приликите и разликите сред истинския и настоящия закон „ Заем-Наем “ разяснява пред БНР доктор Томас Ботелие - нидерландски историк , който работи в Парижкия институт за политически науки.
" Предназначението им е сходно, само че има разлики в някои основни елементи. Първата стратегия " Заем-Наем " е по закон, признат през март 1941-а, т.е. през първите години на Втората международна война, само че преди Съединените щати да бъдат въвлечени в нея. За първи път със закон се упълномощава американският президент да заема, да отдава чартърен или напряко да подарява всичко, което попада в категорията " отбранителни артикули ", на която и да било жизненоважна за ползите на Съединените щати страна.
" Отбранителна стока " е могло да бъде безусловно всичко - от оръжия до принадлежности. Но също първични материали, като нефт, и даже хранителни артикули . Те в действителност са били измежду най-мащабните военновременни дарения за съдружниците. Във Англия най-популярни са били доставките на яйца на прахуляк. Съветският съюз пък е получавал големи количества войнишки ботуши.
По същия метод и в този момент се позволяват доставки на каквито и да било " отбранителни артикули ". Но този закон е по-специфичен. Бенефициентите към този момент не са всички значими за американските ползи страни, а единствено Украйна и страните от Централна и Източна Европа , които са наранени от съветската война. Това значи, че в случай че Полша да вземем за пример изпрати оръжия на Украйна и не може да компенсира дефицита за личната си защита, Съединените щати могат да запълнят празнината.
С този закон " Заем-Наем " за отбрана на украинската народна власт се преодоляват някои ограничавания, въведени през Студената война върху американския експорт на оръжия и изобщо за даване на помощ зад граница - като да вземем за пример оптималния период за отдаване чартърен. Той става - до момента в който не свърши войната. "
Колко ще коства всичко това на Украйна? Знаем, че " Заем-Наем " през Втората международна война е означавал, че след успеха Америка е взимала назад единствено оживели артикули или техника, които не са били нужни повече на съдружниците, имало е реверсивен " Заем-Наем ", а също така е продавала на съдружниците доставена след успеха техника с голяма отстъпка от цената против безлихвени заеми.
" Принципната концепция на " Заем-Наем " и в този момент е, че не се изисква погашение. От Украйна не се чака да си заплати в бъдеще за предоставената й помощ. И това е доста значимо, тъй като страната към този момент е опустошена и няма задоволително пари.
Има една огромна разлика обаче с истинския " Заем-Наем " , и тя е доста значима - че той е включвал финансиране и на производството на тези така наречен отбранителни артикули. Много значима, тъй като това трансформира Съединените щати в арсенала на демокрацията, както е споделил президентът Франклин Рузвелт в края на 1940 година, представяйки проекта си за помощ за съдружниците.
" Заем-Наем " за Украйна не включва финанси за произвеждане . Помощта с оръжия досега е от запасите на американските и на европейските въоръжени сили , които от години са по складовете. Тези ресурси обаче в един миг ще се изчерпят и тогава, в случай че желаят и се постанова да продължат доставките за Украйна, западните сили ще би трябвало да преминат към конвейерно произвеждане.
Това няма да е лесна работа. Защото западната отбранителна индустрия, изключително тук в Европа, няма потенциал за всеобщо произвеждане . Компаниите от този бранш, също като всички останали, се борят с инфлационната и със стоковата рецесия. И не е ясно дали биха могли да се оправят с увеличение на индустриалния им потенциал. А проектите даже на държавното управление с най-големи разноски за защита - американското - не плануват да помогне и за това. "
Затова и мащабите на помощта за Украйна в този момент и тази за съдружниците през Втората международна война са несравними...
" Абсолютно! Оригиналната " Заем-Наем " беше най-голямата стратегия за задгранична помощ в историята . Почти 3 пъти по-голяма е била като безспорна стойност на средствата от Плана " Маршал " за възобновяване на западноевропейските стопански системи при започване на Студената война. По " Заем-Наем " е предоставена помощ общо за 32 и половина милиарда $ (еквивалентът на към 600 милиарда през днешния ден - бел. ред.). Това се е равнявало на 15 до 20 % от брутния вътрешен артикул на Съединените щати тогава. Гигантска сума! "
Да се върнем към войната в Украйна - доста сериозен спор се води в световен мащаб дали снабдяването на украинците с толкоз оръжия не значи към този момент яростна проксивойна. Вие на коя страна на разногласието сте?
