На 28 ноември 1881 г. във Виена се ражда Стефан

На 28 ноември 1881 година във Виена се ражда Стефан Цвайг – автор на дванадесет биографични книги, девет тома есета и размисли, шест сборника с новели, разкази и митове, три стихосбирки, два романа и том записки. Необикновените положения на човешката душа  вълнуват с изключителната си психическа прозорливост в неговите творби. Във фашистка Германия естествено ги не разрешават, а по време на Втората международна война той е един от интелектуалците, които поемат по тежкия път на изгнанието. Отчаян и отчаян от унищожаването на духовните полезности и обезценяването на човешкия живот от фашисткия режим, 60-годишният Цвайг, дружно със брачната половинка си, самичък поставя завършек на живота си в Бразилия. Последните думи, които ни оставя са: „ След шестдесетата година са нужни особени сили, с цел да започнеш още един път още веднъж. А моите са изчерпани от дългите години на бездомно пътешествие. Затова считам, че е най-добре навреме и почтено да сложа завършек на един живот, за който умственият труд бе най-чиста наслада, а персоналната независимост - най-висшето богатство на тази земя. Поздравявам всички мои другари. Възможно е те да видят зората след тази дълга нощ. Аз, най-нетърпеливият, си отивам по-рано от тях... “

Празнословието, лъжата, шикалкавенето са едни от най-противните черти на човешкия темперамент. Може би по тази причина не претърпявам политиците.

В живота на дамата не може да има по-голямо оскърбление от това да се отдаде на мъж, неподобаващ за любовта й; порядъчната жена в никакъв случай няма да елементарни това нито на себе си, нито на него.

Млад мъж е този, който дамата може да направи благополучен или трагичен, остарял мъж е този, който към този момент не може да направи трагичен.

За силата на пристрастеността постоянно се съди по безразсъдството, което демонстрираме в нейно име.

Емоционалните хора не са доста наблюдателни; щастливите са неприятни психолози. Само неспокойният напряга сетивата си до краен лимит, инстинктът за заплахата изостря още повече естествените му умствени качества.

В политиката бавното твърдоглавие постоянно взема връх над необузданата мощ, подробно създаденият проект – над спонтанния ентусиазъм, реализмът – над романтиката.

В понятието " независимост " влиза и свободата на човешките връзки.

Първи симптом на същинската политическа мъдрост постоянно си остава умеенето авансово да се откажеш от недостижимото.

Дори ненавистта не е толкоз рискова за владетеля, колкото всеобщото пренебрежение.

И най-високата и чиста концепция става низка и оскъдна, когато даде на дребната персона власт да прави от нейно име безчинства.

В това е нашата виновност, нашият грях, че бяхме толкоз положителни, толкоз доверчиви, по тази причина другите правеха с нас всичко, каквото изискат. …Минаха тия години. Вече не се оставям да ме залъгват с приказки, че на другите им било по-зле, а аз съм се отървал леко… Няма да позволи да ме убеждават, че стига да дишаш и да имаш за ястие, всичко е наред. Не имам вяра вче в нищо, нито в Господа, нито в страната, нито в смисъла на живота, и в нищо няма да допускам, до момента в който не усещам, че ми се зачита правото ми на живот… Няма да отстъпя, до момента в който не усещам, че пребивавам същински, а не получавам непознатите останки.

Не елитът, а тълпата е запленена от " лъчезарната власт на славата ".

Винаги е по-трудно да издържиш незнайното, в сравнение с известното, кратковременният мощен боязън се претърпява по-лесно от дългия, непрестанния.

Големите способности са потребни единствено за оня, който е заслужен за тях, за другите са рискови.

Да се доверяваш е постоянно рисково, тъй като споделиш ли някоя загадка с непознат човек, бариерата сред вас е отстранена. Лишаваш се от нещо и по този метод му даваш известно преимущество.

Дали ще се оправим или не – ще забележим, само че самият факт, че има концепция и че би трябвало да я обмислиш, пресметнеш до всички вероятни последствия и комбинации ми доставя наслада, за която въобще не съм мечтал.

Две открития на човешкия разум са първоосновата на всяко придвижване на земята: придвижването в пространството е станало допустимо, с помощта на откриването на кръглото, въртящо се към своята ос колело; духовното придвижване – посредством откриването на писмеността.

Добра е единствено цялостната истина. Полуистината не коства нищо.

Духовното значение на подвига в никакъв случай не се дефинира от неговата практическа полза. Само този обогатява човечеството, който му оказва помощ да опознае себе си, който задълбочава креативното му съзнание.

