Кресненската операция от 1913 г.
На 16-ти юни, 1913 година, България стартира Междусъюзническата война. Датата остава в историята ни като „ Денят на незаконното безумство “. Комбинацията от неприятно стратегическо обмисляне, политическо късогледство и липса на съответна вероятност за положението на армията ни, забърква рецептата за тоталната злополука.
С течение на времето оценките за „ Съюзниците разбойници “ са сменени от по-критичното отношение към личните неточности на българските управници и илюзорните мечти на цялото българско население. В реалност, пътят към Междусъюзническата война е прокаран и утъпкан както от българските неточности, по този начин и от целенасочената политика на нашите съседи, които целеустремено се стремят да изолират и срутен България, набрала прекомерно сериозна мощност в хода на успехите над Османската империя.
Претенциите на Сърбия и Гърция към българските земи в Македония и Тракия са добре известни. Тези територии са обсъждани в Белград като „ изконни “ още преди България да се освободи от османска власт. За политическите елити на „ комшиите “, българското наличие на Вардар и Беломорието са краткотрайна неточност, която следва да бъде поправена бързо и изрично. Именно с тази цел двете страни стартират бързи и резултатни договаряния, които водят до основаването на съюз в сянка, ориентиран против България. Макар това споразумение да се маскира като отбранително, този термин е по-скоро един дипломатически фокус, целящ да отвлече вниманието от действителните цели на сръбската и гръцката дипломация.
Голямата неточност на България е нейната надменност или както споделят елините – нейният хюбрис. И политическия и боен хайлайф в София показва непростима липса на самокритичност. В хода на Първата Балканска война, българските войски печелят три огромни победи против османските сили. Две офанзивни сражения при Лозенград и Люлебургас и една отбранителна интервенция при Шаркьой.
По време на тези интервенции и неуспехът при Чаталджа, българските войски показват своята увереност, хъс в багра и явно предимство в качеството на редовите бойни елементи. Въпреки това, българската войска понася тежки загуби в жива мощ. Към тях би трябвало да се прибавят и провалите от заболяванията, неприятното доставяне и тежките климатични условия. В разследване от всички тези фактори и последвалото предислоциране на полковете и дивизиите, българските войски са изтощени, а измежду бойците се виждат признаци на демотивация, които избуяват в открити протести през април и май 1913 година Всички тези фактори са видяни от нашите съседи.
Снимка: By Άγνωστος/Unknown – Αθήνα, Μουσείο Μπενάκη/Athens, Benaki Museum., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9017225
Успоредно с това зачестяват конфликтите сред обособени елементи на съдружниците. Солун е като буре с барут, само че обстановката в Македония е не по-малко взривоопасна. Провокациите и случаите се натрупват и за всички излиза наяве, че спорът е въпрос на време. Целта на Сърбия и Гърция е да предизвикат България и по този метод да се показват като жертви на българската експанзия и национализъм. Подобен ход чака и Румъния, която към момента не може да преглътне отхвърли на София за по-сериозна териториална отплата в Добруджа.
От другата страна, разрушената Османска империя търси своя късмет за реванш, въпреки и непълен. Сред българите битува визията че това събиране на лешоядите става прикрито за българските управници и военни. В фактически, в София са били изцяло наясно със всичко, както демонстрира и проектът Савов-Нерезов. Именно тук се заключва и българското надменност – чака се успехите против Гърция и Сърбия да са по този начин бързи, че да разколебаят Румъния и Османската империя.
В последна сметка войната стартира, настъплението е спряно по безразсъден метод от политическото управление и след това възобновено, само че детайлът на изненадата е изгубен. Настъплението против Сърбия не се развива съгласно упованията за лесна победа, а гръцките сили стартират да изтласкват Втора войска, оставена сама да брани дългия южен фронт. Въпреки геройството на българските бойци и постигнатите местни победи, скоро излиза наяве че до огромен стратегически триумф няма да се стигне. Нещо повече, Румъния и Османската империя не губят време и стартират нахлуване. България е обкръжена от врагове и изправена пред злополука. В тази обстановка, гърците биват опиянени от същия оня хюбрис, който античните им предшественици жигосват.
Гръцки и български боец по време на окупацията на Солун. Снимката носи името „ Съюзниците от през вчерашния ден “.
Снимка: By Anonymous – L’Illustration, No. 3671, 5 Juillet 1913, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=31365728
На 5-ти юли, гръцките войски стартират нахлуване на необятен фронт по долината на р. Струма. Въпреки героичния отпор, българските елементи са победени и изтласкани. Рупелският пролом пада, последван от равнината към Петрич. В следствие гърците завладяват Гоце Делчев, Малашевската планина и обгръщат Пирин, завземайки Предела. На 11-ти юли е преодолян и Кресненският пролом. В тази обстановка, тяхното командване е решително, че Благоевград елементарно ще бъде високомерен, а от там ще се отвори опция за нахлуване и по на север, към София. Войските, командвани от принц Константинос не регистрират компликацията на пресечения терен и проблемите, които ще се появят със снабдяването.
