На 2 февруари православната църква чества Зимна Богородица, Вълча Богородица,

На 2 февруари православната черква празнува Зимна Богородица, Вълча Богородица, Сретение Господне.

 

Това е един от четирите празника, отдадени на Божията майка и един от дванадесетте велики през годината.

 

Четиридесет дни след раждането на Господа Исуса Христа света Дева Мария донесла своя Младенец в Йерусалимския храм съгласно Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред Бога. Това било открито за спомен от избавянето на израилските първородни от гибелта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък (Изход 12:29).

Затова всеки първороден като благосъстоятелност на Господа бил задължен с избрана от закона цена да бъде изплатен.

 

А след навършване на 40 дни от рождението, майката на първородния принасяла в жертва на Бога агне. Ако майката е бедна, принасяла гургулица или два гълъба. На този закон смирено се подчинила и света Богородица.

 

Богородица закриля бременните дами, майките, раждаемостта и фамилията

Смята се, че Богородица закриля бременните дами, майките, раждаемостта и фамилията. През този ден не се работи, тъй като децата ще се раждат белязани.

 

Спазва се строго половото самоограничение: по този начин ще се усили плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави. Жените не пипат остри предмети, не режат самун, конци или дърва, с цел да бъдат здрави децата. Месят се питки и се раздават в две къщи. По това кой първи ще пристигна в къщата се гадае какво дете ще се роди първо мъжко или женско. Девойките имат вяра, че бъдещият им брачен партньор ще наподобява по външен тип и манталитет на оня мъж, който срещнат пръв.

 

" Вълча Богородица "

 

В националните показа света Богородица е настойничка на бременността и родилките, само че също е " вълча Богородица ", обвързвана с животни, олицетворяващи демоничните сили на долния свят.

Така по едно и също време се уважава християнската светица-майка и се омилостивяват силите на злото посредством житна жертва, полово самоограничение (своеобразен пост) и редица забрани, имащи вълшебен темперамент.

 

Легендата за Петльовден е обвързвана с раждането на Спасителя и цар Ирод.

Тази легенда ни води във времето преди Христа и споделя за злосторника цар Ирод, който, научавайки, че се е родил Христос, заповядва да избият всички новородени момчета. Майката на Спасителя употребила кръвта на погубен петел, с цел да бележи своята и прилежащите врати, с което избавила Исус от сигурна гибел. В чест на това избавление на празника Петльовден останала традицията да се коли петел и с кръвта му да се бележи портата на всяка къща. И през днешния ден в някои краища на България тази традиция е съхранена и вратите се бележат с кръвта на заколения за курбана петел.

 

Преданията описват следната 300 годишна история:

Петльовден е обвързван със събирането на най-тежкия за нашия народ налог – кръвния, взимането на дребни момчета. Разпитаните остарели хора и легендата описват по какъв начин смела еркечанка (с.Еркеч; дн. с. Козичино, Бургаско) скрива мъжкото си чадо и отхвърля да го даде на турците, а те се заканват, че в случай че не го съобщи, то ще бъде заклано. Тогава тя декларира, че сама ще заколи скъпото си момче, само че не ще им го даде.

През нощта тя извежда и скрива детето си надалеч отвън селото, заклала в среднощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навсякъде. Когато сутринта пристигнали наново, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч.

От тогава та до през днешния ден този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.