Идеята се ражда за секунда, само че единствено простаците бързат да я осъществят незабавно. Затова постоянно се провалят.

Когато сред кучето и котката ненадейно възникне дружба, това не е нищо друго с изключение на скрит план против готвача.

Крайното обезсърчение постоянно поражда огромна мощ.

Няма нищо по-прекрасно от истина, изглеждаща неправдоподобна! Във великите подвизи на човечеството точно тъй като се превъзнасят толкоз високо над елементарните каузи, е заключено нещо непостижимо; само че то е толкоз необикновено, че изобщо е осъществено, че човечеството още веднъж придобива религия в себе си.

Отговорността съвсем постоянно възвишава индивида.

Плодовете на свободната мисъл не могат да лимитират свободата на близък.

По-лесно е да действаш заслужено, когато си благополучен, в сравнение с когато си трагичен.

Прекрасна игра е да откриваш самичък себе си…

Само сумата на преодолените трудности е фактически вярното мерило за подвига и за индивида, извършващ героизъм.

Страстта е способна на доста неща. Тя може да пробуди у индивида небивала свръхчовешка сила. Тя може със своя непрестанен напън да извлече титанични сили даже и от най-уравновесената душа.

Трябва да погледнеш заплахата в лице, по този начин както при двубой се гледа револверът на съперника. Изстрелът може да те улучи, може и да не улучи, само че ти си под прицела.

Само когато си нужен, животът придобива смисъл.

Докато съвестта е жива, няма виновност, която може да бъде забравена.

Можеш да се скриеш от всичко, само че не и от себе си. Моето „ Аз “ постоянно знае къде съм.

Доверие се гради цялостен живот, а се губи за момент. Повторно възобновеното доверие постоянно носи белезите от някаква загуба.

Човек познава само себе си до омерзение и в никакъв случай не е погнусен от себе си.

Състраданието е благородна линия, присъща на индивида. Слабият и нерешителен човек състрадава, с цел да се избави от страха, който поражда в него непознатото злощастие. Но това по-скоро е изолираност от страданието на близък. Истинското съчувствие е деяние за положителното на другия, а не сантимент. Истинското съчувствие е подготвеност да се върви до край, с цел да се помогне. Да състрадаваш значи да се принасяш в жертва – непринудено и без компенсация.

Когато заран в осем часа Кристине сяда на стола си, тя към този момент е изтощена – изтощена не от някаква работа, а авансово изтощена от всичко, което следва – едни и същи лица, едни и същи въпроси, придвижвания, едни и същи суми.

Радвам се на щастието на всекиго, само че види ли човек, че другите живеят добре, незабавно си споделя: за какво и аз да не пребивавам по този начин? Един изцяло натурален въпрос…

Предварително зная какво ще ми кажете – " Бедността не е недостатък ". Но това не е правилно, когато не можеш да я скриеш, тя въпреки всичко е позорна. Заслужена или не, честна или презряна, все едно – мизерията вони.

Искаме да избягаме не от живота, а от бедността – от затъпяващата, непоносима и неизбежна беднотия.

Ние не знаем какво е същински живот. Не зная какво е да живееш без непрестанно да мислиш: какъв брой ли коства това? Ние в никакъв случай не сме били свободни. Може би едвам тогава ще узнаем цената на това, което се назовава живот.

За прощален път се убедих, че е по-лесно да живееш 10 години с пари, в сравнение с един-единствен ден без пари.

Всъщност едвам в този момент разбрах какъв брой хубаво е да обмислиш нещо свое, само за себе си, и то напълно сам… Не все да прибавяш по малко към общото, което по никакъв начин не ме интересува, а да изграждаш нещо от основите до върха, единствено за себе си, та даже и въздушен палат, който ще се срути след час. … Все отново работата ми достави наслаждение.

Само този, който е изпитал светлина и мрак, война и мир, напредък и проваляне, е изпитал в цялостна степен живота.

За един човек с нравствено възприятие личното му битие постоянно би изглеждало празно и нищожно без утешителната мисъл и окрилящата заблуда, че и той като обособена единица може със стремежите и активността си да способства нещо за общото нравствено рационализиране на света.

Няма нищо по отмъстително, нищо по-подло от дребен свят, който желае да стане огромен.

Могъщите сили, разрушаващи града и унищожаващи страната, си остават безпомощни против един човек, в случай че той има задоволително воля и душевно дръзновение, да остане свободен; тъй като тези, които се смятат за спечелили над милиони, не са могли да подчинят един – свободната съвест.

Снимка: theartsdesk.com