На 18 август парламентът на Република Северна Македония започна ключови

...
На 18 август парламентът на Република Северна Македония започна ключови
Коментари Харесай

Коста Филипов: Намираме се в началото на дебат за Закон за амнистия в РСМ

На 18 август Народното събрание на Република Северна Македония стартира основни диспути за промени в Конституцията на страната, с които българите да бъдат включени в нея. Дискусията обаче не продължи дълго и не е ясно по кое време и дали въобще може да се стигне до позитивно решение. България и Европейският съюз да покажат, че в действителност желаят Република Северна Македония, прикани ръководителят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски. Темата разясняваме в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " с Коста Филипов – дълготраен сътрудник на български медии в Скопие

Как възприемате апела, който пристигна от Християн Мицкоски, България и Европейският съюз да покажат, че в действителност желаят Република Северна Македония?

Християн Мицкоски може да си приказва каквото си желае, той от дълго време се намира в предизборна акция в Република Северна Македония. Ляга и става с апела да се отиде на предварителни парламентарни избори в Република Северна Македония, тъй като си мисли, че може да завоюва вероятно изборите и да оглави новото държавно управление на Република Северна Македония. В тази реторика, която той употребява, няма нищо ново. Това, което е споделил през вчерашния ден или нощес, когато е било това, мисля че е в едно телевизионно изявление го е споделил.

Да, пред ТВ " Сител “.

Точно по този начин, в една от локалните малките екрани, е негова платформа да се опълчи на гласуването в Народното събрание в Скопие на конституционните промени, които както вие доста добре знаете и несъмнено сте осведомени, без тях няма да има втора междуправителствена среща сред Европейския съюз и държавното управление на Република Северна Македония, и в действителност няма да бъде отворените главите по преговорния развой за участие в Европейския съюз. Така че нищо ново от Християн Мицкоски като рекламация към Републиката България и към Европейския съюз за това да дадели някакви нови знаци, че желаят Република Северна Македония да стане член на Европейския съюз.

В такива случай постоянно да се питаме: Коя страна е претендентът за участие - Република България или Република Северна Македония, та би трябвало да дава някакви новите доказателства, да прави някакви нови отстъпки. Просто не мога да  схвана тази тяхната логичност толкоз години към този момент.

И знаете, всичко това подклажда като че ли една ненавист към нас, българите, тъй като сходен вид говорене като че ли от България се чака да направи доста повече, в сравнение с прави сега.

Точно по този начин. Все съм си мислил: По принцип когато има някакъв разговор или се вършат взаимни отстъпки се гледа, с цел да се откри решение, да се създадат взаимни отстъпки и от двете страни. Сега ми се коства, че ние задоволително време, задоволително доста взаимни отстъпки направи България от своята позиция, и се получава една неравностойна позиция в този разговор, който се води. В последна сметка в този момент сме увлечени в изборната акция за локалните избори, виждам, че и тематиката много-много не се върти в, популярност Богу, в предизборната акция на претендентите, с някой изключения, смешни изключения, само че какво толкоз? В последна сметка Република Северна Македония има подписано съглашение с Европейския съюз, различен е въпросът дали това на нас ни е прелестно или не, само че ние го гласувахме в Народното събрание, и в последна сметка да се оправя Република Северна Македония с Европейския съюз, в случай че желае да става членка.

Друг е въпросът, че вие сте права, че с тази изразителност на Християн Мицкоски, той обществено постанова отношение на ненавист към своя източен комшия, и слага въпроса: Абе, тоя човек в случай че е политик, дава ли си сметка, че това пък усилва неотстъпчивостта на българската политическа класа във връзка с Република Северна Македония.

Г-н Филипов, значим за България въпрос може би е гарантирането на правата на българите в Република Северна Македония, в това число посредством осъществяване на тяхното законно искане за включването им в Конституцията наедно с останалите нации в страната. Как вие гледате на това искане и смятате ли, че ще бъдат вписани в Конституцията българите Република Северна Македония?