Най-близките депа на гръцката войска остават над 100 км обратно. Неизвестно за гърците, първоначално, е и развиването на борбата при Калиманското плато, в която българите печелят значима победа над сръбските сили. Това дава опция на българите по неотложност да трансферират сили от Четвърта войска към кресненския фронт. Важна роля за замислената контраатака против гърците изиграва и назначението на военачалник Михаил Савов на мястото на ген. Радко Димитриев като командващ съединените сили по направлението на гръцкото нахлуване.
Българите съумяват да се реорганизират изненадващо бързо и към 14-ти юли задействат своето нахлуване. Т.нар. Десен отряд, отпред с военачалник Вичо Диков напредват по западния фланг на гръцката войска. В този отряд влизат 2-ра пехотна тракийска дивизия, 6-та пехотна бдинска дивизия и първа бригада на 3-та пехотна балканска дивизия. Те се концентрират по горното течение на р. Брегалница. От изток се задействат Самоковският отряд на Радой Сираков ( 4ти, 33-ти и 34-ти полкове на 9-та пехотна плевенска дивизия) и Западнородопският отряд (11-та пехотна дивизия и допълващи части) на ген. Васил Делов.
Снимка: By Georges Scott – Athens National and Historical Museum (Εθνικό και Ιστορικό Μουσείο, Αθήνα), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=42144487
Силите на ген. Сираков се концентрират към Царев връх и Белмекен, а частите на Делов се концентрират към Якоруда. Центърът, който би трябвало да спре гръцкото нахлуване е поверен на Втора войска, командвана от Никола Иванов, в следствие сменен на 16-ти юли от ген. Васил Кутинчев. Към Втора войска са зачислени и две бригади на 3-та пехотна балканска дивизия. Срещу тях гърците разполагат с 10 дивизии, разтеглени сред връх Руен и Предела. Основната им задача е да пробият българския фронт и да търсят съединяване със сърбите в региона на Калиманското плато.
Гръцкото нахлуване на 14-ти юли се увенчава с триумф и двете бригади на 3-та балканска дивизия, подчинени на ген. Иванов, са изтласкани на север от Благоевград. Единствено добре разположената българска артилерия не разрешава на гръцките 6-та и 7-ма дивизии да влязат в града. Важна роля изиграват и фланговите маневри на българите, които принуждават гръцкото командване да изведе елементи от фронталните дивизии с цел да укрепи крилата на своето нахлуване. Възползвайки се от тези рокади във вражеските елементи, военачалник Кутинчев, който поема командването на Втора войска, заповядва нахлуване на 17-ти юли и изтласква назад предните гръцки елементи на позициите им край селата Ораново, Градево и Церово.
По същото време, силите на Самоковския и Западнородопския отряд съумяват да настъпят към Предела. Авангардните елементи на ген. Делов завземат прохода, само че контраатаката на гръцките полкове връща българите назад в Разлошкото поле. Останалите сили на двата отряда се забавят съдбовно и не съумяват на време да поддържат настъплението на предните полкове, което и обуславя несполучливия опит за пробив към долината на р. Струма. Двете страни водят яростни боеве без да се стигне до смяна на фронтовите линии.
На западния фланг българите настъпват, още веднъж срещайки упорита опозиция от страна на гръцките елементи. На 17-ти силите на ген. Вичо Диков са съумели да завземат върховете Баяз Тепе и Занога, застрашавайки съществено тила на цялата гръцка войска. Въпреки това, самият български фронт удържа вражеските контраатаки на косъм. На 15-17 юли, гръцките 2-ра и 4-та дивизии щурмуват сектора при върховете Лешка и Хасан паша (Влахина планина) в опит да потърсят съединяване със сърбите в региона на Царево село (дн. Северна Македония). На 18-ти юли е подписано примирието, което поставя завършек на огъня. В тази конюнктура и двете страни претендират, че Кресненската интервенция е тяхна победа.
Българската историография, разумно, поддържа тезата, че гръцката войска е била на ден-два от цялостното обграждане. Това се удостоверява индиректно и от настоятелните писма на принц Константинос до премиера Елевтерос Венизелос за издействане на неотложно помирение с румънско ходатайство. От друга страна, гръцката историография твърдо пази тезата, че пробиването на българският фронт е било въпрос на часове и декларира, че примирието на 18-ти юли в действителност избавя българите от погром.
Вероятно в никакъв случай няма да се получи ясно и компромисно тълкувание на двете гледни точки. От гръцка страна очевидно се подценява тежкото тактическо състояние на полевите елементи и опцията за затваряне на обкръжението, откакто сръбския опит за спомагателно нахлуване е спрян от 7-ма рилска дивизия при Гърляни (дн. Северна Македония). От българска страна не се регистрира несъразмерното безсилие на нашите войски, сериозният честен удар от румънската атака, новините за османските зверства в Тракия и множеството тактически неточности и забавяния, породени от тежкото стратегическо състояние на България. С оглед неналичието на опция за нахлуване в региона на Предела, бъдещето на Кресненската борба остава нестабилно за българската страна. От тази позиция, най-коректно би било резултатът от тази интервенция да се преглежда като тактическо тъждество и стратегически триумф за българите.
Заглавна фотография: By Bain News Service – Library of Congress, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11380495