" Лично аз не бих я нарекъл проксивойна . Проблемът с този термин е, че преди всичко " прокси " на британски език допуска някой представител или прокурист да извършва нарежданията на някой принципал, в случай че мога да се изразя жаргонно. Адвокат в правосъден развой или фирмен чиновник, сключващ бизнес договорка - това са проксита. Ако тази война е проксивойна, това би означавало, че украинците извършват нареждания на Запада . Не е заслужено да се твърди това - поради храбрата им опозиция против нападателите.
От морална позиция не е почтено да се назовава по този начин. Но и от аналитична също. Защото " война на марионетки " е термин от Студената война . За първи път той беше употребен, с цел да се опише какво правеха американците във Виетнам. Тази война е доста по-различна - доста по-интензивни са бойните дейности и в доста аспекти си е обичаен спор сред две страни - с огромни бойни подразделения и с огромни борби, вместо партизански конфликти.
За да разберем каква е тъкмо ролята на западните съдружници на Украйна в тази война, по-добре да разсъждаваме с терминологията от 40-те години на ХХ век, и по-специално за закона " Заем-Наем ". Имам поради това, че се употребяват всички вероятни способи, без военни дейности, в помощ на съдружниците. Тогава, през 40-те тези способи са се употребявали в помощ на Англия, Гърция, Китай и изключително на Съветския съюз, с цел да победят нацистите, японците и италианците.
Затова, считам, че думата " прокси " не е задоволително мощна, с цел да опише какъв брой надълбоко ни замесва оръжейната помощ в украинската война . Украинците се борят със западни оръжия. Значи всъщност Западът е директен участник в напъните им да победят . "
" Въоръжавайте Британия и удължете войната ", " Заем-Наем - загуба на живот ", " Защо не мир с Хитлер? " Това са лозунги от една проява в Ню Йорк през юли 1941-а, фотоси от която обикалят тези дни в Туитър. Шокиращо познато звучи поради лозунгите на тип политици в нашата част на Европа, а и във вашата. Те считат, че въоръжаването на Украйна попречва прекратяването на бойните дейности и ни опълчва директно на Русия. Прави ли са или се заблуждават?
" Бих се съгласил, че страните от НАТО, а също и Швеция и Финландия, вземат участие в спора. Ролята им е основна . По принцип методът, по който хората са склонни да разсъждават за войната, е, че не са страна по нея, в случай че не вземат участие в бойните дейности. Но нещата не са по този начин черно-бели. Тъй като се употребяват техните оръжия, натовските страни, в това число централно и източноевропейските, в действителност са директно забъркани . Та те са арсеналът на Украйна! Осигуряват й прерогативи, до каквито съперникът - руснаците - нямат достъп.
Дали това допуска войната да се проточи и надлежно да бъде по-кървава? От стратегическа позиция бих споделил, че военната помощ не е фактор за това - без значение какъв брой огромна е тя, даже в случай че включва артилерия, бойни самолети и така нататък
Продължителността на един спор зависи от събитията на бойното поле, от хода на военните дейности, от това кой напредва и кой отстъпва. Тези неща вземат решение изхода от една война. И са непредвидими. Съпротивата на украинците сама по себе си удължава спора . Но може ли някой да ги вини за това?! "
През 1941-а Хитлер е изчакал японското нахлуване против Пърл Харбър през декември и тогава е оповестил война на Съединените щати. В този смисъл е противоречиво дали програмата " Заем-Наем " е била една от аргументите за превръщането на две огромни войни - на нацистите в Европа и на японците в Азия - в световен спор. В днешно време Русия очевидно недоволства против въоръжаването на Украйна, само че пък то някак се вписва в пропагандата й - че в действителност се бори против Запада. Дали обаче украинският " Заем-Наем " няма да провокира Путин да предприеме нещо немислимо?
