На 24 юни 1812г. армията на Наполеон Бонапарт нахлула в

На 24 юни 1812г. армията на Наполеон Бонапарт нахлула в Русия. Тя неслучайно била наречена „ Великата войска “ – в състава й влизали 610 хиляди души освен от Франция, само че и от други европейски страни. Предстояла дълга и изтощителна военна акция, в която Наполеоновата империя (по територия и население съвсем цялостна прилика на днешния Европейски съюз) рухнала, а съветските войски, прекосявайки с борби цяла Европа, в края на краищата тържествено влезнали в Париж.

Казаците атакуват армията на Наполеон край Москва през зимата на 1812г.

Интересното в тези събития е, че Наполеон изобщо не желаел война с Русия. И в действителност, основният печеливш от конфликта сред Франция и Русия била Англия. След провалянето си през 1812-1815г. Франция към този момент в никакъв случай не съумява да възвърне тогавашното си великолепие и последователно се свлича до равнището на младши сътрудник на Британия.

А самият Наполеон дълго време се стремял към съюз и съдействие с Русия. Но поредност неточности на Санкт-Петербург и Париж, както и ловката тактика на англичаните и австрйиците довела до съдбовен конфликт на двете най-могъщи тогава континентални империи – сред които, на процедура, не съществували някакви съществени и неразрешими несъгласия.

След като съветската войска, отпред с фелдмаршал Суворов, провела през 1799г., блестящия във военно отношение, Италиански поход против Наполеон и освободила Северна Италия от френска окупация, съветският император Павел І (1754-1801г.) направил верния извод, че войната сред Русия и Франция е потребна единствено за Австрия и Англия. Според него нямало никакви аргументи руснаци и французи да водят война между тях.

Но в съветския двор имало прекалено много аристократи, последователи на англофилската ориентировка и заради това, настроени враждебно към Франция. Мнозина историци считат, че въздействие оказали и връзките по масонска линия сред висши съветски сановници и британските специфични служби. Бил проведен скрит план, който довел до убийството на Павел І.

Император станал синът му Александър І, а той не съумял да се опълчи на авторитетното си придворно обграждане. Русия се обвързала с Англия и Австрия. Британците обаче предпочитали да следят събитията отдалеко от острова си. Австрийците пък се оказали изцяло неспособни бойци и дружно с тях съветските войски претърпели провали във военните акции през 1805-1807г., които приключили с победоносното за Наполеон стълкновение при Аустерлиц.

Бонапарт обаче все по този начин се стремял към съюз с Русия. Двамата императори се срещнали през септември 1808г. в Ерфурт. Наполеон съумял да закрепи някакво нежно сходство на съюз. Главното несъгласие сред тях било в отношението към Австрия, която се била съвзела от провалите си през 1805г. и търсела съюз с Британия. Наполеон целял нейния финален погром, с което Александър І не се съгласявал – той считал, че това ще бъде интродукция към нахлуване против Русия (както и станало). Независимо, че срещата в Ерфурт приключила с сключване на съюзен контракт сред Русия и Франция, това било единствено условност. Противоречията се засилили.

На всичко от горната страна Русия нарушавала тихомълком „ континенталната обсада “, оповестена от Наполеон против Англия, защото търпяла огромни стопански загуби от нея. Наполеон бил извънредно отчаян, тъй като към момента хранел огромни очаквания за съюз с Русия. На 15 август 1811г. той внезапно декларирал на съветския дипломат в Париж княз Александър Куракин: „ Цяла Европа ще бъде против вас! “. Така и станало.

През февруари 1812г. Прусия дала обещание да помогне на Франция с един корпус, който да работи в Прибалтика. През март 1812г. Австрия също дала обещание да изпрати собствен корпус на южния фланг против Русия. Наполеон разчитал да разгроми бързо съветската войска в няколко погранични сражения, след което да диктува свои условия за кротичък контракт.

Така, на 24 юни 1812г. „ великата войска “ нахлула в Русия. Започнала страховита война, която в Русия нарекли „ Отечествената война от 1812г. “. Резултатът от нея бил, че от 610 хиляди французи и техни съдружници оживели едвам към 1600, които на 14 декември 1812г., измръзнали, ранени и заболели, прекосили границата в противоположна посока. „ Великата войска “ престанала да съществува, а дружно с нея и империята на Наполеон.

Очевидно, той напълно вярно се стремял към съюз с Русия – което обаче, си останало единствено негова фантазия.