Вие доста вярно казахте, че от 18 август тази година, когато в Народното събрание в Скопие беше направено първото разискване на предлагането на държавното управление за смяна в Конституцията и включването на шест етнически общности, записани в Основния закон на страната, до този миг няма никакво развиване. Още тогава ръководителят на Народното събрание Талат Джафери сподели: " Прекратяваме, ясна е картината “, откакто се организира гласоподава и стана ясно, че няма болшинство от 2/3, които да поддържат конституционните промени, и сподели: " Когато се реализира това от болшинство от 2/3, конституционно за измененията,тогава ще ги създадем “, макар че съгласно протокола, правилникът на техния парламент, това трябваше да стане рамките на едни 10 дни. Но в последна сметка да се изчака да се свърши някаква политическа работа, да се даде опция на държавното управление да пропагандира, да дава образци, да показва политическа воля, да демонстрира вероятностите за Република Северна Македония от нейното участие в Европейския съюз, пък и самият Европейския съюз и неговата администрация да го окажат, няма какво да се крием.

Някакъв напън вероятно върху тези 44 опозиционни депутати от ВМРО-ДПМНЕ, които към този момент най-малко както Мицкоски заявява непрестанно, имат едно монолитно единение и никой от тях няма желание да се отклони от тази линия на неприемане на гласуването на това. А че българската общественост в Република Северна Македония има право да бъде включено в Конституцията, тъй като просто по този начин е устроена публичната система в Република Северна Македония, че в случай че не си вписан като държавотворен детайл в Основния закон на страната, каквато е Конституцията, ти нямаш идващите права, които следват от това, които произтичат от това.

Разбира се, когато те няма в Основния закон, какъв си въобще?

Точно по този начин. А това да си призная, първо е универсално право, човешко право достъпът до властта, до всичките тези привилегии, които имат останалите етнически общности, записани в Конституцията. От друга страна са мотив в българската външна политика да бъде разбрана позицията на Република България от нейните европейски сътрудници. Всички сме  увлечени в историята, всички знаем каква е историческата истина за българския темперамент на днешна Република Северна Македония, най-малко до 1944 година, хайде да кажем, че до тогава.

Знаем какво е самоопределянето на главните герои в национално-освободителната битка, довела до основаването на днешна Република Северна Македония, за които имаме спор и които те смятат за основа на своята национална еднаквост. Но въпреки това, когато доста добре си спомняте, когато приказваха българските политици със своите европейски сътрудници тъкмо за тези недоразумения и това недоразбиране на историята като обща история от двете страни на границата, в този момент към този момент имаме един доста явен, доста понятен, доста цивилизован, доста европейски претекст, а това е грижата за правата на индивида на българите.

В това въпросно изявление, което е провокирало вашето внимание, на Християн Мицкоски, той приказва, че не си заслужава за някакви си 762 или 672 македонски жители, които са заявили, че приказват български, да се прави смяна в Конституцията сред прочее, и отново фалшифицира, и отново манипулира Мицкоски своите гласоподаватели и обществото в Република Северна Македония. На преброяването, което беше предходната година, там бяха записани 3 504 индивида като българско съзнание, въпреки че ние сме уверени и хайде да не превеждам други образци, че тази цифра е съзнателно занижена, манипулирана и фалшифицирана.

Реално са доста повече, да.

Разбира се, няма какво да си кривим душата. Аз персонално познавам механизмите на всички преброявания или други административни сондажи, които са били правени в Република Северна Македония, още преди да бъде Северна, на Република Македония, та им знам технологиите на фалшификациите и на операциите. Недейте се съмнява, че ги има, и че са майстори, са се изпедепцали в това отношение. Но че българите в  Република Северна Македония, колкото и малко да са имат своите права. И тези права, които те желаят да използват, които произтичат от Конституцията, са мрачно това, което нервира Християн Мицкоски, и изключително пък неговият парламентарен сътрудник от дребната партия " Левица “. Защото в случай че българите бъдат записани в Конституцията, ще би трябвало да имат един ден в годината неработен, който да честват като собствен празник,  дали ще е 22 септември, 6 септември, 3 март, 24 март или който там се реши, този ден би трябвало да бъде неработен за тях.

