95 години от кървавия атентат в Света Неделя
На 16 април се навършват 95 години от най-кървавия атентат в българската история и един от най-кървавите в международната. На тази дата през 1925 година в катедралния храм "Света Неделя” в София умират 213 души, а 500 са ранени.
Дълго време /почти до 11 септември 2001 г./ кървавото събитие държи печалния връх за най-вече избити представители на елита на едно място.
„ Комунист “ – това звучи по този начин гнусно
След неуспеха на Септемврийското въстание от 1923 година Българска комунистическа партия е неразрешена и минава в конспиративност, а негови уредници, като Георги Димитров и Васил Коларов, бягат от страната. Ръководството на Военната организация на Българска комунистическа партия разпорежда осъществяването на атентат на една от "шесторките “, ръководена от Петър Абаджиев, който през втората половина на януари 1925 година влиза в контакт с клисаря на "Света Неделя “ Петър Задгорски.
С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 кг експлозив. Планът за атентата планува първо да бъде погубен задоволително почитан човек, чието опело да събере политическия и боен хайлайф в църквата "Света Неделя “, с цел да може гърмежът да провокира по-голям резултат.
Комунистите се стопират на о.з. военачалник Константин Георгиев, който е погубен пред църквата "Свети Седмочисленици “ на 14 април.
Опелото на военачалник Георгиев е планувано за 16 април, Велики четвъртък. В 7 часа сутринта Задгорски пуска на тавана на постройката причинителите на атентата. Траурното шествие влиза в църквата в 15 часа. Службата се управлява от софийския митрополит и предстоящ екзарх Стефан. Първоначално ковчегът е подложен до колоната, която би трябвало да бъде взривена, само че по-късно е изместен по-напред, заради огромния брой хора, пристигнали на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на гърмежа.
Днес се навършват 94 години от атентата в църквата "Света Неделя "
Експлозията избухва към 15:20 часа и събаря основния купол на църквата, затрупвайки вътре голям брой хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася спомагателни провали.
При атентата умират 134 души, други умират по-късно от раните си. Ранените са към 500. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3 майори, 9 капитани, 3 депутати и голям брой жители, в това число деца.
По случайност, всички членове на държавното управление се отървават единствено с леки пострадвания. Цар Борис III не е в църквата, защото участва на погребенията на убитите в атентата против него в прохода Арабаконак два дни по-рано.
Вечерта на 16 април в страната е оповестено военно състояние, което остава в действие до 24 октомври. По време на военното състояние държавното управление подхваща репресивни дейности против крайната левица.
Част от уредниците на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров – съумяват да избягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в Съветския съюз.
Заговорниците се пробват да унищожават своя съизвършител Петър Задгорски, само че той съумява да се съобщи на полицията и прави цялостни признания. Бързо е разкрито местоположението на ръководителите на Военната организация на Българска комунистическа партия Коста Янков и Иван Минков, като първият е погубен, а вторият се самоубива преди да бъде хванат.
Делото за атентата е гледано от боен съд от 1 до 11 май в казармите на Четвърти артилерийски полк в София.
Марко Фридман, най-високопоставеният от обвинените, признава, че организацията получава финанси "през Виена” от Съветския съюз, само че трансферира отговорността за атентата върху Коста Янков и Иван Минков, които съгласно него са работили без единодушието на управлението на Българска комунистическа партия.
Смъртни присъди получават Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива Иван Минков, и Марко Фридман, началник на секция във Военната организация на Българска комунистическа партия. Задочно на гибел са наказани и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски, като последните трима към този момент са убити през предходните седмици. Смъртните присъди са изпълнени обществено посредством обесване на 27 май.
Преди 95 години, отново на Велики четвъртък! Атентатът в църквата „ Света Неделя “ е най-големият терористичен акт в...
Публикувахте от Dimitar Glavchev в Сряда, 15 април 2020 година
Днес се навършват 95 години от злокобния атентат в църквата „ Свети Крал” (днес „ Света Неделя”), осъществен от военната...
Публикувахте от София през днешния ден в Сряда, 15 април 2020 г.
Дълго време /почти до 11 септември 2001 г./ кървавото събитие държи печалния връх за най-вече избити представители на елита на едно място.
След неуспеха на Септемврийското въстание от 1923 година Българска комунистическа партия е неразрешена и минава в конспиративност, а негови уредници, като Георги Димитров и Васил Коларов, бягат от страната. Ръководството на Военната организация на Българска комунистическа партия разпорежда осъществяването на атентат на една от "шесторките “, ръководена от Петър Абаджиев, който през втората половина на януари 1925 година влиза в контакт с клисаря на "Света Неделя “ Петър Задгорски.
С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 кг експлозив. Планът за атентата планува първо да бъде погубен задоволително почитан човек, чието опело да събере политическия и боен хайлайф в църквата "Света Неделя “, с цел да може гърмежът да провокира по-голям резултат.
Комунистите се стопират на о.з. военачалник Константин Георгиев, който е погубен пред църквата "Свети Седмочисленици “ на 14 април.
Опелото на военачалник Георгиев е планувано за 16 април, Велики четвъртък. В 7 часа сутринта Задгорски пуска на тавана на постройката причинителите на атентата. Траурното шествие влиза в църквата в 15 часа. Службата се управлява от софийския митрополит и предстоящ екзарх Стефан. Първоначално ковчегът е подложен до колоната, която би трябвало да бъде взривена, само че по-късно е изместен по-напред, заради огромния брой хора, пристигнали на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на гърмежа.
Експлозията избухва към 15:20 часа и събаря основния купол на църквата, затрупвайки вътре голям брой хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася спомагателни провали.
При атентата умират 134 души, други умират по-късно от раните си. Ранените са към 500. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3 майори, 9 капитани, 3 депутати и голям брой жители, в това число деца.
По случайност, всички членове на държавното управление се отървават единствено с леки пострадвания. Цар Борис III не е в църквата, защото участва на погребенията на убитите в атентата против него в прохода Арабаконак два дни по-рано.
Вечерта на 16 април в страната е оповестено военно състояние, което остава в действие до 24 октомври. По време на военното състояние държавното управление подхваща репресивни дейности против крайната левица.
Част от уредниците на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров – съумяват да избягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в Съветския съюз.
Заговорниците се пробват да унищожават своя съизвършител Петър Задгорски, само че той съумява да се съобщи на полицията и прави цялостни признания. Бързо е разкрито местоположението на ръководителите на Военната организация на Българска комунистическа партия Коста Янков и Иван Минков, като първият е погубен, а вторият се самоубива преди да бъде хванат.
Делото за атентата е гледано от боен съд от 1 до 11 май в казармите на Четвърти артилерийски полк в София.
Марко Фридман, най-високопоставеният от обвинените, признава, че организацията получава финанси "през Виена” от Съветския съюз, само че трансферира отговорността за атентата върху Коста Янков и Иван Минков, които съгласно него са работили без единодушието на управлението на Българска комунистическа партия.
Смъртни присъди получават Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива Иван Минков, и Марко Фридман, началник на секция във Военната организация на Българска комунистическа партия. Задочно на гибел са наказани и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски, като последните трима към този момент са убити през предходните седмици. Смъртните присъди са изпълнени обществено посредством обесване на 27 май.
Преди 95 години, отново на Велики четвъртък! Атентатът в църквата „ Света Неделя “ е най-големият терористичен акт в...
Публикувахте от Dimitar Glavchev в Сряда, 15 април 2020 година
Днес се навършват 95 години от злокобния атентат в църквата „ Свети Крал” (днес „ Света Неделя”), осъществен от военната...
Публикувахте от София през днешния ден в Сряда, 15 април 2020 г.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