" Труден въпрос е това - какво предизвиква ескалация на една война, изключително подобен вид война . Защото с изключение на военната помощ и хода на бойните дейности, значим фактор е и какви ползи на враждуващите страни са сложени на карта. За Украйна явно това е самото й битие като народ и като страна. Затова, разбираемо, украинците ще се бият до край. Ключовият въпрос е дали залогът на руснаците е толкоз огромен. По-скоро залогът на Кремъл . Той съгласно мен ще бъде предизвикан да предприеме нещо още по-дръзко и от нахлуването на 24 февруари в Украйна, в случай че сметне, че има екзистенциална опасност за съветските ползи.
Не мисля, че законът " Заем-Наем " самичък по себе си може да предизвика Путин, колкото самата оръжейна помощ . А тя, апропо, е резултат и от още много сходни закони - канадски, европейски, та даже южнокорейски и австралийски. Много необичайно обаче руснаците до момента не са атакували непосредствено доставките на тези оръжия. Да, бомбардират гари и ж.п. линии, само че не и конвоите, които влизат в Украйна .
Изглежда още има благоразумни хора в съветските въоръжени сили, които се въздържат от ескалация. По тази причина изпитвам внимателен оптимизъм, че военната помощ няма да разпали спора още повече . "
Москва може и да разчита на това, че потокът от оръжейна помощ в избран миг ще се забави и даже ще секне. Защото с изключение на неналичието на средства във финансовия пакет за произвеждане на още от оръжейните системи, които се дават на Киев, контракторите ще изпитват и други справедливи компликации...
" При такова произвеждане ще са доста огромни усложненията от причиняваните от инфлацията тапи във веригите за доставки. Също както се случи поради пандемията и както когато контейнеровозът " Евъргивън " заседна предходната година в Суецкия канал и го блокира. Нито в Съединените щати, нито в Европейския съюз се планува нещо, с което да бъдат преодолени тези усложнения.
А през Втората международна война в Америка са били следени цените на съставените елементи за това произвеждане. Имало е и прецизна система за систематизиране на ресурсите.
Ще дам и един образец с портативните противотанкови ракетни комплекси " Джавлин " , които украинците употребяват доста дейно. Производството на някои от съставените елементи на тези оръжейни системи в Съединените щати е спряно от може би към този момент 10 години. Това значи, че ще е проблематично продължаването на пратките за Украйна след привършване на наличните количества . "
В Центъра за история на Парижкия институт за политически науки работите върху план, озаглавен " Мобилизирането на света ". Всичко, за което приказваме до момента, е единствено част от него. Разкажете освен това за изследванията ви.
" Това, от което се интересувам, е по какъв начин западните съдружници през Втората международна война - Англия, Съединените щати, Франция в началния интервал, Канада - се пробват да си оказват помощ взаимно. В един доста забавен миг, под натиска на войната, тези страни в действителност съумяват да интегрират стопанските системи си. Интересен, тъй като за по-нормално се счита във войната да процъфтява национализмът. Да побеждава този, който обезпечава задоволително запаси за себе си.
Но в действителност е победил наднационализмът и постигнатата наднационална интеграция, която не се е отличавала доста от родената след войната Европейска общественост. В интерес на истината някои от " бащите " на ранните стъпки към основаването на Евросъюза са били в основата на военновременната икономическа интеграция сред съдружниците . Тази част от историята се не помни до известна степен и аз се пробвам да я възстановя. "
Президентът приготвя почвата за това от близо две години - в речта си за положението на съюза на 4 януари 1939-а той декларира, че възможна експанзия против приятелски на Америка страни би означавала опасност и за Съединените щати. Но има доста разнообразни от войната способи за противопоставяне.
Американското общество остава разграничено по въпроса. На 11 март 1941 година въпреки всичко влиза в действие законът " Заем-Наем ", според който Съединените щати стартират всеобщо да създават и да дават на членките на антихитлеристката коалиция храни, първични материали, техника, оръжия и голям брой други артикули за десетки милиарди долари. Съветският съюз също става бенефициент, откакто е атакуван от нацистка Германия.
