Това е невероятната история на българския Моцарт – завършил образование на 9 г., покорил Европа на 18 и умрял забравен на 52
На 14 януари 1926 година в София се ражда един от приетите музикални гении на 20-и век – цигуларят Васко Абаджиев. Неговата талантливост не е „ генен куриоз ”, а „ генна причинност ”, защото при оформянето на човешкия зародиш, в точния миг, са се обединили „ артистичните гени ” на две български търговски семейства – Абаджиевата и Пиперовата, написа проф. Емил Янев. Бащата на Васко е известният български цигулар и възпитател проф. Никола Абаджиев – ученик на фамозния Анри Марто, а майка му Лала е била отлична пианистка. Нейният брат Любен става симфоничен диригент, а по-голямата й сестра Пеша е художничка и брачна половинка на именития български ваятел проф. Андрей Николов! На шестия си рожден ден Васко реализира своя пръв концерт пред подбрана аудитория вкъщи. На 3 май 1932 година Васко прави първото си обществено осъществяване в салона на италианския културен институт „ Про Ориенте ” на ул. „ Оборище ” № 5. Сред защитата аудитория са италианският, немският и френският дипломат. „ Залата безусловно ахна още при първите звуци – споделя писателят Драган Тенев. Момчето, държащо в ръката си четвъртинка цигулка, едвам стигаше до клавиатурата на пианото, само че свиреше по някакъв необикновен метод – без напрежение, вглъбено в себе си. Тогава за пръв път чух за жив човек – освен това дете – да се споделя, че е талант ”. Васко е в действителност едно от чудесата на XX век.
Нито един от най-големите виртуози на XX в. не е реализирал самопризнание на 6-годишна възраст. Йехуди Менухин изгрява някъде на 8 години и получава самопризнание на 12 години. Давид Ойстрах печели състезанието „ Изаи “ съвсем на 30 години. Яша Хайфец завоюва сцената на 14 години. След месец и половина по време на присъединяване на проф. Никола Абаджиев в журито на Първия виенски конкурс за артисти и цигулари се провежда самобитен „ конкурс ” с един участник – Васко Абаджиев. Участниците в журито са именитите Ян Кубелик, проф. Карл Лафит, проф. Ти Мао, проф. Никола Абаджиев и Джордже Енеску. Завърнал се в България, Васко приключва главното си обучение за 3 година и на 9-годишна възраст се дипломира в Общия отдел на музикалната академия – с което става най-малкият студент в историята на българското висше обучение – изпълнявайки сол-минорната соната на Бах и концерта за цигулка от Бетовен. Той получава магистърска степен, покривайки критериите за всички завършващи студенти – същинско знамение. Следващите години са белязани от блестяща кариера в Европа. През 1947 година Васко Абаджиев претърпява първите две отрицателни събития – гибелта на татко си и тежко прекарано заболяване от жълтеница.
Въпреки насилственото понижаване на концертната му интензивност в Европа тя продължава до 1950 година, от когато стартира „ българският интервал ” в живота му. Тук развива 6 незабравими години в бурна концертна активност, с която печели любовта и уважението на българския народ. Заради лекуване в Западен Берлин обаче, защото отпътувал “без позволение ”, у нас не разрешават да се загатва името и да се чуват осъществяванията му. Тъй като контактите му с импресариите в Германия от дълго време са прекратени, концертите му са епизодични и с майка си изпитват съществени материални усложнения. През 1965 година след автомобилна злополука получава нова черепна контузия, която съществено утежнява здравето му. Последните години от живота си прекарва при стара жена, която се грижила за него. Съвсем занемарен, вероятно гладен и жаден, почива на 52 година
