2 февруари, Сретение Господне и Петльовден
На 2 февруари Имен ден честват всички, които носят имената и техните производни: Радослав, Радослава, Радостин, Ради, Радо, Радко, Радост, Радостина, Рада, Радина, Радка, Драго, Драга, Драгомира, Драгомир, Ралин, Ралина, Ванеса, Средка, Средко.
На 2 февруари честват майките на мъжки чеда, така наречен „ Петльовден “ – доста тежък ден обвързван с българската история.
Името на празникът „ Петльовден “ води началото си от извънредно тежки трагични събития, на които нашите прародини са били директни очевидци.
На 2 февруари се уважава мъжката рожба, а майките подготвят и поставят на трапезата петел, приготвен с ориз или зеле, който раздават на съседите за здраве и благополучие на чедата си.
Това се случва, тъй като в миналото еничарите минавали през домовете на българските фамилии, с цел да избират и вземат най-хубавите и здрави момчета, а на вратата оставяли кървясъл знак, че към този момент са минали през този дом. Това е кръвният налог.
Но българската майка е велика! В денят, в който се очаквали еничарите да минат, те жертвали петли, а с кръвта им правели отличителният злобен знак. Така ги заблуждавали и спасявали синовете си.
Сретение Господне, е един от четирите празника, отдадени на Божията майка. Според писанията при раждането на Христос светото семейство живее във Витлеем, в къщата на тяхната родственик Саломея.
Това е доста огромен ден, тъй като е в чест на посрещането на Исус Христос в 40-ия ден от рождението Му.
Пресветата Богородица – Дева Мария с праведния Йосиф, на 40-ия ден от рождението на Божият наследник го донесли в Йерусалимският храм, с цел да бъде показан пред Бога и да принесат своята жертва – две гургулици.
След като Божият наследник Исус Христос бил донесен от праведните си родители в храма, Симеон пристигнал и със заветен боязън Го поел в своите прегръдки, издигнал Го нагоре като пред Всевишния Господ и произнесъл популярни и паметни слова.
В храмът ги посрещнал старецът Симеон, който доста години от своя правоверен и благоверен живот очаквал тази среща. Според легендата той е един от 72-мата еврейски преводачи, които превеждат Светото писание на гръцки при цар Птолемей II Филаделф.
В същият този момент се явил Ангел Господен и го хванал за ръката. На Симеон било дадено, че няма да почине, до момента в който не се извърши пророчеството на Исая.
Дева Мария и праведният Йосиф се възхитили на тези благословени думи. Колко щастливи са били те, тъй като праведните Симеон и Анна, в действителност доживели да видят с очите си Спасителя на света.
В Православието е непокътнат старозаветният бит за 40-дневно ликвидиране след раждането на дете. Обикновено на 40-ия ден или по-късно майката и детето отиват в храм, с цел да им се прочетат молебствия.
Молитвите на „ четиридесетия ден “ се четат на дамата, след което тя към този момент може да се допре до светилището и да се моли в храма (преди това тя не може да влиза вътре). Бебето се внася в храма, а момчето се внася от свещеника в Олтара.
