На 15 април се навършват 30 години от основаването на

На 15 април се навършват 30 години от основаването на Европейската банка за възобновяване и развиване, в която вземат участие всички европейски страни – по какъв начин вложенията на Европейската банка подкрепяха Централно и Източноевропейските страни по пътя им към построяването на пазарна стопанска система, обновяването на инфраструктурата и развиването на дребен и междинен бизнес?

Надя Петкова , шеф на отдела за финансиране и развиване на дребния и междинния бизнес на Европейска банка за възстановяване и развитие разяснява тематиката в “Нашият ден “:

“Идеята се заражда още преди 1990 година Няколко дни след рухването на Берлинската стена. Това е 1989 година, ноември месец. Идеята е на тогавашния френски президент Франсоа Митеран за основаването на Банка за рационализация и развиване на Европа . Впоследствие модернизацията морфира в реорганизация и 17 месеца по-късно на този ден се основава Европейската банка за възобновяване и развиване.

Само преди няколко седмици направихме шестхилядния си план и достигнахме 150 милиарда вложения за последните 30 години в нашите страни членки .

Основната концепция за основаването на банката е да способства за икономическия напредък, само че най-важното е да подкрепи прехода към пазарна стопанска система на нашите страни . Моделът на банката беше изключително сполучлив, още през цялото време. Като помислим при започване на 90-те години – ускореното нахлуване на правилата на пазарна стопански системи в нашите страни – скоростта беше страхотна. И това в комбиниране с прилив на огромни задгранични вложения.

Следващата декада е последвана от поетапно влизане на другите страни в Европейския съюз, изключително 2004-2007, и обвързваните с това европейски фондове, които се дават за подпомагането на стопанските системи.

Продължаваме да се разрастваме, имаме хрумвания за нахлуване в нови страни. С влизането на страни като Турция, Йордания, Тунис, Мароко и Египет банката премисли някои от стратегическите си проекти.

Но най-важното в отличителния модел на нашата банка е наблягането на вложения в частния бранш. Тези вложения са 75% от размера на банката. Много значим миг е, че ние вършим всички тези вложения, свързани и ангажирани с разговор по политиките и предоставящи механически съвет, което върви ръка за ръка с капиталовата политика на банката, които са ориентирани към поощряване на нововъведения и създаване на съвременни конкурентоспособни, най-много интегрирани стопански системи. Всичко това сме правили с доста необятен набор от финансови принадлежности, които са съобразени с съответните планове.

Инвестиционната политика на банката е съдействала през годините за реализиране на структурни и на секторни промени в страните на активност. 

Процесите на приватизация не престават в избрани браншове в другите страни. Но това подкрепя навлизането на частния бранш и разширението на каузи на частния бранш в тези страни, което е една от главните цели за банката. Това не значи, че банката работи единствено с него. Да не забравяме, че с цел да има един добре работещ частен бранш, публичният бранш би трябвало също да бъде на положително равнище. “

Чуйте повече от звуковия файл.

Красимир Дачев – зам.-председател на Българската търговско-промишлена палата и ръководител на УС на „ Свилоза “, разяснява тематиката в " Нашият ден ":

“Свилоза “ беше първото напълно българско дружество, финансирано от Европейската банка за възобновяване и развиване.



“Това беше още в далечната 2003 година Ние бяхме първото българско дружество, което получи заем. Тогава ми споделиха: “Ако желаете да инвестирате нещо в екологията, ние можем да вдигнем размера на заема ". Реших да разреша всичките екологични проблеми на “Свилоза “. Тогава се купуваха филтри по 1 млн. евро, взех няколко филтъра, купих доста неща. Оттогава “Свилоза “ няколко пъти е " Зелена компания на България ". Защото взехме решение главните екологични проблеми.

Европейската банка, с изключение на заем, дава и вероятност. Ние бяхме първото дружество в Югоизточна Европа, което влага в излъчвания, които в този момент са доста съвременни. Тогава още никой не знаеше какво е емисия. Ние махнахме мазут, махнахме други неща, и започнахме да пестим от излъчвания, тъй като премахнахме всички такива течни горива, които употребявам е. Променихме физиономията на фабриката, нейното бъдеще. Увеличихме близо два пъти и половина размера на производството, автоматизацията. “

Чуйте повече от звуковия файл.

Румен Цонев , основен изпълнителен шеф на „ КЦМ 2000 ”, описа в “Нашият ден “ какво се е трансформирало в предприятието след финансирането от Европейската банка за възобновяване и развиване:



“Нашият план беше подсилен от банката така и така нямаше да бъде сбъднат. Той беше за софтуерно обновяване с доста сериозен екологичен и обществен резултат. Невъзможно е да се получи финансиране от Европейска банка за възстановяване и развитие, в случай че няма важен екологичен резултат от вложението на техните пари .

През 2010 година на 1 септември подписахме контракт с тях. Европейска банка за възстановяване и развитие бяха една от двете съществени финансиращи институции. Успяхме да изградим един чисто нов цех за произвеждане на олово, най-модерният в целия свят.

Общото количество на софтуерните газове, които излизат от нашия цех, е към 25 пъти по-малко. Това е голяма стъпка. По този метод дадохме опция да бъдат дефинитивно решени всички едновремешни екологични проблеми.

Хората – представете си инженери, металурзи, технолози – работят в едни чудесни командни зали, в които процесите се ръководят благодарение на компютри. Това е металургията на ХХ I в . Нещо напълно друго от това, което всички сме виждали в годините преди. “

Чуйте повече от звуковия файл.