Честваме паметта на свети Йоан Рилски - небесния покровител на България
На 19 октомври Българската православна черква уважава паметта на небесния настойник на българския народ - Св. Йоан Рилски Чудотворец. Свети Иван Рилски Чудотворец е български свещеник, най-известният български светец и аскет, настойник на българския народ, патрон и създател на най-големия ставропигиален манастир в България - Рилския, патрон на българските будители.
По традиция в навечерието на празника в учредения от светеца манастир - в Рилската света обител, се прави всенощно бдение, на което участват стотици поклонници от всички краища на страната и от чужбина, а на самия 19 октомври се отслужва празнична Света литургия. Патронен празник празнува и Софийската духовна семинария " Св. Йоан Рилски ", както и многочислените храмове, отдадени на светеца.
Рилският аскет свети Йоан живял през IX-Х век, а последните десетилетия от живота си прекарал високо в Рила планина, уединен в тясна пещера в скалите измежду вековни буки. Постепенно край него се събрали почитатели и подражатели на подвижническия му живот, който той прекарвал в пост и молитва за себе си, и за всички хора.
И макар устрема си към уединение, светецът станал създател на огромно монашеско приятелство, което заживяло в нова обител по-надолу от мястото, където свети Йоан се подвизавал. Той умно и с обич ги наставлявал в пътя на духовното съвършенство, оставил и писмен завет към монасите. Когато се упокоил на 18 август 946 година, бил заровен край пещерата.
Според монашеските правила, след няколко години гробът бил разкопан, с цел да приберат костите му в манастирската костница. Тогава открили, че тялото на светеца не се е разложило в земята - останало нетленно. Монасите го положили в преднамерено направена дървена ракла и от този момент тези свети мощи са предмет на респект от монасите и всички вярващи. Но мощите на Рилския подвижник не останали непрекъснато в обителта, която носи неговото име.
Десетилетия след успението му (както назоваваме гибелта на светците) мощите били пренесени в българския град Средец (днес София) и положени в един храм, с цел да са налични за хилядите фенове на светеца от града и покрайнините му, както и от други места на България, и от прилежащи страни. Това преместване на мощите на свети Йоан в Средец станало мотив да се откри втори негов празник наред с деня на успението му. Този празник последователно станал главният годишен празник, именуван от народа Отчовден, т.е. деня на отеца (Йоан). Него честваме през днешния ден с надълбоко поклонение пред светеца.
По традиция в навечерието на празника в учредения от светеца манастир - в Рилската света обител, се прави всенощно бдение, на което участват стотици поклонници от всички краища на страната и от чужбина, а на самия 19 октомври се отслужва празнична Света литургия. Патронен празник празнува и Софийската духовна семинария " Св. Йоан Рилски ", както и многочислените храмове, отдадени на светеца.
Рилският аскет свети Йоан живял през IX-Х век, а последните десетилетия от живота си прекарал високо в Рила планина, уединен в тясна пещера в скалите измежду вековни буки. Постепенно край него се събрали почитатели и подражатели на подвижническия му живот, който той прекарвал в пост и молитва за себе си, и за всички хора.
И макар устрема си към уединение, светецът станал създател на огромно монашеско приятелство, което заживяло в нова обител по-надолу от мястото, където свети Йоан се подвизавал. Той умно и с обич ги наставлявал в пътя на духовното съвършенство, оставил и писмен завет към монасите. Когато се упокоил на 18 август 946 година, бил заровен край пещерата.
Според монашеските правила, след няколко години гробът бил разкопан, с цел да приберат костите му в манастирската костница. Тогава открили, че тялото на светеца не се е разложило в земята - останало нетленно. Монасите го положили в преднамерено направена дървена ракла и от този момент тези свети мощи са предмет на респект от монасите и всички вярващи. Но мощите на Рилския подвижник не останали непрекъснато в обителта, която носи неговото име.
Десетилетия след успението му (както назоваваме гибелта на светците) мощите били пренесени в българския град Средец (днес София) и положени в един храм, с цел да са налични за хилядите фенове на светеца от града и покрайнините му, както и от други места на България, и от прилежащи страни. Това преместване на мощите на свети Йоан в Средец станало мотив да се откри втори негов празник наред с деня на успението му. Този празник последователно станал главният годишен празник, именуван от народа Отчовден, т.е. деня на отеца (Йоан). Него честваме през днешния ден с надълбоко поклонение пред светеца.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