Така съдружниците се бият за своите и за американските ползи, а Вашингтон си заплаща, с цел да стои настрани - чак до японската офанзива на Хаваите.
Днес тази история в известна степен се повтаря . Получателка на американска военновременна помощ е Украйна. Президентът Джо Байдън не желае директен конфликт с Русия, а програмата " Заем-Наем " за Украйна и за помагащите страни от Източна и Централна Европа е на стойност 33 милиарда $, близо две трети от които за оръжия, бойна техника и муниции. Очаква се Конгресът до утвърди даже бюджет от 40 милиарда $ .
Приликите и разликите сред истинския и настоящия закон „ Заем-Наем “ разяснява пред БНР доктор Томас Ботелие - нидерландски историк , който работи в Парижкия институт за политически науки.
" Предназначението им е сходно, само че има разлики в някои основни елементи. Първата стратегия " Заем-Наем " е по закон, признат през март 1941-а, т.е. през първите години на Втората международна война, само че преди Съединените щати да бъдат въвлечени в нея. За първи път със закон се упълномощава американският президент да заема, да отдава чартърен или напряко да подарява всичко, което попада в категорията " отбранителни артикули ", на която и да било жизненоважна за ползите на Съединените щати страна.
" Отбранителна стока " е могло да бъде безусловно всичко - от оръжия до принадлежности. Но също първични материали, като нефт, и даже хранителни артикули . Те в действителност са били измежду най-мащабните военновременни дарения за съдружниците. Във Англия най-популярни са били доставките на яйца на прахуляк. Съветският съюз пък е получавал големи количества войнишки ботуши.
По същия метод и в този момент се позволяват доставки на каквито и да било " отбранителни артикули ". Но този закон е по-специфичен. Бенефициентите към този момент не са всички значими за американските ползи страни, а единствено Украйна и страните от Централна и Източна Европа , които са наранени от съветската война. Това значи, че в случай че Полша да вземем за пример изпрати оръжия на Украйна и не може да компенсира дефицита за личната си защита, Съединените щати могат да запълнят празнината.
С този закон " Заем-Наем " за отбрана на украинската народна власт се преодоляват някои ограничавания, въведени през Студената война върху американския експорт на оръжия и изобщо за даване на помощ зад граница - като да вземем за пример оптималния период за отдаване чартърен. Той става - до момента в който не свърши войната. "
Колко ще коства всичко това на Украйна? Знаем, че " Заем-Наем " през Втората международна война е означавал, че след успеха Америка е взимала назад единствено оживели артикули или техника, които не са били нужни повече на съдружниците, имало е реверсивен " Заем-Наем ", а също така е продавала на съдружниците доставена след успеха техника с голяма отстъпка от цената против безлихвени заеми.
" Принципната концепция на " Заем-Наем " и в този момент е, че не се изисква погашение. От Украйна не се чака да си заплати в бъдеще за предоставената й помощ. И това е доста значимо, тъй като страната към този момент е опустошена и няма задоволително пари.
Има една огромна разлика обаче с истинския " Заем-Наем " , и тя е доста значима - че той е включвал финансиране и на производството на тези така наречен отбранителни артикули. Много значима, тъй като това трансформира Съединените щати в арсенала на демокрацията, както е споделил президентът Франклин Рузвелт в края на 1940 година, представяйки проекта си за помощ за съдружниците.
" Заем-Наем " за Украйна не включва финанси за произвеждане . Помощта с оръжия досега е от запасите на американските и на европейските въоръжени сили , които от години са по складовете. Тези ресурси обаче в един миг ще се изчерпят и тогава, в случай че желаят и се постанова да продължат доставките за Украйна, западните сили ще би трябвало да преминат към конвейерно произвеждане.
Това няма да е лесна работа. Защото западната отбранителна индустрия, изключително тук в Европа, няма потенциал за всеобщо произвеждане . Компаниите от този бранш, също като всички останали, се борят с инфлационната и със стоковата рецесия. И не е ясно дали биха могли да се оправят с увеличение на индустриалния им потенциал. А проектите даже на държавното управление с най-големи разноски за защита - американското - не плануват да помогне и за това. "
Затова и мащабите на помощта за Украйна в този момент и тази за съдружниците през Втората международна война са несравними...