Ще имат право на преподаване на майчин език, на български език, ще имат право на свое присъединяване в програмата на Македонската държавна телевизия, Втора стратегия, която е отдадено на всички етнически общности  и по този начин нататък и по този начин нататък. Да не приказваме, че ще имат право да аплайват за всяка служба в администрацията на страната по етническия ключ, по този начин наречения " балансьор “, който преценя кой да бъда назначен от етническите общности и така нататък, има си там направена цяла една система.

Да ви разбирам, че за македонците няма да бъде доста преференциално да бъдат вписани българите в Конституцията им, тъй като ще би трябвало да имат по този метод повече права, вие ги казахте какви са преди малко и условия.

Точно по този начин. Извинете, за какво не вземат да реагират срещу албанците, които бяха толкоз, които с демографски приръст и с растежа процентно в общия брой на популацията получават повече благоприятни условия за разположение в администрацията и в ръководството на страната? А пък една страна, като Република Северна Македония, която има към 30% безработица, това е извънредно значимо. Важното е въпреки всичко българите да бъдат вписани в Конституцията, макар че това основава някакви неудобства нас, за нашата пропагандна теза, която твърдяхме преди време, че за какво единствено тези да бъдат писани, като българите са били и са до прочут интервал в развиването на страната на запад от нас, са били главният етнически детайла там.

В обозримо бъдеще вие можете ли да извършите по този начин едно съмнение какво ще се случи с този спор за Конституцията и смяната, която беше оповестена, че желаят да създадат, само че както коментирахме, към този момент не виждаме да се разяснява сходно нещо да се случва?

Знаете ли, към този момент се появиха, и то не е през днешния ден и не през вчерашния ден, някъде при започване на месец септември, се появиха неофициални прогнози от техни политици, че в последна сметка до постоянните парламентарни избори през идната година в Република Северна Македония срокът за възможен спор по въпроса за вписването на българите и смяната в Конституцията може да бъде удължен. Т.е. те удължиха във времето давайки си сметка, че може би в тъкмо в този продължен интервал ще може да бъде указан някакъв напън върху позицията на опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ.

Между прочее сега доста се разисква един план за Закон за прошка в Република Северна Македония, част от тяхната правосъдна промяната. За никого в Република Северна Македония не е ясно, че ръководещите внасят този закон за амнистията, вероятно той да послужи като инструмент да бъде снета отговорността от някой депутати от опозицията от ВМРО-ДПМНЕ, които бяха забъркани в събитието от 27 април - " Нощта на кървавите глави ", в случай че си спомняте. Така че този закон за прошка по някакъв метод, внимателен, не толкоз пряк, само че да бъде употребен като опит да се лишават няколко гласа от тези депутати на ВМРО-ДПМНЕ.

Както знаете, до болшинството 2/3 не доближават 8 депутати. Така че може би сме при започване на един спор по този въпрос, колкото и това да е не толкоз морално, не толкоз, само че пък е политически предвид на това в действителност да има, да се реализира това реализира това болшинство от 2/3.

За Република Северна Македония е извънредно значимо да стартира своя преговорен развой за участие в Европейския съюз, тъй като Жозеп Борел сподели: " Ние слагаме граница предел 2030 година “. Та за седем години ще успее ли Република Северна Македония да направи всички тези промени, които са нужни, с цел да стане в действителност пълновръстен член? Вярно е, че в този момент геополитическата обстановка е друга, и май темпове да са други, и може би ще има едно затваряне на очите от администрацията на Брюксел, само че да сме живи и здрави, ще бъдем очевидци на тия процеси.
Източник: varna24.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР