Надежда Захариева: Махленските деца замеряли Дамян Дамянов с камъни
„ На 18 януари т. година Дамян би навършил 82 години. Но животът му – във физическото си измерение – завърши на 6 юни 1999 година С чиста съвест бих споделила, че той живя като страдалец и това не би било надалеч от истината. Дамян беше, както пишеше в документа от ТЕЛК „ неработоспособен първа степен с компаньон “. Разбирайте, че непрекъснато имаше потребност от нечия помощ. До 23 юли 1964 година помощниците са били неговите родители, при избрани случаи и неговите другари. След тази дата, на която Дамян и аз сключихме цивилен брак, ролята на „ придружителя “ беше поверена на мене ”, това споделя брачната половинка на поета ден след неговия рожден ден. Но мотивът, с който ще стартираме нашето изявление, напълно не е прелестен: - Госпожо Захариева, правилно ли е, че закриват гимназия „ Дамян Дамянов “ в Сливен?
- Не бях гледала новините, в които е било обявено, че се предлага закриването на Хуманитарна гимназия „ Дамян Дамянов “ в родния град на Дамян – Сливен. Изненадах се, когато ми се обади господин Жельо Радев, шефът на гимназията и ми заяви „ щастливата “ вест. Осъзнавам какъв брой внимателно е да коментирам по този въпрос – брачна половинка съм, обикновено е да съм пристрастна. Получава се нещо като „ спор на ползи “, въпреки че не виждам какъв автентичен интерес имам персонално аз в този случай. Бих могла, вероятно, да бъда ръководена от суетата да съм брачна половинка на стихотворец, чието име е патрон на гимназията. Отдавна съм надалеч от всяка суетност! Еталон за несуетност ми беше самият Дамян! Ако си разрешавам да се изкажа в интерес на гимназия „ Дамян Дамянов, то е, тъй като съм очевидец надали не на първите нейни стъпки, на напъните на нейното одобряване като едно от най-авторитетните учебни заведения в града.
- Давам си сметка, че сега ползата на родителите и на подрастващите се насочва към специалности, които са по-високо платени. Хуманитаристиката не носи доста пари… Но аз не мога да си показва строителството на духовна автомагистрала, с което се ангажира, доколкото си припомням и министър-председателя господин Бойко Борисов, без присъединяване на хуманитаристи! Ако в действителност сме Държава на Духа, за каквато ни разгласи учен Лихачов, би трябвало с нокти и зъби да браним филантропичните учебни заведения, които основават строителите на духовни автомагистрали! Едно от тези учебни заведения е Хуманитарна гимназия „ Дамян Дамянов “ в гр. Сливен.
- Не ми се желае да мисля, че същинската причина за закриването на гимназия „ Дамян Дамянов “е политическа. Че общинската администрация желае да се отърве от името на нейния патрон. Макар че го допускам…
Ако името Дамян Дамянов пречи на съгражданите му, които сега управляват гр. Сливен, дано го махнат от постройката на гимназията! Предполагам, че все пак, неговите стихотворения ще ги надживеят! Но да не закриват филантропичната гимназия!
Гимназията е пред закриване
- Сложно ли беше да се живее с човек, гений като Дамян Дамянов?
- Няма да изяснявам какъв брой комплицирана се оказа моята „ роля “. Веднъж – заради страха на майка му да не излъжа единственото й болно дете, повторно – заради недоумението на така наречен. общество по какъв начин по този начин едно крепко и право момиче се омъжва за прочут стихотворец, но… неработоспособен. Най-голямата трудност обаче се коренеше в неимоверно комплицираната Дамянова душа – душа на извънредно надарен стихотворец, само че и душа на човек с жестоки комплекси за непълноценност, подбудени от, казано на актуален език, характерните му потребности. Душа, която за елементи от секундата, безпричинно – съгласно мене, само че основателно – съгласно него, се преместваше от полюса на любовта към полюса на омразата… Както обичам да споделям, наложи ми се да прочета много книги, отдадени на душата на индивида и нейната дарба за положително и зло, с цел да се науча да разбирам комплицираната душа на индивида до мене.