" Абсолютно! Оригиналната " Заем-Наем " беше най-голямата стратегия за задгранична помощ в историята . Почти 3 пъти по-голяма е била като безспорна стойност на средствата от Плана " Маршал " за възобновяване на западноевропейските стопански системи при започване на Студената война. По " Заем-Наем " е предоставена помощ общо за 32 и половина милиарда $ (еквивалентът на към 600 милиарда през днешния ден - бел. ред.). Това се е равнявало на 15 до 20 % от брутния вътрешен артикул на Съединените щати тогава. Гигантска сума! "
Да се върнем към войната в Украйна - доста сериозен спор се води в световен мащаб дали снабдяването на украинците с толкоз оръжия не значи към този момент яростна проксивойна. Вие на коя страна на разногласието сте?
" Лично аз не бих я нарекъл проксивойна . Проблемът с този термин е, че преди всичко " прокси " на британски език допуска някой представител или прокурист да извършва нарежданията на някой принципал, в случай че мога да се изразя жаргонно. Адвокат в правосъден развой или фирмен чиновник, сключващ бизнес договорка - това са проксита. Ако тази война е проксивойна, това би означавало, че украинците извършват нареждания на Запада . Не е заслужено да се твърди това - поради храбрата им опозиция против нападателите.
От морална позиция не е почтено да се назовава по този начин. Но и от аналитична също. Защото " война на марионетки " е термин от Студената война . За първи път той беше употребен, с цел да се опише какво правеха американците във Виетнам. Тази война е доста по-различна - доста по-интензивни са бойните дейности и в доста аспекти си е обичаен спор сред две страни - с огромни бойни подразделения и с огромни борби, вместо партизански конфликти.
За да разберем каква е тъкмо ролята на западните съдружници на Украйна в тази война, по-добре да разсъждаваме с терминологията от 40-те години на ХХ век, и по-специално за закона " Заем-Наем ". Имам поради това, че се употребяват всички вероятни способи, без военни дейности, в помощ на съдружниците. Тогава, през 40-те тези способи са се употребявали в помощ на Англия, Гърция, Китай и изключително на Съветския съюз, с цел да победят нацистите, японците и италианците.
Затова, считам, че думата " прокси " не е задоволително мощна, с цел да опише какъв брой надълбоко ни замесва оръжейната помощ в украинската война . Украинците се борят със западни оръжия. Значи всъщност Западът е директен участник в напъните им да победят . "
" Въоръжавайте Британия и удължете войната ", " Заем-Наем - загуба на живот ", " Защо не мир с Хитлер? " Това са лозунги от една проява в Ню Йорк през юли 1941-а, фотоси от която обикалят тези дни в Туитър. Шокиращо познато звучи поради лозунгите на тип политици в нашата част на Европа, а и във вашата. Те считат, че въоръжаването на Украйна попречва прекратяването на бойните дейности и ни опълчва директно на Русия. Прави ли са или се заблуждават?
" Бих се съгласил, че страните от НАТО, а също и Швеция и Финландия, вземат участие в спора. Ролята им е основна . По принцип методът, по който хората са склонни да разсъждават за войната, е, че не са страна по нея, в случай че не вземат участие в бойните дейности. Но нещата не са по този начин черно-бели. Тъй като се употребяват техните оръжия, натовските страни, в това число централно и източноевропейските, в действителност са директно забъркани . Та те са арсеналът на Украйна! Осигуряват й прерогативи, до каквито съперникът - руснаците - нямат достъп.
