На 16-ти юли ще разберем, дали трябва да научим, как

На 16-ти юли ще разберем, дали би трябвало да научим, по какъв начин вярно се произнася името на немския министър на защитата Урсула фон дер Лайен. С нейната номинацията европейските водачи позволиха един проблем в Брюксел, само че сътвориха нов в Берлин. Там ръководи огромна коалиция на консерваторите на канцлера Ангела Меркел със социалдемократите, които се разсърдиха, че номинацията е предходна през главите на министрите. Бившият ръководител на социалдемократическата партия и външен министър Зигмар Габриел разгласи, че въпросът е задоволителна причина за овакантяване на кабинета, а някогашният ръководител на Екологичен потенциал Мартин Шулц видя в подмолно налагане на решения, които погребват системата на шпитценкандидатите. Между другото, концепция точно на Мартин Шулц. Разсърдиха се обаче и настоящи политици на социалдемократите.

Ето какво е мнението на политолога от университета в Дрезден проф. Вернер Патцелт, споделено пред БНР, което го попита по-конкретно дали социалдемократите просто не си търсят мотив да излязат от обединението, обезличила най-старата немска партия и донесла ѝ единствено негативи:

„ Така е, само че този мотив би трябвало да е задоволително безапелационен. А номинацията на Фон дер Лайен не е. Социалдемократите влязоха в следващата огромна коалиция с безапелационната поръчка, че в средата на мандата, т.е. в края на тази година, ще преразгледат присъединяване си в държавното управление. Освен това партията продължава да си търси ръководител след оставката на Андреа Налес и не е в положение да вземе едно толкоз съществено решение “.

Щефан Корнелиус, началник на интернационалната политика във вестник „ Зюддойче цайтунг “, също счита, че Урсула фон дер Лайен няма да смъкна държавното управление. Ако то падне, ще е поради двете партии, които ще запишат следващите пагубни изборни резултати наесен. Тогава в три източногермански провинции предстоят доста тежки районни избори:

„ Съпротивата на социалдемократите против Фон дер Лайен е много лицемерна. Ако би трябвало да сме почтени, канцлерът Меркел отстояваше до последно правилото на водещите претенденти, и въпреки надълбоко в себе си да не харесва Манфред Вебер, тя държеше на него “.

Меркел обаче трябваше да понесе съществено количество рецензия в родината си, че към този момент не е оня авторитетен политик, който може да постанова решения. Проф. Патцелт е член на нейния ХДС и прочут неин критик.

„ Номинацията на Фон дер Лайен е по-скоро шанс, в сравнение с резултат от политическите умения на Меркел. Защото в последна сметка покерът беше извоюван от френския президент Еманюел Макрон. Той предотврати немския шпитценкандидат, наложи французойка за началник на ЕЦБ и не на последно място направи услуга на Меркел, като я извади от неуместното състояние да не поддържа откровено Вебер “, означи Патцелт.

Според Щефан Корнелиус от „ Зюддойче цайтунг “ Меркел за следващ път е съумяла да разчете вярно обстановката и се е доверила на инстинкта си, че Фон дер Лайен може да е решението, което ще задоволи ЕНП. Сделката бе реализирана в среднощни подмолни диалози, което също бе остро подложено на критика. Колко естествен е този развой обаче, изяснява Щефан Корнелиус: „ Аз не съм склонен с тази рецензия. Решенията в Европейски Съюз се взимат на разнообразни равнища. Европейският съвет е едно от тези равнища. Лидерите са задоволително демократично определени и законни, с цел да взимат решения. Освен това решения от този жанр в никакъв случай не се взимат в необятен формат, какъвто е пленарната зала. Така е и на национално равнище – преди съставянето на кабинет се водят полемики, и едвам по-късно министрите се подлагат на гласоподаване в Народното събрание.

„ Договорите са пределно ясни – Европейският съвет предлага, а Европейският парламент приема или отхвърля. А в този момент Европейският парламент се пробва да преиначи този развой, като споделя, Съветът предлага, само че ние желаеме да кажем на Съвета, кого да предложи “, разяснява той.

Колко рискова е обаче по този начин постигнатата договорка за достоверността на Европейски Съюз в очите на евроскептиците, чиито укор към Брюксел е неяснота и блаженство?

Проф. Патцелт: „ Що се отнася до задкулисието, би трябвало да признаем, че в политиката е по този начин. Просто по този начин се прави политика. Проблемът обаче е, че на гласоподаватели се пробута концепцията, че с гласа си ще изберат ръководителя на Европейска комисия. Обществото беше заблудено и евроскептиците безспорно ще припомнят при всяка отдала им се опция, че европейските водачи излъгаха гласоподавателите.

Излъгаха ги за шпитценкандидатите – концепция, която пристигна от Германия и срещна съпротивата на Франция в лицето на президента Еманюел Макрон.

Колко смутени са връзките сред Берлин и Париж, проф. Патцелт?

„ Отношенията сред Берлин и Париж фактически не са отлични, само че драмата към водещите претенденти има и различен аспект. Големият въпрос е, дали политическата система в Европейски Съюз би трябвало и може да се парламентаризира. Т.е. дали в бъдеще европейските избори ще излъчват парламентарно болшинство, което от своя страна да излъчи ръководителя на комисията. В една такава система комисията би била европейското държавно управление, а европейският съвет, т.е. водачите на страните-членки – нещо като една от двете камари на Народното събрание в един федерален европейски съюз.

От тази позиция е естествено, че точно Германия предложи системата на шпитценкандидатите, тъй като тя е предвестител на федералното устройство. А то е добре познато на германците от личната им история, и постоянно са се стремили към федерализацията на Европа.

Тази концепция обаче напълно не се харесва на французите и на други страни в Европа, които желаят да запазят националния си образ. Така този главен спор за бъдещето пролича и в мъчителните договаряния за управителните постове в съюза. Според мен Меркел е с отслабени позиции не като персона, а като канцлер на Германия, тъй като европейските ѝ сътрудници не харесват немската концепция за федерализация “, споделя проф. Патцелт.

Тази концепция обаче се споделя от Урсула фон дер Лайен. И защото Макрон поддържа нейната номинация, може би ще се съгласи и с федерализацията.

„ От постигнатия компромис пролича, какъв брой лекомислен е дебатът за бъдещето на Европейски Съюз. Не чуваме нищо състоятелно, с изключение на нормалните плоски послания, че Европа е в неволя и би трябвало да сме единни. Към тях присъединявам и концепцията за обща европейска войска, която се споделя от Фон дер Лайен. Но какво от това? Не виждам съответни решения.

За Макрон напълно не е значимо, дали Фон дер Лайен се застъпва за европейската федерализация. За него най-важното е, че тя приказва свободно френски “, добавя проф. Патцелт.

Щефан Корнелиус също подчертава на френското въздействие в пакета с номинациите. И изключително на кандидатурата на Кристин Лагард за гуверньор на ЕЦБ, наложена против тази на президента на немската Бундесбанк и някогашен консултант на Меркел Йенс Вайдман: „ Мисля, че Меркел предпочиташе Вайдман за гуверньор на ЕЦБ, само че и съзнаваше, че това няма по какъв начин да стане. Вайдман прегоря, в случай че мога по този начин да се изразя. В разногласието си с Марио Драги, настоящия президент на централната банка, Вайдман си навлече доста врагове. И въпреки че през последните месеци се опитваше да оправи имиджа си, беше ясно, че няма по какъв начин да бъде определен за правоприемник на италианеца “.

Макар и транспарантен по мнението на Щефан Корнелиус, процесът по намирането на общо решение за управителните постове в Европейски Съюз е индикативен за метода, по който действа съюза, счита той. И изяснява: „ За мен това е централният въпрос. Може ли Европейски Съюз да действа с 28, или скоро 27 страни? И в случай че не може да взима решения, ще просъществува ли общността? През последните години прави усещане, че изключително източноевропейските страни не се усещат добре в този клуб, че не виждат предпазени ползите си. Резултатът е, че полското, унгарското и от елементи чешкото държавно управление намерено бойкотират Европейски Съюз. В същото време Италия не е изключително обезпокоена, че систематично нарушава финансовите правила на съюза.

Този път водачите съумяха да реализират взаимно решение. Но в случай че си спомняте, дълго време нещата не изглеждаха по никакъв начин добре. В един подобен сериозен миг френският президент съобщи, че е време да преосмислим метода, по който действа Европейски Съюз. В превод това значи Европа на две скорости, Европа с авангард и външна страна. Или още по-директно: ние, ядрото на Европейски Съюз, продължаваме напред, а критиците от Централна и Източна Европа дано ни догонват, в случай че могат “.

Ангела Меркел искаше тъкмо това да предотврати. Кой се наложи в този момент, господин Корнелиус?

„ Точно в това се крие магията на Европейски Съюз, че съумява да реализира компромис. Със сигурност Макрон може да е удовлетворен, тъй като за него беше значимо да предотврати системата шпитценкандидат. Освен това ЕЦБ отива в ръцете на французойка. В същото време кандидатурата на Кристин Лагард е допустима както за Германия, по този начин и за източноевропейците, тъй като от нея се чака, въпреки и минимална, смяна в досегашната политика на банката.

Меркел също може да е удовлетворена, тъй като съумя да се наложи против Макрон с номинацията на член на ЕНП. Нещо повече – кандидатурата е на германка. Но не това беше задачата на Ангела Меркел. В Европа към момента е мъчно да се постановат германци на основни позиции, тъй като Германия към този момент има доста мощно въздействие. А това автоматизирано провокира отпор. И Германия знае добре това.

Основният извод за мен е, че взимането на демократични решения в Европа става все по-трудно. Така беше в този момент, по този начин беше при съставянето на държавното управление в Берлин, виждаме го в Италия, по този начин продължава да бъде със сагата Брекзит “. /БГНЕС