Доколкото при индивидите важи максимата „ Аз е равно на ти “, в действителност е мъчно, само че не – невероятно, да схванеш или най-малко да се опиташ да схванеш за какво някой постъпва по този начин или иначе… Мисля, че се приближих в оптималната степен до разбирането на Дамяновата душа. Подчертавам – приближих. Има неща, за които към момента недоумявам…
- Навършиха се 18 години откогато Дамян Дамянов напусна този свят. Жив ли е споменът за него?
- Питате дали като стихотворец е пропуснат. Едва ли ще ви излъжа, в случай че отговорът ми е не. Не е пропуснат. Всеки ден негови фенове качват в мрежата Дамянови стихотворения. Книги с определени негови стихотворения се издават и преиздават. Когато ме канят на срещи с читатели, безусловно става дума и за него. Звучат негови стихотворения. Една от най-любимите за феновете му произведения си остава „ Приказка “ – „ Заспиваше ли, май че те разсъниха? / Прости ми, че пристигнах при теб в този момент. / Душата ми се стяга до лудост / в прегръдките на моята горест. “ И т.н… Обикновено споделям, че не съм момичето, което не е стоплило душата на създателя. Когато е написал това стихотворение, не е знаел, че живея. Казвам сякаш на смешка, че аз съм се пробвала да стопля „ разбойника “... За страдание, душата на Дамян остана до края на живота му в прегръдките на неговата тъга… Защото страданията му не бяха само поради личните му проблеми, а поради неправдите, съществуващи в целия свят. В едно свое стихотворение написа „ Аз няма да съм в никакъв случай цветущ, / до момента в който този свят край мене страда… “
- Страдаше ли Дамян поради недъга си. Как другите одобряваха положението му?
- Не ми се желае да си показва какво е трябвало да изживее Дамян още от най-ранното си детство… Светът постоянно е бил нечовечен към… различните… Той не е могъл да върви самичък. Возели са го в количка. Махленските деца са го замеряли с камъни… Когато е бил шестгодишен, с цел да проходи, родителите му са го довели на интервенция в София. Оперирал го е известният хирург проф. Станишев. За страдание – несполучливо. Тръгнал е на учебно заведение, само че му е било мъчно. Родителите му се обезпокоили и му обезпечили частна учителка – Татяна Шиварова. Тя е първият човек, който е споделил на майка му и на татко му, че детето им не е неуместно, а в противен случай – доста надарено! Вкъщи има тетрадка с най-ранните му детски стихотворения. Първото му отпечатано във в „ Сливенско дело “ стихотворение е било отдадено на Сталин – преди 1950 година надали във вестниците са се печатали стихове на други теми… Болното момче е желало да покаже гения си. Виждало какви стихове излизат по тогавашните медии и почнало и то да написа за вършачки, комбайни и т. н. И пращало ли, пращало творбите си до всякакви редакции. В един прелестен ден получило писмо от прочут по това време публицист от в. „ Отечествен фронт “: „ Момче, стой да ни изпращаш стихотворения! От тебе нищо не става! “ Не е знаел журналистът, че когато поетът Радой Ралин е посетил литературния кръжок в гимназия „ Добри Чинтулов “ в Сливен и прочел стихотворенията на членовете на кръжока, показал Дамян с думите: „ От това момченце ще стане стихотворец. “
- Радой Ралин ли считате за изобретател на неговия гений?
- Решаваща роля в живота на Дамян изиграва литературният критик Симеон Султанов, негов родственик по майчина линия. Дамяновата майка помолила известния към този момент Султанов да даде упътвания на прохождащия в поезията млад и болен братовчед. И Дамян ми описа по какъв начин „ бате Симо “ го попитал: „ Дамянчо, виждал ли си комбайн? “ „ Не. “ „ А вършачка? “ „ Не “. След всичките „ не “-та, Симеон Султанов посъветвал младият стихотворец със „ характерни потребности “ да написа единствено за неща, които са минали през сърцето му. „ Имаш неповторима орис – споделил литературният критик, – пиши за нея. “ И по този начин се родили стихотворенията, включени в „ Ако нямаше огън “ (1958 г.) – първата книга на Дамян. Пак ще загатна името на Радой Ралин – по негов съвет Дамян е трансформирал заглавието на стихосбирката от „ Огън в огнището “ в „ Ако нямаше огън “. Неувереният към момента създател е присъединил в нея стихотворението си „ Предсказание “ – „ Ако излезе след години / и моят алманах незначителен, / все от витрина на витрина / книжарят ще го мести, знам. “ Беше време, когато книгите му не стигаха до витрините – продаваха се под щанда единствено на другари на книжарите…
Част от фамилията в щастливите години
- В годините на прехода някои от литературните корифеи, подписаха смъртната му присъда като стихотворец..
- В първите години на така наречен. „ преход “ мнозина, някои от които минаваха даже за негови другари, му предричаха, че никой няма да го чете, тъй като е политически… грешник… Чуплива беше Дамяновата душа… Почти повярва, че никой няма да го чете. Направих нещо, поради което той ме назова авантюристка. Регистрирахме компания на името на първородния ни наследник Петър и издадохме на разсрочено заплащане стихосбирката „ Любовна поезия “ в 30 000 тираж! От Полиграфическия комбинат до нас я пренесохме със… самосвал. Няколко месеца в хола имаше камара от книги. Като я видеше, Дамян започваше да се гневи: „ Ти си авантюристка! Искаш да ми покажеш, че никой няма да ме чете! “ Аз отговарях добродушно: „ Ти си капризен стихотворец. Свикнал си да те подават под щанда. Сега времената са други… “ Срамуваше се, че на срещи с читатели продаваме сами книгите си. Един ден се пробвах да го успокоя: „ Дамяне, страната ни приравни с бабичките, които садят лук в градинките си, скубят стръкчетата, връзват ги на снопчета и ги продават… “ На идващия ден той тикна лист хартия в ръцете ми: „ Чети! “ Прочетох.
Животът, уви, е парадоксален… В най-тежкото за фамилията ни време, за което Дамян написа епиграмата: „ Съдбата ни стана кахърна – / стълбата се обърна. “, той сътвори, съгласно мене, една от най-хубавите си стихосбирки – „ Още съм жив! “ Ако мога да имам вяра на думи на Иван Гранитски, напролет на 2001 година „ Още съм жив! “ била отпечатана в 50 хиляди тираж!
- Как преживявахте в сложните години, когато Дамян беше разгласен за болшевик и чупеха прозорците му с камъни?
„ - Все мечтах да остана дрипльо, най-малко тая фантазия ми се сбъдна. “ – написа Дамян в свое стихотворение. Вярно е, че много време фамилията ни нямаше финансови проблеми – не тъй като сме злоупотребявали, а тъй като страната, както вземаше всяка стотинка, която й изискуем – и напредничав налог плащахме, по този начин се беше погрижила и да получаваме полагаемия ни се хонорар. Като доста четен създател, Дамян получаваше положителни пари за „ комунистическото “ време. Но в неговите показа „ комунизмът “ се приближаваше повече до християнството, което той отричаше… Срамуваше се, че е „ по-богат “… Неговото изказване, че в случай че остане един болшевик в България, това ще е той, в допълнение „ му изяде главата “… Думата „ болшевик “ ставаше все по-мръсна дума. Друг въпрос е, че най-големите й ругатели бяха най-вече някогашни комунисти. Та Дамян написа: „ Страхувам се от тоя господин, доскоро именувал се приятел. / Костюмът му в действителност е наследник, / само че вижда се аленият хастар. “ Изкушавам се да изтъквам още две негови епиграми: „ Мислехме, че ни е дала вера, тя си е въртяла спекулация. “ Както и: „ Копанята въздъхна безшумно – прасетата ми единствено се смениха. “
С Лили Иванова, която изпя най-хубавите му стихове
- Дамян бе уважаван при комунизма. Получи даже „ Димитровска награда”. По какъв мотив му бе дадена та?
- Изкушавам се да опиша какво направи Дамян с Димитровската премия, която му беше връчена за книгата „ Коленича пред тебе “. Тази книга е била препоръчана за същата премия и преди този момент. Когато след години беше почетен с високото звание таман за тази книга, Дамян… побесня. Отидохме на тържеството. Дамян получи грамотата и плика с паричното изражение на премията. Прибрахме се вкъщи и първото изречение, което той ми сподели, беше: „ Утре отпътуваме за Сливен. “ Знаех си „ урока “ – никакви възражения. Партийните ръководители на Сливен, се бяха погрижили Дамян да бъде награден, и щяха да бъдат… възнаградени. На другия ден подкарах колата към Сливен. Отидохме в ОК на Българска комунистическа партия. Носехме плика с парите. Лауреатът на Димитровска премия Дамян П. Дамянов сподели на окръжния секретар на Българска комунистическа партия Величко Петров: „ Вие ми организирахте премията, нося ви парите. Запазвам грамотата за себе си, удържам 1000 лв., които ми дължите по контракт за стихосбирката „ Ще има връщане “, а с останалата сума (4 000 лева.) желая да извършите кабинет по литература в гимназия „ Добри Чинтулов “. Макар и не незабавно, кабинетът беше изработен. В него беше сложена и плоча, в която пишеше, че той е подаяние от поета Дамян П. Дамянов. Дойде 10 ноември. Дамян се оказа „ виновник “, позор за родния си град, литературният кабинет – премахнат, въпросната плоча за дарителство – евентуално изхвърлена на боклука… Мина време, в Сливен беше основана филантропична гимназия, същата с която започнахме изявлението, тя носи името на Дамян Дамянов, който може и да има човешки грехове, само че остава един от най-четените и най-обичаните български поети. На фасадата на къщата, в която е живял, е сложена паметна плоча. Изградена е чешма, на която е изписан куплет от Дамян. Учредена е премия за лирична лирика на негово име.
А пък аз – една от най-одумваните и най-руганите съпруги на български стихотворец, която съумях да го запазя жив съвсем 35 години, макар неистовия му блян към гибелта като освобождение от тежката му орис, поръчах на скулптора Димитър Остоич да направи барелеф с облика на Дамян, да му постави лавров венец и да изпише стих от стихотворението му „ Към себе си “: „ Загубил всичко, не загубвай себе си “. Който желае да види барелефа и да възпламени свещ в памет на Дамян Дамянов, може да отиде в Централните софийски гробища – имот 39, ред втори, гроб втори.
СЕРГИЯ
Тъй както селска бабка лук
сади, копае и продава,
тъй книжките си там и тук
разнасям за пари и популярност.
„ Насам, народе! Хей, насам! “
Крещя, а пък цени – солени.
Но люто време – пия, хапвам
с пари… И челяд около мене.
И позор душата ми гори –
нали човещина пропагандирам,
а безчовечно за пари
продавам я. За да обядвам.
Че към този момент книжката – безценен разкош,
по-евтина от лук е, значи…
Ужасно пикантен е моят лук.
И нарязвам го. И ми се плаче.
Интервю на ИсакГОЗЕС
- Не бях гледала новините, в които е било обявено, че се предлага закриването на Хуманитарна гимназия „ Дамян Дамянов “ в родния град на Дамян – Сливен. Изненадах се, когато ми се обади господин Жельо Радев, шефът на гимназията и ми заяви „ щастливата “ вест. Осъзнавам какъв брой внимателно е да коментирам по този въпрос – брачна половинка съм, обикновено е да съм пристрастна. Получава се нещо като „ спор на ползи “, въпреки че не виждам какъв автентичен интерес имам персонално аз в този случай. Бих могла, вероятно, да бъда ръководена от суетата да съм брачна половинка на стихотворец, чието име е патрон на гимназията. Отдавна съм надалеч от всяка суетност! Еталон за несуетност ми беше самият Дамян! Ако си разрешавам да се изкажа в интерес на гимназия „ Дамян Дамянов, то е, тъй като съм очевидец надали не на първите нейни стъпки, на напъните на нейното одобряване като едно от най-авторитетните учебни заведения в града.
- Давам си сметка, че сега ползата на родителите и на подрастващите се насочва към специалности, които са по-високо платени. Хуманитаристиката не носи доста пари… Но аз не мога да си показва строителството на духовна автомагистрала, с което се ангажира, доколкото си припомням и министър-председателя господин Бойко Борисов, без присъединяване на хуманитаристи! Ако в действителност сме Държава на Духа, за каквато ни разгласи учен Лихачов, би трябвало с нокти и зъби да браним филантропичните учебни заведения, които основават строителите на духовни автомагистрали! Едно от тези учебни заведения е Хуманитарна гимназия „ Дамян Дамянов “ в гр. Сливен.
