На 21 август 1968 армиите на Варшавския договор влизат в

На 21 август 1968 армиите на Варшавския контракт влизат в Чехословакия, с цел да сложат завършек на " социализма с човешко лице ". 45 години по-късно един български историк, следвал тогава в Прага, споделя по какъв начин е видял събитията.

Ангел Николов не крие по какъв начин е получил рядката опция да учи в Чехословакия - татко му работел в издавано в Прага списание за агитация на комунизма. Но до момента в който връстниците на Николов в България му завиждали поради връзките, разрешили влиятелното образование, то чехословашките студенти намерено негодували против привилегиите на локалната комунистическа номенклатура.

" През 60-те години на предишния век България беше безспорна " черна дупка " - информация нито влизаше, нито излизаше. Хората живееха в непрекъснат боязън да не нарушат някакви разпоредби на режима. В съпоставяне с кошмара на оруелското всекидневие в Народна република България, Чехословакия още през 1963 година изглеждаше демократична във всяко отношение. Младите хора бяха много по-свободни и по-естествени. Подобно на чехословашките си връстници и аз живеех с илюзията, че комунизмът не е неприятна концепция и може да бъде поправен. Събитията в края на 1967 и началото на 1968 ми дадоха убеденост, че това е допустимо “, споделя Ангел Николов.

Чехословашкият " възродителен " развой

" Случилото през незабравимата Пражка пролет стана допустимо с помощта на формалното отменяне на сталинизма и на няколко не по-маловажни субективни фактори, измежду които изпъкват суетността и лъжливото възприятие за безпогрешност на преди малко взелия властта в Москва Леонид Брежнев “, изяснява историкът, който е създател на обстойно проучване за събитията в Чехословакия през 60-те години на предишния век. Той прибавя, че незабавно след сполучливия прелом против предшественика си Хрушчов, Брежнев се обажда на руските васали в Източна Европа, с цел да ги осведоми персонално кой " командва парада “ в този момент. И чака в отговор те да препотвърдят своята честност и смиреност.

Александър Дубчек излъгва упованията на Кремъл

Не такива са обаче резултатите от диалога на Брежнев с тогавашния общоприет секретар на чехословашката компартия Антонин Новотни, който не крие, че не е удивен от измененията, настъпили в Кремъл. Новотни даже не разрешава на брачната половинка си да одобри като подарък от новите господари на изток едно скъпо палто, с което дефинитивно се дискредитира в очите на мнителния си руски началник. Дните на генсека са преброени - свиканият небрежно пленум на Чехословашката компартия слага на мястото на Новотни лоялен на Кремъл апаратчик. Изричното предпочитание на Брежнев е това да е " нашият Саша " - израсналият в Съветския съюз Александър Дубчек. Той обаче има други планове - същински да помогне на народите на Чехословакия.

Веднага след избора Дубчек и правилните му хора в Политбюро се афишират за " възродителен " развой, който да обнови чехословашкия социализъм от вътрешната страна, споделя историкът Ангел Николов. " Никой не беше впечатлен от красивите думи в новата стратегия на компартията. Но това, което шокира всички, в това число началството в Москва, беше бързото им претворяване в каузи. Цензурата в медиите изчезна като с магическа пръчка, в радио- и телевизионните излъчвания участниците свободно дискутираха въпроси и тези, за които до неотдавна се отиваше " на топло ". Новият министър на вътрешните работи разгласи, че ще разпусне злокобната Държавна сигурност и ще я реорганизира по сходство на западните институции за отбрана на правата на жителите. Хората можеха да пътуват по-свободно на Запад. Еуфорията от свободата беше на всички места ", спомня си тогавашният български студент.

Краят на илюзиите

Вбесен от излъганите очаквания за " нашия Саша ", Брежнев реагира яростно още на първата среща със злощастния си фаворит. " Говорите, че строите чехословашки социализъм с човешко лице! Тогава какъв е нашият, руският социализъм?! "

Танковете поставят завършек на поетия курс към " социализъм с човешко лице "

Заговорът против чехословашката перестройка стартира да свива обръча си към Прага. Освен натиска от Москва и от другите " приятелски " столици, основна роля изиграва учението " Шумава " на Варшавския контракт, което докарва войски от руския блок под балконите на реформаторите. С оглед на обстановката " братските " армии не помнят да си тръгнат след края на учението. А когато това въпреки всичко става, подготовката на дирижираната от Кремъл намеса към този момент е завършила.

" Предишната вечер и даже в ранното утро на печалния 21 август по никакъв метод не подсказваха, че нещо ще се случи. Необичайно беше единствено това, че в заведенията имаше доста малко хора. На сутринта майка ми ме разсъни с новината за нощното навлизане на части от пет армии на Варшавския контракт. Излязох на улицата и видях руските танкове по шосето, водещо до летището. В центъра на Прага се събираха хора, които се опитваха да получат някакво пояснение от руските бойци и офицери за неканеното им наличие. Знаех добре съветски и попитах руските бойци какво става, за какво са тук? Получавах един-единствен отговор: " Четете вестник " Правда "!

Вестта, че българската войска също взе участие в нашествието, не закъснява да се разнесе, и това на часа дава отражение върху отношението към младия българин. " Случайно видях в Прага два камиона с български бойци. Някои от тях махаха на хората по улиците, като че ли одобряваха благодарности като спасители на чехите и словаците от " контрареволюцията ". Срамувах се от чехите, че съм българин ", споделя Ангел Николов видяното в края на късата и трагично завършила Пражка пролет на 1968-ма.

Автор: Н. Цеков; Редактор: Б. Михайлова