На 24 май по възрожденска традиция, независимо къде се намират

Градът на солунските двама братя все още пази духа на Кирил и Методий

На 24 май по възрожденска традиция, без значение къде се намират по света, българите постоянно намират метод да изразят своята респект към. Една такава опция за съчетаване на празника с поклонение пред местата, свързани с двамата братя е да отскочим на по-малко от 300 км от София до Солун, Гърция.

В родния град на славянските първоучители има безчет забележителности, някои от които са директно свързани със солунските двама братя и си заслужава да бъдат видени. Днес ще ви разходим до там със фотоси.

За да се потопим в атмосферата от житията на Св. Константин-Кирил Философ и Св. Методий е задоволително за начало да се изкачим до остарялата крепост на града, която се е намирала в най-непревзимаемата североизточна част на крепостта.

За страдание в по-нови времена укреплението е било и политически затвор, само че средновековният дух на мястото към момента е непокътнат.

Още на входа, над вратата ви посреща красива мраморна плоча с кърмеща лъвица. Композицията и сюжетът напълно наподобяват фигурите от средновековните каменни пластики открити край българския град Стара Загора.

Абсолютно съответствува и сюжетът с двата пауна. Въпреки обрастването с спомагателна застроеност през вековете, когато влезем в двора на замъка можем да си дадем сметка къде са браншове Методий и по-малкият му брат Кирил. Баща им Леон (Лъв на български) е бил подстратег на града и сигурно фамилията е живяло в цитаделата. Следователно и синовете му са родени някъде тук през 815 година и 827 година

Двамата синове на Леон и Мария може би са били кръстени во Христа в най-тачения храм на града, отдаден на пазителя Св. Димитрий Солунски Чудотворец. Макар днешната базилика да е изцяло възобновена след огромния пожар от 1919 година олтарът и баптистерият на остарелия храм не са наранени и те към момента стоят в криптата под новия олтар.

Близо до самата черква се намира агората и бившето тържище на Солун. Точно тук сигурно още като деца братята са могли да чуят славянски език. В житието на Свети Методий е записано, че когато ромейският император ги изпраща в Моравия с задача да проповядват на понятен език, им споделя: " Чуваш ли, Философе, тези думи? Друг с изключение на тебе не може да свърши тази работа. Тъй че ето ти доста блага и иди, като вземеш със себе си и брата си, игумена Методия. Защото вие сте солунчани, а всички солунчани приказват чисто славянски. "

Тази арка на император Галерий покрай Солунския университет през днешния ден е обичано място за срещи на остарели и на млади. През 311 година в Сердика Галерий издава първия едикт за търпимостта към християните, още преди наследника си император Константин Велики. Може би и по тази причина арката е оживяла, а под нейния свод също са прекосявали младите братя, основатели на славянската книжовност.

Със сигурност от IX век не се е трансформирал доста превъзходният, бездънен и спокоен пристанищен залив на втория по значителност град във Византийската империя. Тук, както и през днешния ден, са дошли артикули и хора от цялото Средиземноморие, което е направило мирогледа на двамата просветители и покръстители отворен към целия свят и към всички нации.

Днес в Солун може да се види и един от най-интересните монументи на оповестените за съпокровители на Европа Св. св. Кирил и Методий. Вместо в триизмерни фигури от бронз, братята са увековечени върху фундамент, символизиращ фолиото на остарял ръкопис. Изобразени са в стилистиката на класическата византийска храмова мозайка. Образите не са обилни, натрапчиви или преобладаващи, а безплътно възвисени, земни и насъщно потребни, като делото на Светите братя.