- Не ми се желае да мисля, че същинската причина за закриването на гимназия „ Дамян Дамянов “е политическа. Че общинската администрация желае да се отърве от името на нейния патрон. Макар че го допускам…
Ако името Дамян Дамянов пречи на съгражданите му, които сега управляват гр. Сливен, дано го махнат от постройката на гимназията! Предполагам, че все пак, неговите стихотворения ще ги надживеят! Но да не закриват филантропичната гимназия!
Гимназията е пред закриване
- Сложно ли беше да се живее с човек, гений като Дамян Дамянов?
- Няма да изяснявам какъв брой комплицирана се оказа моята „ роля “. Веднъж – заради страха на майка му да не излъжа единственото й болно дете, повторно – заради недоумението на така наречен. общество по какъв начин по този начин едно крепко и право момиче се омъжва за прочут стихотворец, но… неработоспособен. Най-голямата трудност обаче се коренеше в неимоверно комплицираната Дамянова душа – душа на извънредно надарен стихотворец, само че и душа на човек с жестоки комплекси за непълноценност, подбудени от, казано на актуален език, характерните му потребности. Душа, която за елементи от секундата, безпричинно – съгласно мене, само че основателно – съгласно него, се преместваше от полюса на любовта към полюса на омразата… Както обичам да споделям, наложи ми се да прочета много книги, отдадени на душата на индивида и нейната дарба за положително и зло, с цел да се науча да разбирам комплицираната душа на индивида до мене.
Доколкото при индивидите важи максимата „ Аз е равно на ти “, в действителност е мъчно, само че не – невероятно, да схванеш или най-малко да се опиташ да схванеш за какво някой постъпва по този начин или иначе… Мисля, че се приближих в оптималната степен до разбирането на Дамяновата душа. Подчертавам – приближих. Има неща, за които към момента недоумявам…
- Навършиха се 18 години откогато Дамян Дамянов напусна този свят. Жив ли е споменът за него?
- Питате дали като стихотворец е пропуснат. Едва ли ще ви излъжа, в случай че отговорът ми е не. Не е пропуснат. Всеки ден негови фенове качват в мрежата Дамянови стихотворения. Книги с определени негови стихотворения се издават и преиздават. Когато ме канят на срещи с читатели, безусловно става дума и за него. Звучат негови стихотворения. Една от най-любимите за феновете му произведения си остава „ Приказка “ – „ Заспиваше ли, май че те разсъниха? / Прости ми, че пристигнах при теб в този момент. / Душата ми се стяга до лудост / в прегръдките на моята горест. “ И т.н… Обикновено споделям, че не съм момичето, което не е стоплило душата на създателя. Когато е написал това стихотворение, не е знаел, че живея. Казвам сякаш на смешка, че аз съм се пробвала да стопля „ разбойника “... За страдание, душата на Дамян остана до края на живота му в прегръдките на неговата тъга… Защото страданията му не бяха само поради личните му проблеми, а поради неправдите, съществуващи в целия свят. В едно свое стихотворение написа „ Аз няма да съм в никакъв случай цветущ, / до момента в който този свят край мене страда… “
- Страдаше ли Дамян поради недъга си. Как другите одобряваха положението му?
- Не ми се желае да си показва какво е трябвало да изживее Дамян още от най-ранното си детство… Светът постоянно е бил нечовечен към… различните… Той не е могъл да върви самичък. Возели са го в количка. Махленските деца са го замеряли с камъни… Когато е бил шестгодишен, с цел да проходи, родителите му са го довели на интервенция в София. Оперирал го е известният хирург проф. Станишев. За страдание – несполучливо. Тръгнал е на учебно заведение, само че му е било мъчно. Родителите му се обезпокоили и му обезпечили частна учителка – Татяна Шиварова. Тя е първият човек, който е споделил на майка му и на татко му, че детето им не е неуместно, а в противен случай – доста надарено! Вкъщи има тетрадка с най-ранните му детски стихотворения. Първото му отпечатано във в „ Сливенско дело “ стихотворение е било отдадено на Сталин – преди 1950 година надали във вестниците са се печатали стихове на други теми… Болното момче е желало да покаже гения си. Виждало какви стихове излизат по тогавашните медии и почнало и то да написа за вършачки, комбайни и т. н. И пращало ли, пращало творбите си до всякакви редакции. В един прелестен ден получило писмо от прочут по това време публицист от в. „ Отечествен фронт “: „ Момче, стой да ни изпращаш стихотворения! От тебе нищо не става! “ Не е знаел журналистът, че когато поетът Радой Ралин е посетил литературния кръжок в гимназия „ Добри Чинтулов “ в Сливен и прочел стихотворенията на членовете на кръжока, показал Дамян с думите: „ От това момченце ще стане стихотворец. “
- Радой Ралин ли считате за изобретател на неговия гений?
- Решаваща роля в живота на Дамян изиграва литературният критик Симеон Султанов, негов родственик по майчина линия. Дамяновата майка помолила известния към този момент Султанов да даде упътвания на прохождащия в поезията млад и болен братовчед. И Дамян ми описа по какъв начин „ бате Симо “ го попитал: „ Дамянчо, виждал ли си комбайн? “ „ Не. “ „ А вършачка? “ „ Не “. След всичките „ не “-та, Симеон Султанов посъветвал младият стихотворец със „ характерни потребности “ да написа единствено за неща, които са минали през сърцето му. „ Имаш неповторима орис – споделил литературният критик, – пиши за нея. “ И по този начин се родили стихотворенията, включени в „ Ако нямаше огън “ (1958 г.) – първата книга на Дамян. Пак ще загатна името на Радой Ралин – по негов съвет Дамян е трансформирал заглавието на стихосбирката от „ Огън в огнището “ в „ Ако нямаше огън “. Неувереният към момента създател е присъединил в нея стихотворението си „ Предсказание “ – „ Ако излезе след години / и моят алманах незначителен, / все от витрина на витрина / книжарят ще го мести, знам. “ Беше време, когато книгите му не стигаха до витрините – продаваха се под щанда единствено на другари на книжарите…
Част от фамилията в щастливите години
- В годините на прехода някои от литературните корифеи, подписаха смъртната му присъда като стихотворец..
- В първите години на така наречен. „ преход “ мнозина, някои от които минаваха даже за негови другари, му предричаха, че никой няма да го чете, тъй като е политически… грешник… Чуплива беше Дамяновата душа… Почти повярва, че никой няма да го чете. Направих нещо, поради което той ме назова авантюристка. Регистрирахме компания на името на първородния ни наследник Петър и издадохме на разсрочено заплащане стихосбирката „ Любовна поезия “ в 30 000 тираж! От Полиграфическия комбинат до нас я пренесохме със… самосвал. Няколко месеца в хола имаше камара от книги. Като я видеше, Дамян започваше да се гневи: „ Ти си авантюристка! Искаш да ми покажеш, че никой няма да ме чете! “ Аз отговарях добродушно: „ Ти си капризен стихотворец. Свикнал си да те подават под щанда. Сега времената са други… “ Срамуваше се, че на срещи с читатели продаваме сами книгите си. Един ден се пробвах да го успокоя: „ Дамяне, страната ни приравни с бабичките, които садят лук в градинките си, скубят стръкчетата, връзват ги на снопчета и ги продават… “ На идващия ден той тикна лист хартия в ръцете ми: „ Чети! “ Прочетох.
Животът, уви, е парадоксален… В най-тежкото за фамилията ни време, за което Дамян написа епиграмата: „ Съдбата ни стана кахърна – / стълбата се обърна. “, той сътвори, съгласно мене, една от най-хубавите си стихосбирки – „ Още съм жив! “ Ако мога да имам вяра на думи на Иван Гранитски, напролет на 2001 година „ Още съм жив! “ била отпечатана в 50 хиляди тираж!
- Как преживявахте в сложните години, когато Дамян беше разгласен за болшевик и чупеха прозорците му с камъни?
„ - Все мечтах да остана дрипльо, най-малко тая фантазия ми се сбъдна. “ – написа Дамян в свое стихотворение. Вярно е, че много време фамилията ни нямаше финансови проблеми – не тъй като сме злоупотребявали, а тъй като страната, както вземаше всяка стотинка, която й изискуем – и напредничав налог плащахме, по този начин се беше погрижила и да получаваме полагаемия ни се хонорар. Като доста четен създател, Дамян получаваше положителни пари за „ комунистическото “ време. Но в неговите показа „ комунизмът “ се приближаваше повече до християнството, което той отричаше… Срамуваше се, че е „ по-богат “… Неговото изказване, че в случай че остане един болшевик в България, това ще е той, в допълнение „ му изяде главата “… Думата „ болшевик “ ставаше все по-мръсна дума. Друг въпрос е, че най-големите й ругатели бяха най-вече някогашни комунисти. Та Дамян написа: „ Страхувам се от тоя господин, доскоро именувал се приятел. / Костюмът му в действителност е наследник, / само че вижда се аленият хастар. “ Изкушавам се да изтъквам още две негови епиграми: „ Мислехме, че ни е дала вера, тя си е въртяла спекулация. “ Както и: „ Копанята въздъхна безшумно – прасетата ми единствено се смениха. “
С Лили Иванова, която изпя най-хубавите му стихове
- Дамян бе уважаван при комунизма. Получи даже „ Димитровска награда”. По какъв мотив му бе дадена та?
- Изкушавам се да опиша какво направи Дамян с Димитровската премия, която му беше връчена за книгата „ Коленича пред тебе “. Тази книга е била препоръчана за същата премия и преди този момент. Когато след години беше почетен с високото звание таман за тази книга, Дамян… побесня. Отидохме на тържеството. Дамян получи грамотата и плика с паричното изражение на премията. Прибрахме се вкъщи и първото изречение, което той ми сподели, беше: „ Утре отпътуваме за Сливен. “ Знаех си „ урока “ – никакви възражения. Партийните ръководители на Сливен, се бяха погрижили Дамян да бъде награден, и щяха да бъдат… възнаградени. На другия ден подкарах колата към Сливен. Отидохме в ОК на Българска комунистическа партия. Носехме плика с парите. Лауреатът на Димитровска премия Дамян П. Дамянов сподели на окръжния секретар на Българска комунистическа партия Величко Петров: „ Вие ми организирахте премията, нося ви парите. Запазвам грамотата за себе си, удържам 1000 лв., които ми дължите по контракт за стихосбирката „ Ще има връщане “, а с останалата сума (4 000 лева.) желая да извършите кабинет по литература в гимназия „ Добри Чинтулов “. Макар и не незабавно, кабинетът беше изработен. В него беше сложена и плоча, в която пишеше, че той е подаяние от поета Дамян П. Дамянов. Дойде 10 ноември. Дамян се оказа „ виновник “, позор за родния си град, литературният кабинет – премахнат, въпросната плоча за дарителство – евентуално изхвърлена на боклука… Мина време, в Сливен беше основана филантропична гимназия, същата с която започнахме изявлението, тя носи името на Дамян Дамянов, който може и да има човешки грехове, само че остава един от най-четените и най-обичаните български поети. На фасадата на къщата, в която е живял, е сложена паметна плоча. Изградена е чешма, на която е изписан куплет от Дамян. Учредена е премия за лирична лирика на негово име.
А пък аз – една от най-одумваните и най-руганите съпруги на български стихотворец, която съумях да го запазя жив съвсем 35 години, макар неистовия му блян към гибелта като освобождение от тежката му орис, поръчах на скулптора Димитър Остоич да направи барелеф с облика на Дамян, да му постави лавров венец и да изпише стих от стихотворението му „ Към себе си “: „ Загубил всичко, не загубвай себе си “. Който желае да види барелефа и да възпламени свещ в памет на Дамян Дамянов, може да отиде в Централните софийски гробища – имот 39, ред втори, гроб втори.
СЕРГИЯ
Тъй както селска бабка лук
сади, копае и продава,
тъй книжките си там и тук
разнасям за пари и популярност.
„ Насам, народе! Хей, насам! “
Крещя, а пък цени – солени.
Но люто време – пия, хапвам
с пари… И челяд около мене.
И позор душата ми гори –
нали човещина пропагандирам,
а безчовечно за пари
продавам я. За да обядвам.
Че към този момент книжката – безценен разкош,
по-евтина от лук е, значи…
Ужасно пикантен е моят лук.
И нарязвам го. И ми се плаче.
Интервю на ИсакГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