Дали това допуска войната да се проточи и надлежно да бъде по-кървава? От стратегическа позиция бих споделил, че военната помощ не е фактор за това - без значение какъв брой огромна е тя, даже в случай че включва артилерия, бойни самолети и така нататък
Продължителността на един спор зависи от събитията на бойното поле, от хода на военните дейности, от това кой напредва и кой отстъпва. Тези неща вземат решение изхода от една война. И са непредвидими. Съпротивата на украинците сама по себе си удължава спора . Но може ли някой да ги вини за това?! "
През 1941-а Хитлер е изчакал японското нахлуване против Пърл Харбър през декември и тогава е оповестил война на Съединените щати. В този смисъл е противоречиво дали програмата " Заем-Наем " е била една от аргументите за превръщането на две огромни войни - на нацистите в Европа и на японците в Азия - в световен спор. В днешно време Русия очевидно недоволства против въоръжаването на Украйна, само че пък то някак се вписва в пропагандата й - че в действителност се бори против Запада. Дали обаче украинският " Заем-Наем " няма да провокира Путин да предприеме нещо немислимо?
" Труден въпрос е това - какво предизвиква ескалация на една война, изключително подобен вид война . Защото с изключение на военната помощ и хода на бойните дейности, значим фактор е и какви ползи на враждуващите страни са сложени на карта. За Украйна явно това е самото й битие като народ и като страна. Затова, разбираемо, украинците ще се бият до край. Ключовият въпрос е дали залогът на руснаците е толкоз огромен. По-скоро залогът на Кремъл . Той съгласно мен ще бъде предизвикан да предприеме нещо още по-дръзко и от нахлуването на 24 февруари в Украйна, в случай че сметне, че има екзистенциална опасност за съветските ползи.
Не мисля, че законът " Заем-Наем " самичък по себе си може да предизвика Путин, колкото самата оръжейна помощ . А тя, апропо, е резултат и от още много сходни закони - канадски, европейски, та даже южнокорейски и австралийски. Много необичайно обаче руснаците до момента не са атакували непосредствено доставките на тези оръжия. Да, бомбардират гари и ж.п. линии, само че не и конвоите, които влизат в Украйна .
Изглежда още има благоразумни хора в съветските въоръжени сили, които се въздържат от ескалация. По тази причина изпитвам внимателен оптимизъм, че военната помощ няма да разпали спора още повече . "
Москва може и да разчита на това, че потокът от оръжейна помощ в избран миг ще се забави и даже ще секне. Защото с изключение на неналичието на средства във финансовия пакет за произвеждане на още от оръжейните системи, които се дават на Киев, контракторите ще изпитват и други справедливи компликации...
" При такова произвеждане ще са доста огромни усложненията от причиняваните от инфлацията тапи във веригите за доставки. Също както се случи поради пандемията и както когато контейнеровозът " Евъргивън " заседна предходната година в Суецкия канал и го блокира. Нито в Съединените щати, нито в Европейския съюз се планува нещо, с което да бъдат преодолени тези усложнения.
А през Втората международна война в Америка са били следени цените на съставените елементи за това произвеждане. Имало е и прецизна система за систематизиране на ресурсите.
Ще дам и един образец с портативните противотанкови ракетни комплекси " Джавлин " , които украинците употребяват доста дейно. Производството на някои от съставените елементи на тези оръжейни системи в Съединените щати е спряно от може би към този момент 10 години. Това значи, че ще е проблематично продължаването на пратките за Украйна след привършване на наличните количества . "
В Центъра за история на Парижкия институт за политически науки работите върху план, озаглавен " Мобилизирането на света ". Всичко, за което приказваме до момента, е единствено част от него. Разкажете освен това за изследванията ви.
" Това, от което се интересувам, е по какъв начин западните съдружници през Втората международна война - Англия, Съединените щати, Франция в началния интервал, Канада - се пробват да си оказват помощ взаимно. В един доста забавен миг, под натиска на войната, тези страни в действителност съумяват да интегрират стопанските системи си. Интересен, тъй като за по-нормално се счита във войната да процъфтява национализмът. Да побеждава този, който обезпечава задоволително запаси за себе си.
Но в действителност е победил наднационализмът и постигнатата наднационална интеграция, която не се е отличавала доста от родената след войната Европейска общественост. В интерес на истината някои от " бащите " на ранните стъпки към основаването на Евросъюза са били в основата на военновременната икономическа интеграция сред съдружниците . Тази част от историята се не помни до известна степен и аз се пробвам да я възстановя. "
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