Памет: Навършват се 75 години от подвига на поручик Димитър Списаревски
На 20 декември 1943 година армада от 50 съюзнически самолета на Съединени американски щати и Англия B-24 „ Либърейтър “, охранявани от близо 50 изтребителя П-38 „ Лайтнинг “за следващ път бомбардират София. Поручик Димитър Списаревски е един от водачите на бойно дежурство. Поради техническа нередовност излетява със забавяне. Когато доближава до неприятелските бомбардировачи, въздушният пердах към този момент е почнал. Със смела маневра той нападна американски бомбардировач Б-24 „ Либърейтър “ и се врязва със своя аероплан в него. От удара голямата четиримоторна машина се разпада на три елементи и дружно с българския изтребител се насочват към земята. Самолетът на поручик Списаревски пада на височините над село Долни Пасарел, Софийско, пише Pan.bg.
Димитър Светозаров Списаревски е роден в Добрич на 19 юли 1916 година По това време Добруджа е под румънско притежание и фамилията е насила да напусне своя дом. Първоначално живеят в Лом, където Димитър Списаревски учи, а през 1931 година се реалокират в София. През 1934 година е признат във Военното на Н.В. учебно заведение, което приключва четири години по-късно. Завършва изтребителната школа във Вернойхен, Германия. Той е един от първите български изтребители усвоили модерния аероплан " Месершмит Me-109 ". Списаревски се завръща в България на 4 юли 1939 година и стартира службата си в 3/6 орляк на летище Марино поле. Със своето 222-ро ято, въоръжено със самолети Аvia В-534 „ Доган “, поема разнообразни задания – защита на българо-турската граница, защита на столицата, отбрана на Черноморското крайбрежие. През пролетта на 1942 година е назначен за инструктор към Изтребителната школа в Долна Митрополия.
През лятото на 1943 година поручик Димитър Списаревски е командирован като офицер-наблюдател към немските изтребителни елементи във Франция. След завръщането му е включен в състава на 3/6 орляк с пълководец капитан Чудомир Топлодолски на летище Божурище.Героят, направил първия въздушен таран в историята на българската авиация, посмъртно е създаден в чин капитан, а през 1992 година – в полковник.
За безсмъртното дело на Списаревски е писано доста. Но най-красноречиви са признанията на съперника – американските летци, сблъскали се с непоколебимия българин.
Има разнообразни свидетелства за тарана, само че единствен непосредствен свидетел е лейтенант Джон Маклендън – американски водач. Той дава може би най-точното изложение и оценка на осъществения от капитан Списаревски боен героизъм. Спасилият се в багра на 20 декември 1943 година американски лейтенант споделя: „ Шест минути преди да бъда свален, станах очевидец на нещо нечувано и страшно… летящият като ураган български изтребител се отдалечи от изумената към този момент и падаща към замята наша «летяща крепост» и хвърляйки се с цяла мощ към друга, се стовари върху нея, отсече опашката й и „ крепостта ” се унищожи като огромен дъб, ударен от мълния… Наистина страшна гибел даже и за най-смелия водач! “. Лейт. Едуард Тинкър, водач и участник във въздушния пердах на 20 декември 1943 година, споделя: „ Българските летци се бият с озлобление, сякаш пазят най-скъпата реликва на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината гняв в авиацията ”, подофицер Робърт Хенри Ренър – въздушен стрелец, единственият по знамение оживял от екипажа на протаранения бомбардировач, след тарана на българина, ужасяващ, споделя: „ Настана същински пъкъл. Ударът на вашите летци беше извънредно пикантен. “ Той по-късно моли да се види с майката на Списаревски, с цел да й съобщи своите персонални медали и ордени в символ на надълбоко почитание пред подвига и родолюбието на нейния наследник.
Димитър Светозаров Списаревски е роден в Добрич на 19 юли 1916 година По това време Добруджа е под румънско притежание и фамилията е насила да напусне своя дом. Първоначално живеят в Лом, където Димитър Списаревски учи, а през 1931 година се реалокират в София. През 1934 година е признат във Военното на Н.В. учебно заведение, което приключва четири години по-късно. Завършва изтребителната школа във Вернойхен, Германия. Той е един от първите български изтребители усвоили модерния аероплан " Месершмит Me-109 ". Списаревски се завръща в България на 4 юли 1939 година и стартира службата си в 3/6 орляк на летище Марино поле. Със своето 222-ро ято, въоръжено със самолети Аvia В-534 „ Доган “, поема разнообразни задания – защита на българо-турската граница, защита на столицата, отбрана на Черноморското крайбрежие. През пролетта на 1942 година е назначен за инструктор към Изтребителната школа в Долна Митрополия.
През лятото на 1943 година поручик Димитър Списаревски е командирован като офицер-наблюдател към немските изтребителни елементи във Франция. След завръщането му е включен в състава на 3/6 орляк с пълководец капитан Чудомир Топлодолски на летище Божурище.Героят, направил първия въздушен таран в историята на българската авиация, посмъртно е създаден в чин капитан, а през 1992 година – в полковник.
За безсмъртното дело на Списаревски е писано доста. Но най-красноречиви са признанията на съперника – американските летци, сблъскали се с непоколебимия българин.
Има разнообразни свидетелства за тарана, само че единствен непосредствен свидетел е лейтенант Джон Маклендън – американски водач. Той дава може би най-точното изложение и оценка на осъществения от капитан Списаревски боен героизъм. Спасилият се в багра на 20 декември 1943 година американски лейтенант споделя: „ Шест минути преди да бъда свален, станах очевидец на нещо нечувано и страшно… летящият като ураган български изтребител се отдалечи от изумената към този момент и падаща към замята наша «летяща крепост» и хвърляйки се с цяла мощ към друга, се стовари върху нея, отсече опашката й и „ крепостта ” се унищожи като огромен дъб, ударен от мълния… Наистина страшна гибел даже и за най-смелия водач! “. Лейт. Едуард Тинкър, водач и участник във въздушния пердах на 20 декември 1943 година, споделя: „ Българските летци се бият с озлобление, сякаш пазят най-скъпата реликва на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината гняв в авиацията ”, подофицер Робърт Хенри Ренър – въздушен стрелец, единственият по знамение оживял от екипажа на протаранения бомбардировач, след тарана на българина, ужасяващ, споделя: „ Настана същински пъкъл. Ударът на вашите летци беше извънредно пикантен. “ Той по-късно моли да се види с майката на Списаревски, с цел да й съобщи своите персонални медали и ордени в символ на надълбоко почитание пред подвига и родолюбието на нейния наследник.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