На този ден преди 98 години Ньойският договор стопи...
На 27 ноември 1919 година в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан мирният контракт сред България и спечелилите от Първата международна война, групирани в така наречен Антанта. Документът остава в българската история като Ньойски контракт.
По силата на наредбите му България губи 11 000 кв. км от довоенната си територия. Районите на Цариброд, Босилеград и Струмица, както и няколко села в Кулско са дадени на новосъздаденото Сърбо-хърватско-словенско кралство, територията сред реките Места и Марица е сложена под ръководството на Антантата, а след това предадена на Гърция. Южна Добруджа още веднъж минава под румънски надзор.
През лятото на 1919 година Народното събрание изпраща българска делегация при Парижката конференция на страните, победили във войната. Първите държавни мъже на България пътуват и идват сходно на военнопленници. Пътуват осем дни с трен за Париж без никакви улеснения, като би трябвало да минат таман през Белград, защитавани от самото начало от офицери и няколко батальона сенегалски бойци. Пристигат в Париж, като в продължение на два месеца не им е позволено да излизат от хотел " Шато дьо Мадрид " без специфични позволения, издавани със записване ден по-рано.
В началото на март стартират съвещанията на комисията, която се занимава с Добруджанския въпрос, с румънско-българската и българо-сръбската граница. На страната ни са наложени и тежки репарации, които би трябвало да компенсират загубите на съперниците от българското присъединяване във войната.
За период от 37 години България би трябвало да изплати 2.25 милиарда златни франка, както и да даде на съседите си 250 000 тона каменни въглища, 33 000 овце, 13 500 крави, 12 500 коня, 9200 вола. Договорът не разрешава на страната ни да има наборна войска, а въоръжените елементи не би трябвало да надвишават 33 000 души.
Подпис под контракта поставя българският министър председател Александър Стамболийски. Според някои от историците, след подписването той счупва писалката поради тежките клаузи. Според други - домакините му предложили да я вземе за спомен, само че той отказал.
тагове ньойски кротичък контракт александър стамболийски
По силата на наредбите му България губи 11 000 кв. км от довоенната си територия. Районите на Цариброд, Босилеград и Струмица, както и няколко села в Кулско са дадени на новосъздаденото Сърбо-хърватско-словенско кралство, територията сред реките Места и Марица е сложена под ръководството на Антантата, а след това предадена на Гърция. Южна Добруджа още веднъж минава под румънски надзор.
През лятото на 1919 година Народното събрание изпраща българска делегация при Парижката конференция на страните, победили във войната. Първите държавни мъже на България пътуват и идват сходно на военнопленници. Пътуват осем дни с трен за Париж без никакви улеснения, като би трябвало да минат таман през Белград, защитавани от самото начало от офицери и няколко батальона сенегалски бойци. Пристигат в Париж, като в продължение на два месеца не им е позволено да излизат от хотел " Шато дьо Мадрид " без специфични позволения, издавани със записване ден по-рано.
В началото на март стартират съвещанията на комисията, която се занимава с Добруджанския въпрос, с румънско-българската и българо-сръбската граница. На страната ни са наложени и тежки репарации, които би трябвало да компенсират загубите на съперниците от българското присъединяване във войната.
За период от 37 години България би трябвало да изплати 2.25 милиарда златни франка, както и да даде на съседите си 250 000 тона каменни въглища, 33 000 овце, 13 500 крави, 12 500 коня, 9200 вола. Договорът не разрешава на страната ни да има наборна войска, а въоръжените елементи не би трябвало да надвишават 33 000 души.
Подпис под контракта поставя българският министър председател Александър Стамболийски. Според някои от историците, след подписването той счупва писалката поради тежките клаузи. Според други - домакините му предложили да я вземе за спомен, само че той отказал.
тагове ньойски кротичък контракт александър стамболийски
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