След като подмина Плутон, „Нови Хоризонти“ покорява нови космически разстояния
На 19 януари 2006 година от Земята излетя неповторима сонда. С тегло 478 кг., сбирка от метал и силиций, мед и каучук, пластмаси, фолио и малко плутоний, това е галактическия транспортен съд New Horizons. Изстрелян на върха на ракета Atlas V, New Horizons продължава да се отдалечава от Земята със скорост от 36 400 благи в час, рекордна скорост, която наподобява доста подобаваща, като се има поради, че дестинацията му беше Плутон, намиращ се на 5,1 милиарда км.
New Horizons доближи Плутон на 14 юли 2015 година, ставайки първият галактически транспортен съд, който мина в непознатите територии след планетата джудже. По-малко от четири години по-късно, на 1 януари 2019 година, той мина около дългото 36 км тяло от пояса на Кайпер, известно като Arrokoth, скалисто, ледено тяло в реката на сходни на комети обекти, които обикалят Слънчевата система.
Това беше първа среща, въпреки че се знае за пояса на Кайпер, откогато астрономът Джерард Кайпер теоретизира съществуването му през 1951 година, само че той в никакъв случай не беше посещаван от направена от хората машина.
Затова един дребен транспортен съд, който стигна до пояса на Кайпер е задоволително достижение. Но New Horizons е на път още веднъж да направи заглавия в медиите. Защото тъкмо през днешния ден той ще премине невидима линия в космоса, която ще го сложи на 7,5 милиарда километра от Земята. Това са 50 астрономически единици (AU) – или 50 пъти дистанцията от Земята до Слънцето – което прави New Horizons един от дребното галактически кораби, минали този галактически крайъгълен камък. Има доста способи да се разсъждава за това разстояние от 50 AU, само че един от най-хубавите е да се има поради, че даже когато се движат със светлинна скорост, команди, излъчени от Земята, лишават повече от седем часа, с цел да доближат до галактическия транспортен съд.
„ Поглеждането обратно към полета на New Horizons от Земята до 50 AU наподобява по някакъв метод като сън “, сподели Алан Стърн, основният откривател на галактическия транспортен съд, в изказване от НАСА. „ Повечето от нас в екипа са част от тази задача, защото това беше просто концепция и през това време децата ни пораснаха, а родителите ни, както и ние самите, поостаряхме. “
Но New Horizons има да свърши още много работа. Плутоният на борда на галактическия транспортен съд работи с неговия радиотермичен генератор (RTG), нуклеарен източник на сила, който би трябвало да го поддържа най-малко до края на 2030-те. До тогава той ще усили повече от два пъти настоящето си разстояние от Земята, като в последна сметка ще излезе напълно отвън Слънчевата система. През идните години и през тези милиони километри, корабът ще търси други обекти от пояса на Кайпер по пътя си, които могат да се окажат забавни, като ще учи галактическата среда, до момента в който покорява все по-далечни и недостижими дистанции.
За всички километри, които New Horizons ще навие на километража си, той в никакъв случай няма да сложи върха за най-голямото разстояние, което галактически транспортен съд ще измине от Земята – най-хубавото, което може да направи, е да се класира на пето място. Pioneer 10 и 11, изхвърчали през 1972 и 1973 година, сега са надлежно на 129 AU и 105 AU разстояние от Земята. Voyager 1 и 2, стартирани през 1977 година, са на разстояние 152 и 127 AU.
„ Пионерите “ носят плакети идентифициращи планетата, изпратила корабите, и употребявайки контурни рисунки на мъж и жена, гениалния тип, който ги е изобретил. „ Вояджърите “ вършат крачка напред, носейки позлатени плочи, гравирани с изображения и звуци от Земята, които ще бъдат разкрити, в случай че някой извънземен тип в миналото прихване галактическия транспортен съд и сложи записите на нещо като по-високотехнологичен грамофон.
New Horizons не носи подобен комплициран възпоменателен маркер – макар че самият галактически транспортен съд служи като собствен личен идентификатор, обект, който би трябвало да стигне до съзнанието и ръцете на някоя умна цивилизация.
И петте кораба може да надживеят нашата цивилизация. И защото Нютоновата физика е Нютонова физика, и петте би трябвало да продължат да летят вечно – да се отдалечават все по-далеч от нашата планета, пресичайки стотици, а по-късно хиляди и по-късно още астрономически единици. Те са пратеници на Земята, дребни железни спори от Земята. Ако ни надживеят, те ще бъдат измежду дребното оживели записи, които ще покажат, че човечеството въобще е минало по този път. Дори когато техните генератори изстинат и корабите престанат да работят, те ще останат нашата последна и евентуално най-хубава оферта за величие.
